"Вашингтонския снайперист", запазена марка на масовата истерия
Очевидно е, че колкото и рационалност и здрав разум да се търси в тази ситуация, Америка никога не се е изправяла пред такъв вид опасност.
Предположенията
Това не е класически тероризъм - с еднократен и мащабен удар като тези от Оклахома или Световния търговски център. В ситуация като днешната дори безспорният авторитет на президента Джордж У. Буш не носи успокоение на паникьосаните американци. Въпреки че държавният глава положи сериозни усилия да убеди сънародниците си, че терористите няма да удържат победа над духа на демокрацията и настояваше всеки да се върне към нормалния си ритъм на живот, да пазарува, да пътува, да работи.
Случващото си не е и гангстерска война. Жертвите не са мастити мафиоти или дилъри от предградията, а най-обикновени хора, зареждащи колите си на бензиностанцията и дори деца.
Не става дума и за традиционен случай на сериен убиец. Потърпевшите не попадат в какъвто и да било общ портрет, а самите атаки са ненадейни, нелогични и на практика се случват навсякъде. Рискът за живеещите в района на "обсадената" от полицейски и армейски части столица, е навсякъде. Следващата цел на снайпериста може да бъде всеки . Ако се следва "математическия" метод при разследването на убийствата, възможността да се попадне под прицела на убиеца е едно на 344 000, отбелязва сп. "Икономист".
Медиите
Но тъй като рискът е нов, параметрите му все още не са изяснени. Това от своя страна препраща към онази страна на човешката природа, която изпитва ирационален страх от непознатото. Когато се прибави и постоянното и често истерично отразяване на всеки ход на "неизвестното зло" от медиите, страхът прераства в ужас.
Историята за снайпериста "изстреля" нагоре рейтинга на денонощните новинарски телевизии, зажаднели за свежи събития. Те се надяват случващото се да продължи достатъчно дълго, за да успеят да компенсират миналогодишните си загуби след атаките от 11 септември. От първата атака на снайпериста на 2 октомври "Фокс нюз" увеличи зрителите си с 19 на сто, или средно на 767 000 души на ден. Си Ен Ен отчете ръст от 14% - до 584 000 зрители, а Ен Би Си регистрира 21 процента скок - до 287 000 души.
В устрема си към нови идеи те пренесоха стила "риалити шоу" в новинарския блок. Вестник "Ню Йорк таймс" окачестви действията им като "търсене на насищане отвъд пренасищането".
По данни на в. "Вашингтон таймс" 60 процента от зрителската аудитория смята, че телевизиите прекаляват с постоянното отразяване от "мястото на събитието", каненето на криминални експерти в студиото и интервюирането на изплашени минувачи по улицата. Новите "екстри", с които се е напълнил ефирът, се одобряват само от 30 на сто от зрителите.
Не само телевизиите "яхнаха истерията". Десетки предприемчиви американци се понесоха към патентните служби по места, за да регистрират като запазена марка фразата "вашингтонският снайперист". Откриха се няколко интернет сайта, посветени на събитията в района.
В същото време веригата магазини "Уолмарт" изтегли от пазара компютърните игри Half-Life/Counter Strike, Tribes2, Operation Flash Point, за да не провокира допълнително насилие, а 20th Century Fox обяви, че отлага премиерата на новия си филм Phone Booth, в който сюжетът се завърта около поредица от убийства, извършени от снайперист.
Страхът
Едва ли има човек, който да не е поемал рискове в живота си. Като се започне от бързо каране и неспазване на знаците и светофарите по пътя, за да се стигне навреме на среща и се стигне до напускане на работата в търсене на по-добри възможности. Това обаче са доброволно поети рискове - такива, които човек приема заедно с последиците, защото вярва, че владее ситуацията. Когато нещата опрат до житейски обстоятелства с неясен източник и адресат, каквито са отвличането на дете или земетресението например, предвидимостта изчезва. Рискът не би могъл да се намали от волята на потърпевшите.
В случая със снайпериста единственото, което човек може да направи, е да се надява на милостта му. А ако иска да контролира нещата, да си остане вкъщи и да остави вестниците да се трупат пред входната му врата, докато медиите не извикат "Всичко свърши". При подобни странни обстоятелства страхът може да изглежда ирационален. Объркването и чувството на несигурност напук на засилената охрана в района на действие на снайпериста не може да бъде обяснено и от самите следователи, а още по-малко - от обикновените американци.
