България успя да се споразумее за увеличаване на руския дълг с 32 милиона долара, заяви заместник финансовият министър Красимир Катев пред БТА в неделя. Средствата са от признати сега от Русия вземания по споразумения като Ямбургската спогодба, спогодбата нефт - желязо от 1969 г., уточни заместник-министърът.

Тази сума е залегнала в подписания в събота меморандум на заседанието на смесената българо-руска икономическа комисия. Изплащането й може да е в бързоликвидни стоки или в брой и двете страни ще обсъдят издължаването допълнително. "Повечето от този дълг е в преводни рубли, които е спорно как се преоценяват", обясни Катев. Постигнатото на заседанието е три пъти по-добро от това, което бяхме наследили със споразумението от 1995 г., каза още Катев.

"Ние започнахме преговорите от 100 милиона долара, минахме през 132 милиона долара и заковахме на 88.5 милиона долара" - каза вицепремиерът Николай Василев. Това, което реално ще получим след редукцията на тези 132 милиона долара, е 70 на сто от дължимото, разкри в неделя пред БТА вицепремиерът. След подписването на меморандума официално беше оповестено, че в замяна София е признала претенциите на Москва за загуби от 27 милиона долара заради произведеното, но недоставено оборудване за "Кремиковци". Заместник-председателят на СДС Димитър Абаджиев заяви, че с опрощаването кабинетът е отстъпил от принципите на равнопоставеност, заложени при Иван Костов.

След тригодишно прекъсване най-после седмото заседание на междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество се проведе. За два дни - на 22 и 23 февруари в София 230 представители на двете страни трябваше да решат проблемите с изплащането на руския дълг към България, натрупан от времето на бившия СССР, да започнат да премахват пречките пред търговията и да решат проблема с цените на руския природен газ за България и ядреното гориво за АЕЦ "Козлодуй".

Заседанието на комисията завърши с подписването на спогодба между българската Държавна агенция по стандартизация и метрология и руската "Госстандарт" за сътрудничество в областта на взаимното признаване на издаваните сертификати и метрологията. Вицепремиерите Николай Василев и Алексей Кудрин парафираха меморандум за регулиране на остатъчните задължения на бившия СССР към България и протокол от заседанието. Резултатът от всичко това е, че държавите се разбраха за важна част от проблемите си, докато трудностите на частния бизнес тепърва ще се изясняват в работни групи, а чак след това ще им се търси решение.

Въпросът с дълга

Безспорно най-големият успех от двудневната работа на комисията беше, че Русия се съгласи да изплати дълга си до 2004 г. в брой, свежо ядрено гориво и специално оборудване. Въпреки очакванията на правителството за 100 милиона долара руската страна призна дълг от 88.5 милиона долара, като в него влизат и задълженията за дърводобива в Коми и изграждането на предприятието в Кривой рог. Правителството на Жан Виденов през 1995 г. подписа с Москва споразумение за руски дълг от 100 милиона долара. "Изчислението е било закръглено и не всички задължения са обхванати в него", заяви на заключителната пресконференция в събота вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев. Тогава схемата за изплащане на дълга предвиждаше да се произведе оборудване на "Кремиковци" за 52 милиона долара и доставка на оборудване за нуждите на Министерството на отбраната за 48 милиона долара. Оборудването за металургичния завод е произведено, но стои на склад в заводите на "Уралмаш", защото междувременно "Кремиковци" бе приватизиран и новият собственик не се интересува от машините. От това руската страна досега е загубила 27 милиона долара, твърди Василев. Като се приспаднат загубите на Русия за производството му, се уточни, че дългът е 88.5 милиона долара.

Доброто в случая с руския дълг е, че той ще бъде уреден веднага. До края на юни на България в брой ще бъдат изплатени 15 милиона долара. Още 49.5 милиона долара (по схема 35 милиона през 2002, а останалото - догодина) ще бъдат върнати под формата на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй", което ще спести разходи на дружеството по покупката му. До 2004 г. останалите 24 милиона долара ще пристигнат като доставка на специална продукция, част от нея - за модернизацията на самолетите МиГ. В петък вицепремиерът Николай Василев заяви пред "Дневник", че с част от парите по дълга няма да се финансира ремонтът на самолетите. Количеството на горивото остана сред секретните точки от споразумението с руската страна.

