Знаменитата Александрийска библиотека отвори официално врати след близо 1600 години забвение. На церемонията по откриването, която се състоя в сряда, присъстваха президентът Хосни Мубарак и още около 3000 висши държавни представители от цял свят, сред които френският държавен глава Жак Ширак, италианският лидер Карло Чампи и гръцкият президент Костис Стефанопулос.

Проектът за възстановяването на библиотеката е с давност 20 години, а началото му е поставено преди осем. След провеждането на международен конкурс за построяването на нова библиотека на мястото, където учените вярват, че се е издигало оригиналното здание, изборът на египетското правителство пада върху норвежки архитекти. Цената на изграждането е над 1.5 млрд. евро, а попълването на библиотечния фонд струва $200 милиона. Основната част от средствата бяха предоставени от египетското правителство и ЮНЕСКО. С финансови и материални дарения обаче се включват на практика всички държави, включително и Ирак, който дава $20 млн. В знак на благодарност домакините поставиха делегатите от Багдад в представителната ложа в гигантската читалня, между британските и американските представители и кралиците на Испания и Йордания. Организаторите обясниха решението си, цитирайки самата концепция на библиотеката, която има амбицията да обедини съвременните общества в едно културно и цивилизационно цяло. Лозунгът на проекта, написа в." Гардиън" е "С книги срещу бомбите".

Единадесет етажната сграда е построена във формата на пресечен цилиндър, пренасящ към символиката на слънцето в Древен Египет. На една от стените на зданието са изписани буквите от всички азбуки по света. В огромната и светла читалня, побираща 3500 души, може да се поръчат всякакви книги или да се свалят на диск определени извадки от тях. Около централната сграда са разположени планетариум, музей на науката, международно училище за информация, музей на калиграфията и лаборатория за реставрации. Официалните езици на библиотеката са арабски, английски и френски, но електронната система на научния център е способна да възпроизведе документи на почти всички световни езици. Във фондовете на библиотеката, която ще отвори врати за посетители в неделя, са събрани над четири милиона книги, 500 000 карти, 100 000 ръкописа, 10 000 древни книги и огромно количество компактдискове. Основната цел на проекта е създаването на международна електронна библиотека, чиято база данни да може да се използва от читатели по целия свят през интернет. Ето защо повечето от предварително обявените осем милиона книги в наличност ще бъдат на електронни носители. "Не е важно с колко книги на хартиен носител разполага библиотеката. По-съществено е тя да може да предлага електронни версии на печатните издания", смята директорът на библиотеката Исмаил Серагелдин. "Разполагаме с единствените копия на интернет архива за периода 1996-2001 г., който е от 10 млрд. страници. Живеем в дигитална ера", отбелязва той и настоява, че именно в промяната на вида и същността на универсалната библиотека, създадена през 332 г. пр. н. е. с над 700 000 папирусни свитъка с творби на Евклид, Архимед, Еврипид, Есхил и Софокъл, е нейната сила.  Надеждата на ръководството на библиотеката е тя отново да се превърне в символ на познанието и преодоляването на различията във време на напрежение в Близкия изток.