Непосредствено преди излизането си в лятна почивка руската Дума прие няколко закона от ключово значение за бъдещето на Федерацията на глобалната сцена. Вдъхновени от обещанията за пълноправно членство в клуба на седемте най-богати държави в света, от амбицията за влизане в структурите на Световната търговска организация и от обещанията за действително участие в процеса по взимане на решения в НАТО, депутатите се втурнаха да гласуват с размах реформени нормативни актове, чийто път към пленарна зала може да се сравни с плаването на надуваем дюшек в Мъртво море.

Законите за свободна продажба на селскостопанска земя, за банкрутите и за алтернативната военна служба разбуниха духовете. А последният направо взриви руските аналитични среди заради знаковото си значение за националното самочувствие на бившата суперсила. В същото време първият закон - за селскостопанската земя, предизвика вълнение най-вече сред западните наблюдатели поради това, че руската държава разрешава официално покупко-продажбата на земя за първи път от болшевишката революция през 1917 г.

До 1991 г. на земята се гледаше като на символ на съветската държавност, коментира в. "Вашингтон пост" и припомня, че четири пети от селскостопанската земя, на стойност между $80 000 и $100 000 млрд., е държавна собственост. Тя се поддържа от 27 000 колхози тип РМД. Близо 80% от тези предприятия обаче са губещи, се казва в проучване на Световната банка.

Макар че с Конституцията на РФ от 1993 г. се гарантираше правото на собственост върху земята, постановките имаха по-скоро пожелателен характер, припомня в. "Гардиън". Така беше до приемането на Земеделския кодекс през октомври м.г. Документът се опитваше да регулира продажбата и собствеността върху земя изобщо. Правилата в него обаче бяха толкова неясни, че дори самите законотворци влизаха в спорове относно смисъла на един или друг текст от документа. И все пак първата крачка беше направена.

На Кремъл му бяха нужни осем месеца, за да изработи закона за покупко-продажба на селскостопанска земя. С него бяха регламентирани сделките за продажба на 404 млн. хектара без право на участие в тях на чужденци. Те ще могат да взимат земята под аренда, но за не повече от 49 години. Според Ройтерс правилото има по-скоро политически, отколкото пазарен смисъл. Допускането на чужденци до участие в търгове за земя е колкото полезно за гладното за инвестиции руско стопанство, толкова и опасно за оцеляването на самия закон. Комунистите, които гледат на раздържавяването като на първа крачка към крепостничеството, а на продажбата на земя като на продажба на родината, създадоха доста трудности на Кремъл.

Механизмите на покупко-продажба ще се регулират на регионално равнище. Местната власт ще може сама да преценява темповете и обемите на приватизацията. Преди да поеме отговорностите си, тя ще трябва да обработи досегашните регистри за собственост, които в повечето случаи са или неточни, или ги няма.

Като се има предвид скоростта, с която стават промените в новата руска икономика, дори оптимистично настроените наблюдатели признават, че реалният пазар на селскостопанска земя ще заработи най-рано след пет години. Песимистите говорят за едно десетилетие.

Вторият закон, за банкрутите, е по-скоро естествено следствие от скандалите около обявяването в несъстоятелност на редица ключови за националната икономика компании в САЩ, отколкото руски патент в икономическото законотворчество. Целта на документа е да предпази пазара от излишни сътресения заради фалит в големия бизнес. Досега действалият закон даваше правото на кредиторите да изискват обявяване на банкрут дори при еднократно забавяне на плащане по дълг. Ръководството на фалиралата компания можеше да бъде отстранено, а активите - ликвидирани, без възможност за последващо изплащане на спорния дълг. Системата позволяваше на корпоративните акули да купуват на безценица цели предприятия и така безпроблемно да отстраняват от пазара неудобните конкуренти. Новият закон променя ситуацията. Според него кредиторът трябва да докаже, че се опитал и не е успял да прибере вземанията си от длъжника, преди съдът да обяви последния в несъстоятелност. Компанията в банкрут ще може да избегне ликвидация, ако акционерите й съумеят да върнат дълга. Руските и западните наблюдатели възприеха промяната като намигване на Москва към Вашингтон, която само преди два месеца призна Русия за пазарна икономика с всички произтичащи от това регулации.

Не толкова спокойно беше приет законът за алтернативната военна служба. Възможността руските младежи да отбиват военната служба извън поделенията се възприе като сигнал, че мощта на руската армия е на път да се превърне в далечен спомен или дори по-лошо - в пародия на национални въоръжени сили срещу тези на новите партньори от НАТО. А идеята за въвеждане на откупване от армията допълнително засили опасенията на военните експерти, че армията не само влиза под крилото на цивилната администрация, но и се обезличава на фона на силите на пакта. При всички положения приемането на този и останалите документи от вездесъщата и отпускарски настроена Дума, даде ясен знак, че адаптирането на Русия към изискванията на съвременния икономически, политически и дори военен свят, не е единствено въпрос на нормативна уредба и еуфорично очакване на Годо, но и реални действия от страна на държавата и обществото.