Ако българското правителството не беше приело тази схема на разплащане, руският дълг щеше да е 132.5 милиона долара, но с неясна перспектива кога София и Москва ще се договорят за уреждането му и в какъв обем. Според вицепремиера и министър на финансите Алексей Кудрин досега Русия е разсрочвала задължения към кредитори на бившия СССР до 20 години. Заместникът му Сергей Колотухин добави, че обикновено Москва настоява и за редуциране на задълженията до 40%. Според него от всички кредитори на Русия България е успяла да постигне за себе си най-добри условия по изплащането на дълга.

Проблемът с руския газ

Въпреки очакванията на големите потребители на газ в България и на експертите заседанието на смесената комисия не включи проблема за високата цена на синьото гориво. В момента в България 1000 кубически метра руски природен газ струват 135 долара. "Въпросът за цената на руския природен газ не е държавен", заяви вицепремиерът Кудрин. "Каква цена ще определи "Газпром" зависи от самата компания и акционерите, които са и чуждестранни компании", обясни той. Според него вероятно те са заинтересовани от високата цена на горивото. "България не плаща най-високата цена за доставката на руски газ, но България предявява претенции за едни от най-високите цени за транзита на горивото", твърди Кудрин. Според него ако има намаление, то трябва да се обсъжда с посредниците на горивото у нас. "Газпром" вече е повдигнал въпроса за банкови гаранции по доставките на газ за 10-15 милиона долара, към които може да прибегне, в случай че "Булгаргаз" има проблеми с плащането. Тази възможност е записана в дългосрочния договор за доставка на руски природен газ, но в София руската страна не е поставяла въпроса. "Преговаряме с "Газпром" клаузата да не се прилага, тъй като сме изрядни платци", коментира председателят на съвета на директорите на "Булгаргаз" Гати ал Джебури. Дори клаузата да се задейства, това няма е утежняващо за българската страна, твърди той. Подобна банкова гаранция, освен че блокира 1/12 от оборотните средства на "Булгаргаз", предназначени за обслужване на договора, може да доведе до необходимостта от кредитиране на държавния газов монополист, твърдят експерти.

От 1998 г. досега "Газпром" не прилагал клаузите от договора, според които заявените и неизползвани количества трябва да се заплащат от "Булгаргаз". През миналата година потреблението в страната е по-малко в сравнение с 2000 г. и отбелязва тенденция към спад заради неработещите предприятия. Руската страна обаче обвързва банковите гаранции с увеличаването на транзита на руски природен газ за съседните страни. Това обяснява и предложението на енергийното министерство да бъде изграден нов газопровод до Югославия. За момента обаче не е ясно кой ще финансира построяването му. То е свързано и с постепенната либерализация на газовия пазар в България, твърди министърът на енергетиката Милко Ковачев.

Руски компании могат да изнасят електроенергия през България за страни от региона, след като бъдат свързани двете енергийни системи. Това обаче сериозно би намалило дела на българския износ на ток, тъй като цената, която ще предложат руските компании, ще е по-ниска от тази, на която в момента България изнася - около 3.5 цента за киловатчас. Въпросът за свързване на българската и руската енергийни системи ще се обсъжда в бъдеще, твърди Кудрин.

Модернизацията на АЕЦ "Козлодуй"

Русия е сочена като бъдещ вносител на ток в България и покрай спирането на малките блокове от АЕЦ "Козлодуй", а руски компании имат интерес към приватизацията в енергийния ни сектор и към рехабилитацията на българската енергийна система. В същото време Москва препоръчва запазване на малките блокове в Козлодуй.

През тази и следващата година Москва може да отпусне до 80 милиона долара за модернизацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Преди три години бе подписан заем от 150 милиона долара с руската "Росексимбанк" и до момента са парафирани договори за 40 милиона долара. Алексей Кудрин припомни, че в бюджета на Русия за тази година са предвидени 10 милиона долара за българската централа, които ще бъдат насочени към изграждане на система за оповестяване на авариите в трети и четвърти блок. Договорено е и предлагането на най-нови руски технологии за постигане на международните стандарти за ядрена безопасност.

