Бундестагът прие променения закон за архивите на ЩАЗИ, който слага край на продължителните спорове около отварянето на досиетата на известни личности, съобщиха медиите в Германия в неделя. В началото на март Федералният административен съд се произнесе в полза на Хелмут Кол, който настояваше да бъде наложена забрана за разсекретяването на 7000 страници информация за него. Съдът постанови принципна присъда, според която подслушваните и записваните от ЩАЗИ лица са жертви и като такива могат да наложат запор върху досиетата си. Решението сериозно затрудни работата на службата по досиетата, а мнозина изследователи спряха проучванията си, опасявайки се от вълна от жалби от страна на засегнати лица.

"Плесница за Кол", нарече среднощния вот в петък срещу събота в Бундестага сп. "Шпигел. Гласуването несъмнено ще се запомни като едно от най-куриозните в берлинския парламентарен живот. Петдесет депутати от социалдемократите, заедно с 12 "зелени" и двама от Свободната демократична партия (СвДП) гласуваха за проекта, предложен от управляващата червено-зелена коалиция. Против е била единствено фракцията на Християн-демократическия съюз/Християн-социалния съюз (ХДС/ХСС), която е наброявала само петима депутати, а Партията на демократичния социализъм се е въздържала.

Само преди седмица никой не можеше да си представи подобна "коалиция на светофара" - червени, жълти (либерали) и зелени. Малцина вярваха, че усъвършенстваният вариант на законопроекта ще мине през долната камара преди изборите наесен. Не само заради твърдия отказ на ХДС/ХСС и неясната позиция на СвДП, но и заради противоречията сред самите социалдемократи. Вътрешният министър Ото Шили беше яростен противник на предложението, а екипът му дори създаде собствен проект. Медиите съобщиха, че Шили гневно напуснал заседание на фракцията, на което било решено социалдемократите да застанат зад промените. "Шпигел" публикува писмо от Кол до председателя на ХДС Ангела Меркел, в който бившият канцлер заявява, че предложението противоречи на конституцията и опозицията не може да участва в "претупването" на законопроекта. Изданието посочва, че натиск върху съпартийците си да гласуват против е оказвал и либералът и бивш министър на външните работи Ханс-Дитрих Геншер.

Измененият закон позволява службата на Мариане Биртлер да преценява кои досиета на известни личности могат да бъдат отваряни и кои не. Основният принцип е информацията да не е била събирана чрез нарушения на човешките права на засегнатите лица. За такива се смятат посегателството върху пощенски пратки и телефонни разговори, както и нахлуването в жилището. Лична информация за публични или исторически личности и действащи политици могат да бъдат разсекретявани само ако не са засегнати интересите им.

Една от негативните страни е, че тълкувателният процес се оставя в ръцете на службата по досиетата, което със сигурност ще доведе до проблеми от техническо, финансово и юридическо естество. "Сега е ред на службата да формулира съответните правни насоки. Затова критическата помощ от страна на изследователите ще ни е от голяма полза", призова експертът Йоханес Белайтес. Мариане Биртлер обаче е оптимистка. Според нея в закона "интелигентно са комбинирани защитата на жертвите, защитата на данните и широкото проучване на дейността на ЩАЗИ".