Прав върху каросерията на камиона, с вдигната срещу утрешния студ яка, с каскет за голф, нахлупен върху оплешивяващо чело, Клаус Цвикел се наслаждава на властта си. Всемогъщият шеф на IG Metall поздравява стачкуващите работници пред портала на завода на "Порше" в Щутгарт. Между ръководителя на синдикатите и работниците прехвърчат искри. Когато го слуша обаче, човек остава с впечатлението, че този смел боец и самовлюбен демагог се страхува от силата, която излъчват хората пред него. "Тръгнахме по труден път и все още не знаем къде ни води той", казва синдикалният лидер. И допълва, че като лидер на най-големия отраслов синдикат в света се чувства отговорен за съдбата на 2.7 милиона членове и 3.6 млн. металурзи в Германия.

Всъщност синдикалистът е доказал, че невинаги действа силово. По време на канцлера Хелмут Кол по негова инициатива беше сключен "Пакт за заетостта". Той създаде тристранката правителство - патронат - синдикати под председателството на канцлера. А когато притиснатият от либералите Кол одобри масовите уволнения в отрасъла, лидерът на IG Metall спря да посещава срещите. И въпреки че Шрьодер възстанови тричленката, Цвикел, въпреки че е член на социалдемократическата партия от 20-годишната си възраст, не одобрява факта, че канцлерът слушва повече работодателите и тръгна на кръстоносен поход и срещу него. Президентът на Международната организация на металурзите не е противник на глобализацията. Няма как - Германия изнася коли в цял свят, а от това зависи заплатата му - повече от 300 000 евро годишно.

Роденият през май 1939 г. Цвикел е започнал чирашката си кариера като механик на 14-годишна възраст. На 18 години вече е член на ръководството на IG Metall в родния си град Хейлброун. През 1968 г. става синдикален лидер в завода на "Ауди" в Некарсулм, а от 1984 г. поема тази функция в Щутгарт, столицата на скъпите коли - мерцедес и порше. Станал вицепрезидент на IG Metall през 1989, през октомври 1993 той вече заема президентското кресло.