"България трябва да прояви политическа воля за запазване на малките блокове на централата, след като има пазар за електроенергията от тях", заяви заместник-министърът на ядрената енергетика Булат Нихматулин. Според него са неоснователни твърденията, че руските реактори от типа ВВЕР 440 са остарели. Ако се реконструират, животът им може да бъде удължен с 15 години, без да представляват ядрена заплаха. Той препоръча българската страна да провери доставеното преди години оборудване. Русия заяви готовността си да участва в доизграждането на АЕЦ "Белене", ако се вземе решение за това.

Русия потвърди, че за нея са изгодни преработката и съхранението на отработеното ядрено и използването му като свежо гориво за реактори от типа RBМК. Според Нихматулин всичко ще зависи от цената, която ще плати България за него. В момента тя е 600 долара за килограм, но руската страна иска 1100 долара. За сравнение, на международния пазар килограм отработено гориво със съхранението и преработката струва 1200-1500 долара.

България предлага да плати за оръжейните лицензи.

През 1996 г. София еднократно плати 350 хиляди долара за правото шест години да изнася специална продукция, изработена по руски лицензи. Шест години по-късно България е предложила да плати около 40 милиона долара за лицензите.

Този въпрос е бил дискутиран от комисията по военнотехническо сътрудничество, чийто съпредседател е заместник икономическият министър Никола Янков. "Руската страна нито прие, нито отказа", твърди Янков. Представителите в тази комисия обясниха, че не са упълномощени да преговарят по този въпрос. "Въпреки всичко двете страни се споразумяха по текстовете на две междуправителствени спогодби - за военнотехническото сътрудничество и за лицензионните отношения. Искаше ни се там да се фиксира и сумата, с която ние изчистваме работата си от 1996 г. досега, но това остана за допълнително разглеждане", каза още Янков. През изминалите години нашите заводи сами са си модернизирали някои руски - предимно нискотехнологични - изделия и претендират за интелектуална собственост върху тях, обясниха специалисти. Янков припомни, че Русия се отказа от претенции към нещо, което не е модернизирано по нейни разработки. С подписването на двете споразумения се възобновяват спрените през март 2001 г. руски комплектовки за високотехнологични изделия, от които се печели най-много.

Според заместник-министър Янков компанията "Армимекс" няма вече да е посредник на българските предприятия, те стават страни по договорите директно и сами ще преговарят по кои лицензи и при какви условия да произвеждат. София и Москва се договориха и за механизъм за съгласуване на експорта на продукти, произведени по руски оръжейни лицензи в България. При преговорите с руската страна на Москва е предложено да участва в приватизацията на "Кинтекс", "Терем" и ВМЗ "Сопот".

Бизнесът

Българските компании поискаха намаляване на митата, премахване на пречките в транспорта и злоупотребата с търговски марки в Русия. Но те успяха да постигнат единствено създаването на работна група, която да събира оплакванията им. На бизнесфорума бяха поканени 140 български компании, членуващи в Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Съюза на работодателите и бизнесклуб "Възраждане". Президентът на "Ем Джи корпорация" Илия Павлов използва събирането, за да демонстрира близките си контакти с члена на ръководството на "Газпром" Богдан Будзуляк.

Според родните бизнесмени България трябва да излезе от графата развити страни, в която попада според руската митническа тарифа. Това е отживелица, останала от времето на СИВ. За сравнение Турция е в графата развиващи се пазари. По този начин една и съща стока, която тръгва от България и Турция, влиза на руския пазар на различна цена, което прави нашия експорт неконкурентоспособен, твърдят предприемачите.

Според вицепремиера Кудрин отрицателното търговско салдо за България от над 1 милиард долара може да бъде променено и вносът на български стоки да се удвои и утрои. До момента за износ в Русия са сертифицирани 19 български стоки.

Остана отворен въпросът с руските имоти в България. Проблемът вероятно ще бъде дискутиран на следващото заседание на комисията, което ще се проведе в началото на следващата година в Санкт Петербург.

"Сами излязохме от руския пазар, изкуствено се спуснаха тези бариери и само с българо-руски дружества трябва да се върнем там", смята изпълнителният директор на "Промишлено строителство" Сава Попов. "Кога ще бъдат намалени митата за внос на парфюмерия и козметика в Русия, където има възможност за създаване на смесени предприятия", попита Нина Здравкова от Асоциацията на парфюмерийната и козметична промишленост. "Не са разглеждани конкретни мерки по този въпрос", отговори Кудрин.