На 3 ноември турците ще гласуват за нов парламент. В страната, както и навън, този вот се приема като референдум за присъединяването на държавата към ЕС. Отношенията между Анкара и Брюксел бяха и в центъра на политическия дебат от двете страни на Босфора през последните месеци. Докладът на Европейската комисия, която отказа да даде преди две седмици дата за започване на преговорите, обаче може да тласне изхода от гласуването в нежелана посока. Първото изказване в този смисъл направи вицепремиерът Месут Йълмаз, чиято Отечествена партия е изправена пред напрегната битка, за да прескочи 10-процентния праг за представителство в парламента. Социолозите също твърдят, че изборите вероятно ще бъдат с непредвидими последствия и може би ще доведат до парламент с много нови лица и политически партии. Изгряващата звезда на небосклона на турската политика безспорно е проислямската Партия на справедливостта и развитието - ПСР, че на нейния лидер Реджеп Тайип Ердоган бе наложена 5 годишна забрана за участие в политическия живот, т.е. и в избори. Партията обеща да продължи с проевропейските реформи, но армията и светските структури в Турция се опасяват от каквато и да било религиозна форма в политиката.

В предизборните проучвания следва Народнорепубликанската партия - НРП, на Дениз Байкал, която наскоро успя да привлече гласоподавателите, недоволни от Демократичната лява партия -ДЛП, на министър-председателя Бюлент Еджевит. Според наблюдателите какъв вид коалиция ще бъде сформирана, и как ще продължи Турция с политическите и хуманни реформи, необходими, ако страната получи зелена светлина от ЕС, изцяло ще зависи от това дали партии като Отечествената на Йълмаз или крайнодясната ПНД ще успеят да преминат изборната бариера. Присъствието на Партия на националистическото движение в парламента не би било добър атестат за стремящата се към Европа Турция. Особено след изявлението на депутата от ПНД Мехмет Шандър, който заяви: Докладът означава, че на Турция се казва: "Няма да те приемем. Чакайте на вратата и ще ви дадем няколко стотинки в замяна". Нашите хора обаче ще кажат в отговор "Вземете си парите, можете да си ги задържите".

Опасността идва от там, че плесницата от Брюксел може да се приеме твърде лично от турските гласоподаватели. Твърдението на еврооптимистите, че на срещата през декември в Копенхаген нещо ще се промени, може да остане нечуто, тъй като изборите са утре. Вече започнаха да се чувстват гласове на умора от десетилетното чакане пред прага на съюза, от който се нуждаят всички - елитът, заради по-голямата сигурност, политическите партии - заради демокрацията, средната класа, заради икономическия растеж. За повечето турци, отвратени от политическите партии, оглавявани от корумпирани и некомпетентни лидери, травматизирани от финансова криза, - 40% инфлация, вътрешен дълг от 90 млрд. евро, външен дълг от 120 млрд. евро, единствено ЕС може да възстанови доверието в институциите и обществения договор. Лошото е, че Европа вече 40 години избягва да отговори на обясненията в любов, които идват от Босфора, казва Савфи Тазхан от турския институт за външна политика. Въпреки това ние сме европейци - по исторически, икономически и дори и по географски причини, твърди той.

Турският евроентусиазъм не е нов. Още от създаването на републиката на Кемал Ататюрк загърбва арабския свят и дава сигнал за намерението си да се сближи с Европа. През 1926 година Наказателният кодекс, почти копиран от швейцарския, измества ислямското право. От Италия са взети промените в антикриминалното законодателство, от Германия - търговското право, и т.н. Приета е латинската азбука. Наследниците на Ататюрк следват стъпките му. В първите години от създаването си Европейската общност сякаш проявява склонност да се вслуша в желанието на Анкара. През 1963 г. шест години след Римския договор, е подписан договор за асоциация между Анкара и Европейската икономическа общност. Член 28, който поколения турски дипломати се опитват да оборят, прецизира, че когато всички условия бъдат изпълнени, двете страни ще разгледат възможността за влизането на Турция в общността.

Четиридесет години по-късно Анкара все още чака отговор. Междувременно през 1973 г. е сключен договор за митнически съюз между Турция и ЕС. През 1987 г. Анкара постави формална молба за членство, която никога не е била отхвърляна. Петнадесетте просто непрекъснато прецизираха критериите, които трябва да бъдат изпълнени. Като отказваха да назоват дата в последния доклад, еврокомисарите просто доказаха, че продължават маневрите на предшествениците си.

Тонът откъм Босфора започва да става по-остър и не само от страна на политиците. "Ние имаме пазарна икономика далеч преди страните, които ще се присъединят към ЕС през 2004 г., казва Шукру Ердем, професор по икономика в университета "Акдениз" в Анталия. Митническото споразумение, което Турция сключи с ЕС през 1987 г. постави началото на синхронизирането на икономиката ни с европейската, като се започне от техническото законодателство и се свърши с интелектуалната собственост. Тогава ние си мислехме, че това са необходими стъпки за присъединяването към съюза. След влизането ни в ЕС ние ще получаваме под формата на помощи не повече от 5 млрд. евро годишно. В същото време в страната ще се потребява повече благодарение на тласъка на растежа и чуждите инвестиции", казва проф. Едем.

За да удовлетвори Европа, през август Анкара премахна смъртното наказание. Беше вдигнат контролът върху медиите, беше гарантирана свободата на печата. Брюксел не даде вид, че забелязва усилията. А трябваше, докато турците не са започнали да си задават въпроса струва ли си да се борят с трафика на пари и хора, които заплашват континента и какъв им е интересът да го правят.