За 53 години съществуване НАТО е отварял вратите си за нови членове едва четири пъти, увеличавайки състава си със седем европейски държави. Този път кандидатите за встъпване в редиците на пакта са цели девет - Албания, България, Македония, Словения, Словакия, Румъния и трите балтийски републики - Латвия, Литва и Естония. Само след месец в чешката столица Прага трябва да се вземе решение кой от изброените "випускници" ще стане член на Северноатлантическия съюз. Особен интерес за него представляват балтийските държави, доскоро съветски републики, а сега граничещи с чувствителния руски анклав Калининград.

Литва

Тя разполага с най-големите в Балтийския регион редовни въоръжени сили - общо 12 200 войници и офицери. Към тях трябва да се прибавят още 5000 души от военизирани формирования. Заедно с редовната армия те представляват въоръжените сили на Литва. В сухопътните войски влизат две мотопехотни бригади и два полка - боен и учебен. Те разполагат с около 100 бронетранспортьора и 250 оръдия и миномети. Флотът се състои от два малки военни кораба и четири патрулни катера, а ВВС разполагат с 10 учебни самолета и 8 хеликоптера, които могат да се използват за сравнително прости бойни задачи.

На практика цялото въоръжение, техника и дори облекло на литовските, както и на латвийските и естонски военни, е наследено от Съветския съюз или в най-добрия случай е подарено по повод раждането на новите независими държави от Германия, Швеция и Финландия. Подаръците обаче никога не са включвали съвременно оборудване.

Военното управление на Литва се осъществява от Министерството на отбраната и Генералния щаб. Старши офицерският състав е от литовски граждани и известен брой етнически руснаци, преди това служили в съветската армия. Младшите офицери се обучават в литовската военна академия, където част от преподавателите са военнослужещи в страните - членки на НАТО.

Службата в наборната редовна армия е една година, но има и система за договорен набор. Най-ниската заплата при наемниците, които представляват около 40% от личния състав на армията, е близо $350 на месец.

За да покрие натовските стандарти, Литва трябва да увеличи военните си разходи поне до 2% от БВП. За илюстрация през 1997 г. военният бюджет на Литва е бил $107 млн., или 1% от БВП, а две години по-късно той е с $80 млн. повече и делът му в БВП вече е 1.8%.

Латвия

В редовната армия влизат около 6000 души. Още 3000 военни са в гранични войски. В редиците на така нареченото народно опълчение "Земессардзе" действат над 17 000 доброволци. "Земессардзе" се състои от пет бригади, дислоцирани по местожителство на опълченците. Те са въоръжени с леко автоматично оръжие, което купуват сами и съхраняват в домовете си. Службата им отнема около две седмици в годината. Според оперативните планове на латвийския Генерален щаб "Земессардзе" играе ролята на спомагателна териториална войска, която действа като партизански отряди в случай на агресия.

Редовната армия има една мотопехотна бригада, разузнавателен батальон и роти за бойни и специални назначения. Сухопътните войски имат три танка, 15 бронетранспортьора и 26 полеви оръдия, латвийската военна авиации - три леки самолета и 4 вертолета, а военният флот включва три патрулни катера, два леки миночистача и няколко баржи. Личният състав на военноморските сили е от около 800 моряци, като повечето от тях са наемници. Латвийските власти също се опитват да адаптират военния бюджет към изискванията на пакта. През 1998 г. той не надвишаваше $40 млн. или 0.6% от БНП, две години по-късно достигна $76 млн., а през 2001 г. е бил 1.1% от БНП.

Естония

Естония, която отстъпва на останалите балтийски републики по територия и население, влага значително повече средства в отбраната си в сравнение с тях. В редовните й въоръжени сили влизат едва 4500 души. Сухопътните войски включват 8 батальона и артилерийска дивизия - 32 бронетранспортьора, 80 полеви оръдия и миномети. Няма бойна авиация. Военноморските сили имат една корвета, два патрулни катера и четири катерни траулера.

Тъй като естонската армия е сравнително малка на брой и слабо подготвена в техническо отношение, властите в страната насочват усилията си в посока поддържане на доброволната военизирана организация "Кайтселийт", или "Съюз за отбрана". Желаещите да се включат в него преминават през триседмична подготовка за партизански действия в случай на атака от руска страна. Те сами си купуват униформи от ведомствените складове на армията, където се съхраняват дрехи, дарени на Естония от военното министерство на Германия. Доброволците получават автомат "Калашников" румънско производство.

Перспективи и проблеми

Встъпването на трите балтийски държави в Североатлантическия блок едва ли ще засили съществено военната му мощ. За НАТО е по-важно геостратегическото им разположение. Бреговата граница на бившите съветски републики е ключът към цялата източна част на Балтийско море и към Ботническия и Финския залив.

По пътя си към пакта обаче балтийските републики ще трябва да приведат в съответствие с неговите стандарти не само бюджетите си. Друго изискване към кандидатите е участието в международни миротворчески операции, военни и военнополитически акции под егидата на НАТО, както и общо унифициране на военните структури. Ако говорим в бюджетни пропорции, заплатата на един балтийски военнослужещ отстъпва между пет и девет пъти на натовските военни. Само за приближаването до стандарта на новите членки Полша, Чехия и Унгария ще трябват над $27 млрд.

Прибалтика отбеляза забележителен напредък за влизане в НАТО. Подготовката, настройката за влизане в пакта и нетърпеливото очакване на срещата в Прага може да се окаже обаче напразно, ако в чешката столица бъде произнесено единствено името на Литва, смятана за най-достойния балтийски кандидат за членство. Ако това се случи и НАТО остави района в сивата зона за неопределено време, противодействието от руска страна за едно бъдещо присъединяване към пакта ще нарасне, а с него и разочарованието от алианса на силно демотивираните балтийци.