Влиятелен руски бизнесмен получава за рождения си ден подарък скъп макет на галера. Той, разбира се, решава да постави кораба в кабинета си. След известно време обаче установява, че конкурентите му са получили достъп до секретна информация за дейността на компанията му. При проверката на макета става ясно, че в обшивката на кораба е монтиран микрофон, в такелажа е поставена антената на предаващото устройство, а в корпуса са имплантирани камери.

Нашумелите напоследък скандали за корпоративен шпионаж в Русия по безспорен начин доказват на обществото, че в бизнеса разузнаването е инструмент, който се прилага не по-рядко отколкото в политиката, например. "Всички сериозни компании, работещи на европейско равнище, системно се занимават с разузнавателна дейност", разказва президентът на детективска агенция. "Тя е заложена в бюджета им". По думите му особено активно се използват разузнавателни похвати в навечерието на сключване на сделки независимо от техния мащаб.

Директор на голям търговски холдинг, пожелал анонимност, признава пред "Ведомости", че редовно плаща на митническите служители, за да му предоставят информация за това какво, кога и в какви обеми внасят конкурентите му през границата.

Някои бизнес журналисти са били привличани като сътрудници от западни "консултантски" компании, които са му предлагали под формата на разследване за статия да събере информация за дадено дружество. Традиционно подобни проучвания се правят по поръчка на някоя голяма западна компания, която планира да излезе на руския пазар и иска да се ориентира в неговите особености. Задачата, която трябва да изпълни журналистът, предполага събиране на информация за приходите на компанията, за нейните дистрибуторски схеми (включително данни за количествата на склад и обслужващия персонал), за роднинските и приятелски връзки на висшите мениджъри в компанията и т. н. За подобен тип работа се предлага хонорар от няколко хиляди долара.

По думите на служител в една от водещите московски телевизии всеки месец в офиса на медията се прави проверка за наличието на подслушващи устройства. И всеки път се откриват по няколко "бръмбара". Този човек работи в отдел, който се занимава с покупката на кино- и видеопродукция и планира излъчването й в ефир. Именно данните за тези планове вълнуват конкурентите, които се стремят да изпреварят канала по атрактивна ефирна програма.

Много често разузнаването се провежда по време на търгове. Преди известно време голяма руска банка обявява търг сред няколко компании за отпускане на кредит. Но както често се случва в Русия, търгът се оказва предрешен. Един от загубилите участници решава да си отмъсти. По разпореждане на победената компания е проведено проучване, в хода на което от банката изтича информация, че средствата за кредита ще бъдат привлечени от заеми. Институцията обаче има право да предоставя само собствени пари. Информацията попада в медиите и търгът е анулиран.

"Особено голяма е вероятността от използване на разузнавателни средства, когато конкуренцията е жестока и приходите са съществени", разказва Сергей Гирин от санктпетербургската лаборатория за противодействие на промишления шпионаж. "Не мога обаче да кажа, че има сфери на бизнеса, където няма шпионаж".

Често бизнесмените шпионират, за да се сдобият с компромат срещу конкурентите (за да попречат на делата им), партньорите и клиентите (за да са сигурни, че няма да ги изоставят) и срещу длъжниците. Самите бизнесмени също са обект на "оперативен" интерес както от страна на своите съдружници, така и от страна на криминалните структури. Последните, отбелязват запознати, започват да проявяват любопитство към даден бизнес или когато той е на върха, или когато е в криза.

Традиционно предприемачите имат здрав и постоянен интерес и към държавните тайни - данни за квоти, предстоящи промени в законодателството, министерски решения и въобще всичко, което по един или друг начин влияе на дейността им.

"В Русия все още няма закон за промишления шпионаж. Има един за недобросъвестната конкуренция, който обаче не определя как например се осъществява незаконното добиване и разгласяване на информация без съгласието на даден бизнесмен", обяснява специалист по корпоративна сигурност, пожелал анонимност. "В закона не е посочено и какво точно означава фразата "разгласяване на информация без съгласието на бизнесмена. Един добър адвокат може да докаже, че това не е търговска тайна", допълва той. По думите му хората, които извършват промишлен шпионаж в сферата на частния бизнес, се вербуват за дадена цел, след което се превербуват и се използват за дезинформация или просто биват уволнявани. Така или иначе целта е информацията за шпионаж да не получи гласност, тъй като никой няма интерес от подобно развитие на нещата.

Основна част от полезната информация се събира от бивши агенти на службите за сигурност, които работят "под прикритие". Те се представят за потенциални клиенти, електротехници, работници по чистотата, служители от фирми за обслужване на офис техниката. При това "разузнавачите" на практика не рискуват нищо, тъй като законът не забранява представянето за друго лице, а наказва само подправянето на лични документи.

Андрей Голиней - директор на отдела за маркетинг и развитие към консултантската компании "Abercade", си спомня как веднъж специалисти на компанията трябвало да съберат информация за руско предприятие. За целта те го посетили в качеството си на студенти по икономика. В друг случай същите лица си купили журналистически карти от редакцията на един от най-големите московски вестници и се представили за репортери. Охраната на предприятието се опитала да ги проучи, но от изданието потвърдили, че посетителите работят като журналисти.

Всички тези сложни схеми за извличане на нужната информация обаче бледнеят пред най-простия и ефективен механизъм в разузнаването - приятелския разговор. Млада дама - аналитик в една от най-големите инвестиционни компании в Русия, трябвало да получи данни за едно дружество. От ръководството обаче й отказали съдействие и тя се насочила към млад служител в един от ключовите му отдели. След като привлякла вниманието и интереса му, тя започнала постепенно, в случайни разговори, да "тегли" необходимата й информация. Този модел на шпиониране, твърдят експерти, е най-евтиният и най-използваният сред частните компании.