През целия си съзнателен живот Мортен Торкилдсен не беше виждал подобна схема. Той беше натоварен от международния трибунал в Хага за разследване на военнопрестъпленията в бивша Югославия да проведе разследване за финансирането на югославската армия и полиция между 1994 и 2000 година.

Норвежкият инспектор Торкилдсен, не скри учудването си при предаването на своя доклад в началото на юни. Документът е плод на повече от една година на разследване. Според експерта направените многобройни разследвания са започнали постепенно да разкриват върха на айсберга на тайните финансови машинации на режима на Слободан Милошевич.

"През цялата си практика и кариера не съм срещал по-сложна и всеобхватна офшорна финансова структура", твърди Торкилдсен.

Бивша Югославия, която беше създадена в началото на 90-те години на миналия век, притежаваше една от най-добре въоръжените и екипирани армии в бившия комунистически блок.

Но въвеждането на два пъти на оръжейно ембарго от 1991 до 1995 и от 1998 до 2001 година, сериозно навреди на боепособността на въоръжените сили на Югославия, като направи невъзможно купуването на резервни части и на най-последните военни технологии.

В отговор на международните мерки Белград създаде тайна мрежа, с цел да заобиколи ембаргото и да запази военното си превъзходство на бойните полета на Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Тази маневра на режима на Свободан Милошевич не убягна от ничие внимание, но операцията беше проведена толкова тайно, че подробностите около нейното изпълнение дълго време не бяха бяха ясни.

Най-напред официалните власти в Белград решиха да напълнят няколко големи "черни каси".

Изпълнението на задачата беше поверено на федералните митнически служби(SUC).

Те успешно скриха следите на огромни суми в национална и чуждестранна валута някъде в Кипър. Финансовата операция беше извършена с помоща на финансови сдружения, които напълниха тези "черни каси". Там под зоркия контрол на "Beogradska Banka Cyprus Offshore Banking Unit "(BB COBU), фондовете са прехвърлени на осем други фирми. След това последните прехвърлят капиталите в други предприятия, които са натоварени със задачата да купуват оръжие.

Между 1994 и 2000 г. най-големите доставчици на оръжие за бивша Югославия са Русия и Украйна. Тези две страни са и сред основните поддръжници на Слободан Милошевич.

Но в доклада на Торкилдсен се споменават и за 16 скандални транзакции, реализирани от началото на второто оръжейно ембарго през март 1998 г. и продължени и по време на кампанията на НАТО срещу Югославия, една година по-късно.

Тези оръжейни операции за режима на Свободан Милошевич са се осъществявали чрез холандския филиал на американската фирма "Bell Helicopter Textron", чрез кипърската "Aerodromos Aviation" и чрез четирите израелски фирми "Elop", "Noga Lite", "Afid SPE" " MDT Protective Industries".

Основна цел на тези операции е било от една страна въоръжаването на югославската армия със системи за нощно виждане, а от друга със системи за инженерно изграждане на укрепителни съоръжения. По предварителни оценки тези сделки са на стойност най-малко един милион долара. В доклад на Торкилдсен фигурират именат и на други фирми, които не са така добре познати в оръжейния бизнес.

От своя страна израелски представители заявиха, че международното оръжейно ембарго се спазва много стриктно, включително и по отношение на стоките с двойно предназначение-цивилно и военно.