След еуфорията около въвеждането на новата европейска валута дойде разочарованието. Както обикновено, когато нещо в живота им не е наред, първи ревнаха французите. Те вече са на път да наказват всеки, който е виновен, че чашката кафе, която преди струваше 11 франка, вече им излиза 12.46. Организациите за защита на потребителите вече са затънали в кореспонденция. От нея може да се направи един единствен извод - главоломното нарастване на цените стана един от основните признаци на навлизането на новата валута във Франция. Световноизвестната франзела, която французите наричат багета, преди нова година струваше 5.5 франка. Цифрата върху етикета сега е в евро, което, обърнато във франкове, показва, че цената е 5.90. Свободата на словото също започва да струва по-скъпо на гражданите на Петата република. Асоциацията на потребителите изчислява, че цената на вестниците е нараснала с около 5%. Само "Фигаро" запазва старата си цена. Редакцията обаче уведоми читателите, че това няма да продължи дълго.

Най-тежък удар върху клиентите си нанесоха ресторантите и кафенетата. Тук цените са се увеличили с близо 23%. Историята започва от чашката кафе, но не по отношение на нея са извършени най-големите зверства. Сандвичът, с който туристите могат да залъжат глада, докато се разхождат по улиците на френската столица, струва вече не 21 франка, а 22.30. Бирата вече струва не 19, а 23 франка. Стандартното непретенциозно меню, което всяко малко ресторантче предлага на обед - салата, основно блюдо и някакъв десерт, вече излиза 52.48 франка срещу 50 франка преди две-три седмици. Като се има предвид, че обядът е свещен във Франция и че това меню прехранва милиони чиновници в обедната им почивка, могат да се очакват сериозни брожения.

Най-драматично обаче приемат навлизането на еврото тийнейджърите и студентите - любители на дискотеките. Ако допреди две седмици родителите мрънкаха, че трябва да отпуснат 100 франка на отрочето, за да потанцува, сега настъпва истинска разправия. Цената на входа е фиксирана на 18 евро, което е еквивалент на 118 франка. Студентите едва ли биха простили на властите, че трябва да плащат за вход за дискотека още еквивалента на една бира. Всичко, но не и този номер. Най-засегната от танца на цените обаче е френската лотария. Тъй като и във Франция милиони хора свързват надеждите си за светло бъдеще с печалба от игрите на щастието, това е един много добре печелещ бизнес. Тъй като се контролира изцяло от държавата обаче, гражданите бяха предупредени още преди Нова година за поскъпването на билетите. Резултатът - постъпленията спаднаха с 10-15% само за две седмици. Поставените на подсъдимата скамейка виновници за повишаване на цените минаха в настъпление. Производителите на машини за дистрибуция на сладкиши и безалкохолни напитки обявиха, че монетите от 1 и 2 цента са твърде леки, за да бъдат използвани в машините и те са били "задължени" да използват монетата от 5 цента като подходяща по тегло. По същата схема била формирана и цената на кафето - ако се запази старата цена, в машината ще трябва да се пуснат 38 цента, а тя не сработва при малките монети. Затова цената е станала 40 цента. Хлебарите също се изказаха в своя защита. Според тях закръгляването нагоре е тръгнало заради цената на половин франзела и поради факта, че клиентите никога нямали монети.

Едни и същи проблеми из цялата евро-зона, където асоциациите на консуматорите са установили близо 10% увеличение на цените на масовите стоки, както в Германия например. Хората се оплакват, че плащат повече за билети за градския транспорт, за сандвичи, за билети за кино.

А на пръв поглед всичко беше толкова хубаво - огромен пазар, обща валута и 305 милиона граждани, които си приличат във вкусовете - те купуват и "Хари Потър", и видеокамера "Сони" с еднакво желание. По замислите на създателите на плана и цените, които трябва да плащат гражданите, също трябваше да си приличат. Засега обаче този момент изглежда твърде далечен. Цените между Рим, Берлин и Париж живеят собствения си живот. Което би накарало един хитър евроконсуматор да пуска пощата си в Испания и да използва случая да си купи оттам джинси "Левис" и няколко кутийки виагра. След това да се прехвърли в Берлин, където му предлагат бял портативен компютър Apple на най-ниска цена. За да обядва обаче трябва да прескочи до Рим, където биг-мак струва най-евтино.

Вече сериозно. Точно след влизането в действие на евро-зоната белгийска асоциация на потребителите доста прецизно изложи в свой доклад огромните разлики в цените, отбелязани върху етикетите на 400 продукта в 2300 магазина, намиращи се в 57 европейски града на 12-те страни, членки на евро-зоната. Според организацията трябва да се пазарува в следната последователност - Сан Марино, Андора, Женева, Флоренция, Екс ла Шапел и Виена. Преди всичко трябва да бъде избягван Лондон, който е с 46% по-скъп от Андора. Градът обаче за щастие е извън евро-зоната. Накратко, цените в Евроланд са далеч от фазата да си приличат.

Сион Нортън, икономически съветник в Европейското бюро на организациите на потребителите, обясни, че трябвало да се прави разлика между продуктите за всекидневна употреба, които по правило са с по-ниски цени, и тези, които имат висока цена. От едната страна са хлябът, млякото, бисквитите, чиято консумация остава локална и цените са "доста еластични". Що се отнася обаче до колите, черната и бялата техника, под натиска на европейците разликите скоро ще бъдат премахнати. Пример за това бил Fnac, най-големият дистрибутор на аудио- и видеотехника във Франция и Белгия, който вече бил започнал да разсъждава по темата. Надеждата е, че това ще последва при колите и пералните например. Проблемът идва оттам, че производителите са свикнали да третират всеки пазар като отделно кралство, за да могат да следят по-добре протичащите там процеси и преди всичко да държат цените под контрол. Най-карикатурният пример са цените на колите. Европейската комисия в продължение на десет години се опитва да направи така, че германците да могат да продават BMW в Испания, французите да изнасят "Рено" в Холандия с цел да се приравнят цените. До този момент борбата се води без особен успех, тъй като разликите в тарифите са почти 20%. И не само това - страните - членки на евросъюза, не признават една на друга гаранционния сервиз. Една стъпка поне е направена - в банковото дело. С въвеждането на новата валута разплащането с кредитна карта във всички страни от евро-зоната ще струва толкова, колкото и в собствената държава. По-добре малко, отколкото нищо.

--------

Първата фалшива монета от 1 евро се появи в Ирландия. Фалшификатът бил толкава нискокачествен, че можело да се открие с просто око. В обращение монетата се е задържала всичко на всичко една седмица. Отгоре на всичко вместо euro на монетата пишело eur. Първата фалшива купюра беше открита в Германия. Банкнотата от 50 евро е била намерена от 12-годишно момиче. Фалшификатът и тук бил лесно разпознаваем, тъй като върху банкнотата не е имало никаква защита.