Повече от 2000 години се водят люти битки за този град. Може би най-вечният (да ме прости Рим) град е Ерусалим - свещено място за юдеи, християни и мюсюлмани. В него живеят, дишат древни цивилизации, които никога не се примириха с времето, за религиите да не говорим. И не само сянката на летописеца Йосиф Флавий напомня, че едва ли някога ще има помирение. Тъжната гледка на опожарения от Тит Васпавиан Ерусалим втвърдява тогава еврейските свещеници, за да бъде съхранено духовно еврейското единение и да не се загуби сред другите народи Израелевият, поел своята си голгота на диаспората... И така до края на ХIХ век, когато Херцел възражда голямата идея да възкръсне от руините на историята Еврейската държава там, където е била - сред тучните земи на Галилея и езерото Кенерет, в тягостния, но близък на сърцето на евреите пейзаж на Юдея с развалините на крепостта Масада, които напомнят за големия героизъм и безвъзвратната безнадеждност на унищожението, сред пътищата на Самария, водещи към различните посоки на света и техният център - прекрасният град на цар Давид - Ерусалим. Постепенно в тези земи, тогава под английско владичество, започва да се възражда Еврейската държава и започва битката с пустинята, с липсата на вода, със съпротивата на голяма част от света. Всъщност това е ционизмът - идеята за нова еврейска държава на мястото, описано в Библията, и доказано в средата на ХХ век от Кумранските ръкописи. Малцина са евреите по света, които са запазили знанието на езика. Съвременният иврит не се различава много от древноеврейския за разлика от други древни езици, които днес са само поле за изследвания на филолозите. Днес Израел е единствената демократична държава в района на Близкия изток и жестоко плаща за това. След повика на Херцел евреи от цял свят тръгват към тогавашната английска колония, за да възродят древната си родина. От пустинята с много, много усилия, които продължават и до днес, те сътворяват страна градина - родината на евреите от цял свят, които само защото са евреи, бяха подложени на най-зловещото унищожение в историята на човечеството от хитлеризма по времето на Втората световна война.

С решение на ООН за рождена дата на новата еврейска държава Израел е 1948 година. България е сред първите държави, сложили подписа си под този международен документ. Оттогава до днес почти не са спирали войните - десетилетия надежди, сериозни военни конфликти, а мирът е все още мираж...

За различните времена и вечните представи

Днешната драма или по-скоро трагедия на Израел и израелците и законспирирания антисемитизъм в интерпретацията на израелско-палестинския конфликт е другата част от историята. Подтекстът е скрит, от една страна, в европейския комплекс за вината от времето на Втората световна война - ролята на Католическата църква, колаборационизма във Франция, самата Германия, и от друга, тягостната инерция от времето на комунистическите режими за част от Европа, където ционизъм дълги години беше мръсна и опасна дума. В този контекст искрено бих препоръчала статията на голямата италианска журналистка Ориана Фалачи "Гневът и гордостта", публикувана във в. "Култура" (бр.40/41 от 2001 г.) по повод терористичния акт от 11 септември миналата година в САЩ. Фалачи е една от най-добрите познавачи на проблемите на Близкия изток, нейни са първите интервюта с Ясер Арафат още през 1972 г.,с аятолах Хомейни и други за в. "Кориере дела сера". А навярно помните кадрите по CNN от зловещия септември, когато палестинците се радваха след трагедията в Световния търговски център в Ню Йорк. Това мое въведение е само да напомня за различни времена и непроменяемата представа за горките палестинци и лошите евреи-израелци. Няма лоши народи, има лоши управници (но когато си ги избираме сами или се държим робски?!). В последните години, особено след обявената от Ясер Арафат на 28 септември 2000 г. интифада тероризмът в Израел е ежедневие. Фактите всеки ден са по медиите. В края на януари на голям детски празник (при евреите, когато момичета стават на 12, а момчетата на 13 години, събитието се отбелязва по особено тържествен начин - почти като сватба) бяха убити 7 деца и ранени над 20. Между убитите имаше и арабски деца, защото това е район със смесено население. На крайбрежната улица в Тел Авив преди години терорист взриви бомбата си насред следобедна детска дискотека. Сега там има паметна плоча на загиналите деца - най-голямото беше на 13 години. И така почти всеки ден.

Преди интифадата в Стария град на Ерусалим, където са и повечето от светите места и за трите религии, по тесните улички не можеше да се разминеш от туристи. Сега е празно и тягостно. Редките посетители се придружават от телохранители - млади момчета, току-що излезли от казармата, които внимателно оглеждат малките магазинчета за сувенири, преди туристите да влязат в тях.

Има и по-страшно

В учебните часове в Института по социална психология и поведение на масите с преподавателя Хорасио Копланд коментирахме кадри от "Кабаре" на Боб Фос и новелата "Вълни". Коментирахме точно тези проблеми около "лошото" лице на Израел и много от пропагандните ходове на Арафат и тези около него. Палестинците за разлика от ръководителите си тънат в мизерия, там няма свобода на мненията и който не е съгласен, просто отива в затвора или... Гледахме документален репортаж на една от италианските телевизии, сниман в начални класове в палестинските автономни територии - тези кадри не се различават особено от кадрите с обучението на малките афганистанци от талибаните. Първокласниците палестинчета учат изваждане по аритметика като брой на убити евреи, които са кучета... Подобни са и "службите" в джамиите. Италианският екип е успял да заснеме и убийството с камъни на израелец, чиято колежка по невнимание е навлязла в автономните територии? Известна е и трагедията на Гило - един от крайните квартали на Ерусалим, срещу който през долина има палестинско село. Редовно се стреля от автономната част към жилищните сгради - в момента високи бетонни стени ограждат квартала. Но световните медии показват главно въоръжени израелски войници и деца с камъни...

София - Байт Берл - Ерусалим