Драго Роксандич е виден хърватски историк, специалист по балканска история за периода ХVІ - ХVІІІ век. Учил е в Белград и Загреб и е специализирал в Париж. Декан е на историческия факултет в Загребския университет. Освен в Загреб е преподавал в Централноевропейския университет в Будапеща, университета в Йейл, САЩ, Института за хуманитарни изследвания, Виена, и др. Съпредседател на международния проект Triplex Confinium, разработван от Загребския университет и университета в Грац. Негови трудове са преведени на английски, френски, немски и японски език. Той беше в България за участие в първата международната конференция по проекта "Нексус" "Балканите: картографиране на идентичностите ХVІІІ - ХХІ век", организирана от Centre for Advanced Study, Центъра за либерални стратегии и Софийския университет "Св. Климент Охридски".

-----------------------------

Мислите ли, че има обща балканска идентичност? Бихме ли могли да поставяме под общ знаменател българи, хървати, гърци, сърби, румънци, турци?

- Бих искал да ви отговоря на въпроса с въпрос. Можем ли да поставим всички българи под общ знаменател, когато става въпрос за етнос и идентичност? Все пак ние само до известна степен делим едно и също пространство и имаме сродна съдба. Нещо повече, дори в една нация постоянно има сблъсък на интереси и идентичности. Трябва в някаква степен да се опитаме да се оттласнем от т. нар. Malaise d'identite - болест на идентичността в онтологическия смисъл на думата. От гледна точка на това, което се приема за Балкани и балкански, без значение каква е същността му, всички ние като съседи не можем да избягаме един от друг. А в един свят, който се глобализира, без значение дали това ни харесва или не, трябва да бъдем поне донякъде актьори и първо да регулираме отношенията си със съседите. Налице е известна регионална идентичност, що се отнася до желания и намерения макар и цивилизационните придобивки, които споделяме и които се припознават като положителни от всички, да не са много.

На Запад и до днес всичко, свързано с Балканите, и най-вече терминът балканизация продължава да се счита за мръсна дума. Как бихте го обяснили?

- Това често е вярно дори и на самите Балкани. Съседи се обвиняват едни други в балканизъм, макар и да споделят едно пространство и сродни ценности. Именно затова интелектуалците трябва да преоценят балканското наследство в сравнителен план, без значение положителен или отрицателен, но при всички случаи през критична призма, без да демонизират "другите" и да отстояват своето на всяка цена. Обратното би създало поредните балкански митологеми без стабилни основи.

Можем ли да кажем, че Балканите вече не са "буре с барут"?

- Смятам, че те наистина вече не са. Налице са други региони в света, където са съсредоточени световните интереси. Правилото всъщност е, че ние сме опасни за другите, когато представляваме интерес за по-силните от нас. Това обаче не ни реабилитира от собствените ни отговорности. Аз идвам от регион, който се раздели и разпадна по един трагичен начин и съзнавам, че всеки трябва да поеме собствената си отговорност. Когато застреляш някого, дори и това да е оправдано, трябва да си способен да носиш кръста си.

Смятате ли, че границите на Балканите трябва да бъдат преначертани, за да се постигне повече стабилност?

- В никакъв случай. Напротив, границите трябва да "омекнат", да се отворят за комуникации, да бъдат "преначертани" в антропологически и човешки смисъл, те трябва да служат на интересите на хората. Това е първото условие за постигане на положително развитие в цивилизационен смисъл на региона. Без ефективни комуникации, които включват и пълния контрол върху трафика на хора и наркотици, пране на пари и др., нищо добро не очаква Балканите.

Макар че идеята за Европа се роди на Балканите, задълго полуостровът не беше считан за част от Европа. Какво трябва да направим, за да върнем Балканите в Европа и Европа на Балканите?

- Очевидно това е един дългосрочен проект. През ХІХ и ХХ век пропуснахме много шансове. Нека не се опитваме да избягаме от реалността - Югоизточна Европа е периферна за Европа поне през последните няколко века. Но, от друга страна, европейската интеграция е очевидно неизбежна и категорично не е самоцелна. Тя отговаря на интересите на най-влиятелните европейски държави, които не биха могли да осъществят по друг начин голяма част от амбициите си. Не бих искал обаче интеграцията в Европа да води до конфронтация със съседните региони. Без стабилност в Средиземноморие то и Близкия изток ние нямаме други шансове, освен да бъдем военна база за нови конфликти недалеч от нас.

Как биха могли балканските интелектуалци да накарат Европа да разбере, че Балканите са важни за нея?

- Това е сложен въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор. Със сигурност те трябва да се отърсят от провинциализма, да поставят проблемите на региона и общността, от която произхождат, в по-общ контекст, да не бъдат обсебени от митовете за миналото величие на страните си, ако такова изобщо е съществувало. Но и националното наследство не трябва да бъде подценявано. По тези земи винаги е имало хора, които са мислели положително, работели са и са оставили белега си за поколенията. Именно това положително наследство трябва да бъде търсено, сравнявано и откроявано. Към различията и проблемите трябва да се подхожда без илюзиите и комплексите, типични за малките народи.

Къде е мястото на икономиката в ре-инкорпорирането на Балканите в Европа?

- Първостепенно. Проблемът е, че ние все още имаме твърде ограничени представи за икономическите структури. Без развитието на реален пазар няма шанс за сериозни промени. Трябва да се имат предвид и глобалните промени в икономиката, за да не се окажем отново не само отзад, но и встрани. Трябва да осъзнаем, че живеем в един нов, постмодерен свят макар и обременен с тегобите на миналото. Трябва да следваме общото развитие и да се оглеждаме за възможности.

Бихте ли направили една прогноза? Кога България и Хърватия ще станат членки на ЕС?

- Смятам, че съдбата на страните от Югоизточна Европа беше детерминирана още с приемането на Гърция в Евросъюза. Докато между Париж, Берлин и Атина има страни, които не са част от ЕС, европейското единство ще бъде незавършено. Рано или късно страни като България и Хърватия ще попаднат там, където им е мястото, но за това може да се необходими години, дори и развитието им да върви гладко. Струва ми се, че хората в региона трудно се променят и трудно приемат европейските норми като върховенството на закона например. А това е просто въпрос на политическо желание от страна на мнозинството.