Хърватия ще подаде молба за членство в ЕС догодина, съобщи министърът за европейската интеграция Невен Мимица. Документът ще бъде представен в Брюксел през първата половина на следващата година, уточни той по време на дискусия за евроинтеграцията в Икономическия университет във Виена.

Пред Хърватия в момента стои само покриването на политическите критерии за членство в ЕС, твърдят експертите. Според тях Загреб има икономически потенциал да настигне 12-те сегашни страни кандидатки, а еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген посочи преди няколко дни, че Хърватия с 1000-годишната си католическа традиция много лесно може да се интегрира към брюкселския клуб. Бившата югославска република е асоцииран член на ЕС от 2001 г. , но международната общност все още се отнася с подозрение към нея. Причината е поведението й по време на войната в Босна през 1992 и 1995 г., когато покойният вече президент Франьо Туджман показа апетит да присъедини част от Босна и Херцеговина.

Основните критики на ЕС към Загреб се отнасят до спазването правата на малцинствата и реформираненто на правосъдието и държавните медии. Това беше отбелязано наскоро и в доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. ОССЕ настоява Хърватия да гарантира правата на сърбите, които бяха принудени да напуснат домовете си по време на военните конфликти около разпадането на Югославия. Загреб е критикуван и заради отказа си да сътрудничи на трибунала в Хага, който все още очаква да му бъдат предадени двама хърватски генерали. Основната част от финансовото подпомагане, което Хърватия получава от ЕС, е насочено тъкмо за развитие на демокрацията и гарантиране правата на малцинствата и бежанците. От 1992 г. до сега Хърватия е получила 367 милиона евро финансова помощ от Брюксел. От началото на 2002 г. на Загреб беше предоставен 60-милионен стабилизационен фонд, най-голямата част от която (23.2 милиона) ще се използва за връщането на около 7000 бежанци.

Амбициите на Хърватия за интеграция в Европа се реализираха в четвъртък в подписването на договора й за влизане в Централноевропейската зона за свободна търговия (ЦЕФТА). След ЕС седемте от ЦЕФТА (България, Словения, Чехия, Полша, Словакия, Румъния и Унгария) са вторият по важност търговски партньор на адриатическата държава. През първата половина на 2002 г. износът на Загреб за ЦЕФТА възлезе на 418 милиона долара, а вносът - на 1.24 милиарда.

Междувременно Франция и Германия обявиха, че ще ходатайстват съвместно за влизането на Турция в ЕС. Президентът Жак Ширак и канцлерът Герхард Шрьодер обаче не съобщиха какви точно ще бъдат общите им действия. Председателят на Еврокомисията Романо Проди обаче незабавно реагира и подчерта, че на Турция не бива да се дават привилегии в сравнение с останалите страни кандидатки.