В навечерието на новата 2002 г. македонският премиер Люпчо Георгиевски даде пространно телевизионно интервю, в което говори за военните сблъсъци в страната, за поведението на международната общност по време на кризата и за провала на управляващата коалиция в поддържането на национален консенсус.

Каква е вашата прогноза за следващата година?

- Възможно е албанските бунтове да се възродят с нова сила през март или април. Те обаче най-вероятно няма да тръгнат от Македония, а от съседно Косово. Значителен брой селища все още остават недостъпни за македонската полиция и армия, а най-болезнен остава проблемът с прибирането на етническите македонци по домовете им.

Вече спокойно можем да заявим, че Косово е изворът на македонската криза. Какво беше поведението на местните албанци и каква беше тяхната позиция по време на кризата?

- Случилото се не бива да се оценява едностранно. В първите два-три месеца от кризата, и особено по време на операциите в Танушевци, Тетово и Куманово, поведението както на македонските политически партии, така и на македонските албанци можеше спокойно да се опише като толерантно. Причината е, че македонските партии поддържаха една сравнително мека позиция спрямо възгледите на Армията за национално освобождение (АНО). В същото време македонските албанци не бързаха да се присъединят към АНО.

Как се промени ситуацията тогава?

- От сегашна гледна точка ми се струва, че кризата се роди в следствие на нашата неспособност да предприемем адекватни, своевременни и решителни мерки. Това на практика доведе до дестабилизация на политическата обстановка и албанците масово и активно започнаха да присъединяват към структурите на АНО. Друг фактор в поведението на албанските партии и на самите албанци с македонско гражданство, който придвижи ситуацията към нейната втора фаза, беше липсата на твърдост във външната ни политика. Общоизвестен факт е, че на КейФОР бяха нужни три месеца да затегне контрола по границата ни с Косово. Не е за подминаване и тоталната липса на ясно и еднозначно осъждане на тероризма като явление от страна на Македония и международната общественост. Така слабата отбранителна система на република Македония и колебанията на международно равнище подтикна както албанските политически формирования, така и македонските албанци да се присъединят към АНО.

Когато се е създавала македонската политика за сигурност, не е ли стояла на дневен ред хипотетичната възможност страната да се изправи пред криза, в която да са й необходими оръжия и екипировка? Беше ли македонската армия технически и морално подготвена за това, което се случи?

- Въпросът е по-скоро реторичен. Според мен всеки македонски гражданин стана свидетел на това как югославската армия отне екипировката, за която Македония е плащала от 1945 г. насам. Факт е, че в рамките на осемте години на независимост до 1998 г. македонската армия и полиция не разполагаха с каквато и да било техническа база. Безспорен факт е, че именно това правителство осигури на армията първата сериозна военна технология, в това число и прословутите 100 танка от България, приети през 1999 г. с насмешка от мнозинството македонци. Именно тази помощ обаче изгради нашата първоначална фронтова линия. Само преди осем месеца нямахме нито един вертолет, който да използваме във военна операция. Днес вече разполагаме с достатъчно хеликоптери и бомбардировачи, с които да се противопоставим на евентуална заплаха.

Интервюто е взето от Любе Цветановски в Скопие на 27 декември. То е излъчено на живо по македонската телевизия MTV1.