Войната срещу тероризма, която международната общност поведе след 11 септември, изглежда, наближава своя край. Днес представителите на 50 държави се събират в Токио, за да обсъдят размера на помощта, която ще бъде предоставена на Афганистан за неговото възстановяване след повече от двадесет години война. Отличителната черта на предстоящия форум e, че него не го очакват на първите страници на вестниците. Най-малко поради две причини. Първата е, че пазарлъците за необходимите средства за възстановяване на разрушената от войни страна започнаха още в Бон. Втората и може би по-важната е, че светът се нагледа на донорски конференции за Балканите, всяка от които имаше претенции да произведе "план Маршал" за региона. В резултат или независимо от което Балканите продължават да са все толкова бедни и нестабилни.

Сега сюжетът е на път да се повтори. В свое интервю миналата седмица премиерът на временното правителство Хамид Карзай обяви, че се нуждае от 30 млрд. долара в следващите десет години. Половината от тези пари трябва да бъдат похарчени за изграждането на въоръжени сили от 200-250 хил. души, които да установят стабилност. Спешно са нужни близо 500 млн. долара за прочистване на държавата от мините, останали в наследство от войните. Други 100 млн. долара трябват на правителството, за да посрещне неотложните разходи, като например за заплати на цивилните служители в администрацията, които до този момент работят на доброволни начала. Наново трябва да бъдат построени къщите, административните сгради, да бъде възстановена инфраструктурата и комуникациите. В ХХІ век Афганистан е практически без телефони, пътищата са малко и опасни, а от 46 места с гордото име летище само 14 могат да бъдат използвани за граждански полети. Ако към всичко това трябва да се добави и пълното преустройство на икономиката на страната, доминирана в момента от опиумното производство, и наличният вече дълг от 5.5 млрд. долара разчетите на Карзай може и да не са толкова нереалистични.

Международната общност в лицето на Световната банка веднага охлади мечтите на Кабул, като обяви, че 15 млрд. долара за срок от пет години са напълно достатъчни, за да изправят на крака държавата. Разчетите на банкерите може и да са верни, но все още не е известно откъде и при какви условия ще дойдат тези пари. Домакинът на донорската конференция Япония щедро обяви, че ще отпусне 50 млн. долара в близко време и 500 млн. долара през следващите тридесет месеца. Европейската комисия даде съгласието си за финансова помощ от 8.8 млрд. долара, които ще бъдат предоставяни на Афганистан през следващите пет години. Сумата обаче е обещана от комисията. Страните членки все още не са казали какво мислят по въпроса. Въпреки това Крис Патън е натоварен да обяви дарението. При посещението си в Кабул миналата седмица американският държавен секретар Колин Пауъл обяви, че Америка ще помогне на Афганистан да се изправи на крака, и напомни, че Конгресът е гласувал 1.6 млрд. долара за тази цел. Реално обаче едва ли и половината от тази сума ще отиде у афганистанското правителство. Останалите пари ще бъдат насочени за възстановяването на посолството на САЩ в Кабул и за голяма програма за изкореняване на дрогата. Все пак Пауъл донесе и добра новина. Той обяви, че Белият дом разблокира 221 млн. долара, предимно в злато, афганистански пари, които бяха замразени от времето на талибаните. Същото направи и Лондон. Правителството на премиера Тони Блеър обяви, че ще разреши на Афганистан да се разпорежда с намиращите се в различни банки на Острова собствени средства в размер на 55 млн. лири.

Може да се предположи, че Карзай има някакви планове да измъкне допълнителни суми от САЩ. Все пак в продължение на години той е бил консултант на американската петролна фирма Unocal, която навремето строи рафинерия в Афганистан. Освен това дълги години е живял в Америка, а изстрелването му до държавния връх в Кабул не стана без дискретния, но решителен натиск на Белия дом.

Последният факт обаче по време на форума може да се окаже нож с две остриета. Никой не може да гарантира, че съюзниците в антитерористичната коалиция ще разтворят широко портфейлите си, за да удържат със собствените си пари начело на Афганистан откровено проамериканско правителство. Между другото участието на Саудитска Арабия в конференцията е най-ясното свидетелство, че борбата за влияние ще започне тук. Риад отказа да предостави на Пентагона летищата си за атаки над Афганистан, но сега, изглежда, няма нищо против да дава пари за разрушените от американските бомби градове. Идеята на петролните шейхове не е трудна за разгадаване - доминиращата им роля в транзита на природен газ през Афганистан е застрашена. Досега тръбопроводът през Афганистан се експлоатираше от саудитската компания "Делта ойл", която по времето на талибаните зае мястото на калифорнийската Unocal. Останалите участници във форума едва ли също са обладани от чист алтруизъм.

Въпреки че досега не е бил изявен, страната има потенциал. Залежите на нефт, природен газ, въглища, медна, оловно-цинкова и желязна руда не са съвсем незначителни, а неприветливите планини крият находища от скъпоценни камъни. Контролът на дрогата също не е без значение. Допреди американските удари търговията с опиати носеше на наркобароните около 50 млн. долара годишно. През 1999 г. страната произведе рекордните 1670 тона опиум. Който сложи ръка на това производство, може да промени картината на района.

Остава да се надяваме, че в сметките ще бъде включен и Афганистан. Ако световната общност искрено иска страната да бъде умиротворена, трябва да й бъде отпусната финансова помощ. И не утре, не когато минат изборите или когато дойде законно избраното правителство, или когато цъфнат налъмите, а веднага. Ако близо 25 млн. души продължават да тънат в мизерия, идването на следващия молла Омар е сигурно. Или най-малкото на някоя пущунска паравоенна част, на която би дошло на ум да присъедини териториите, населени с пущуни, към Пакистан. И тогава всичко ще започне от начало, като увлече и имащи ядрено оръжие страни. Ако западният свят иска да спи спокойно, този път трябва да си плати.