Последиците
Жителите на един от най-престижните и сигурни райони в цялата страна се втурнаха към супермаркетите, за да се запасят с достатъчно храна и консумативи, така че да не им се налага да посещават често публични места. По-находчивите, съобщава в. "Крисчън сайънс монитър", плащат по 25 долара на случайни хора, които да отскочат до близката бензиностанция и да напълнят няколко туби с гориво. И колкото по-дълго продължи съзнанието и състоянието на обсада, толкова по-малко разходи за хранене в ресторанти, всекидневно пазаруване в магазини и пътуване извън утъпкания маршрут от дома до работното място ще правят американците. И също толкова по-големи загуби ще търпи бизнесът в района. Някои жители предприеха най-драстичната стъпка, като просто освободиха домовете си и отпътуваха от областта.
Хората, които планираха да посетят столицата в навечерието на празниците, отложиха екскурзиите за неопределено време. Потърпевши са хотелите, мотелите и туристическите агенции, които трябваше да пренаредят цялата си програма до края на годината с разчет застоят да продължи и след това.
Някои си спомниха, че това не е първият подобен случай в криминалната история на САЩ. В периода 1983-1984 г. се проявява друг неизвестен снайперист, който отнема живота на 7 души в Ню Йорк, след което изчезва безследно.
Тогава, както и сега, неизвестността и страхът от връщане към нормалния ритъм на съществуване тегне с месеци и оставя трайни белези в съзнанието на американците. Най-големият от тези страхове е този за децата им, особено след като късно във вторник снайперистът обяви: "Никъде и никога вашите деца няма да бъдат в безопасност." Фрази като тези, произнесени в рекламата към някоя холивудска продукция с претенции за трилър, будят интерес, но не и ужас в най-рафиниран вид. Когато обаче тя е произнесена от човека, който се провъзгласи за Бог още в началото на "кампанията" си, рискът думите да се превърнат в действия е съществен.
И ако се върнем към типичната човешка склонност към контрол върху събитията от всекидневието, изправените пред невидимата заплаха на снайпериста американци се постараха да наложат нов ред както в своя живот, така и на наследниците си. В училищата и детските градини се влиза само от един вход на сградата, като посетителите се идентифицират с личен документ. Следва проверка в базата данни на полицията за криминални прояви. Практиката се пропуска, само ако полицейските служители познават и могат да гарантират за лицата, отбелязва Би Би Си. Присъствието на представители на местната полиция в учебните заведения, както и при придвижване от една сграда в друга за нови занятия, е задължително и остава в сила до второ нареждане. Отсъствието на ученици и деца от занятия е допустимо само по преценка на родителите. Сградата се заключва след началото на учебния процес и се отваря след последното занятие. Всички дейности - учебни, спортни и културни извън зданието се отлагат до второ нареждане или се преместват на закрито. За всяка ученическа активност извън сградите се осигурява полицейска охрана, както и присъствието на родители. Освен това родители-доброволци дежурят по спирките на училищните автобуси, които водят децата от дома до училището или детската градина.
Обграждането със сигурни и доказали ефективността си механизми за защита се превърна във втора природа на американците, особено след атаките от 11 септември. "Можем да ваксинираме децата си срещу шарка и антракс, да им дадем оръжие, с което да ходят на училище, да ги ескортираме от врата до врата и с успокоение да поглеждаме към полицейските коли и армейски хеликоптери наоколо, но как да ги защитим от един луд без лице и име", опонира сп. "Венити феър" в редакционна статия за променената психика на американците през последните три седмици. "Може би не се молим достатъчно", разсъждава в. "Солт лейк трибюн".
Сигурността
Заедно с истерията градират мерките за сигурност. След като в списъка на жертвите попадна агент на ФБР, към операцията по издирване и залавяне на престъпника се включиха и военните. Бюрото мобилизира близо 400 свои агенти в разследването, а Пентагонът мобилизира десетки самолети, които да наблюдават от небето над Мериленд и Вирджиния. Сред тях е RC-7 Airborne, като единичната цена на това "произведение на проследяващото изкуство" е $16 млн.
Експерти прогнозират, че стойността на цялата операция "антиснайпер", в която участват местни, щатски и федерални правоохранителни органи, ще възлезе на няколко милиона долара. Преди десет дена властите в област Монтгомъри прогнозираха, че разходите ще надскочат $1 млн. при бюджет от $3 млн. В съседната област "Принц Джордж", където беше застреляно 13-годишното дете, полицията харчеше средно по $10 000 на ден за охрана на 235-те училища в района. Властите в Мериленд, Вирджиния, които планираха драстично съкращаване на полицейския бюджет и кадри заради дефицит от $2 млрд., обявиха, че няма да уволнява правоохранители и ще отпусне $3 млн. за операцията. В нея влизат разходи за извънреден труд, за горивото на наблюдаващите хеликоптери, за допълнителни коли, телефони, факс машини, телевизори, оръжие, храна, офиси и апаратура за нощно наблюдение. Средствата набъбват с всеки изминал ден заедно със спекулациите около вероятността снайперистът да бъде заловен или просто да спре да убива така внезапно, както започна.