Дни и часове преди - както обяви американският президент от Азорските острови - "края на дипломацията и началото на първата война на 21-ото столетие" е време да се замислим за състоянието на глобалната и на европейската политика.

Задаващата се война в Персийския залив е израз на един много голям проблем: прекалено много сила (оръжия и пари) e съсредоточена в прекалено малко ръце. Това най-после беше осъзнато от другата страна на Атлантика. "Това, което наистина паникьоса посветените, коментира "Хералд трибюн" в края на седмицата, е безотговорността на Буш и неговия екип, тяхното почти детинско нежелание да погледнат в очите проблема, с който не са способни точно сега да се справят."

Но "Буш и неговият екип", разбира се, не са сами. Независимо от позицията, която може да бъде застъпена, военната политика "срещу тероризма" е съставена от големи дози черно-бели, добри-лоши и ние-те противопоставяния. Това са основните градивни елементи в света на повърхностните, основани на принципа на "бързото хранене" политика и медии. Случващото се на световната сцена може да се наблюдава и на европейско ниво и в политическите дебати в много страни. Нека ви дам пример от една държава, където прекарах последните няколко дни - Финландия. Тук гражданите избраха нов национален парламент. Отделно от 200-членното народно представителство следващата седмица ще бъде избрано и ново правителство. То ще има важна роля при гласуването по време на следващата междуправителствена конференция на Европейския съюз. Подобно на Буш, който завчера подчерта "значението на ООН за световния мир", финландският министър-председател Пааво Липонен обяви в неделя "необходимостта от широк граждански дебат за Европейската конституция". Колкото малко обаче е допринесъл Буш за укрепването на ООН, толкова малко и Липонен изглежда готов да даде възможност на гражданите да се произнесат за бъдещето на обединена Европа.

В кампанията си преди парламентарните избори Липонен изобщо не отвори дума за големите европейски предизвикателства, които предстоят. Неговият главен опонент от Партията на центъра Анели Ятенмяки, която спечели изборите, също не спомена нищо за своите цели и предпочитания в европейската политика. И Липонен, и Ятенмяки вместо това обаче настояваха, че изборите са, за да "се изберат лидери" и да им се предостави отворен мандат да правят това, което, както би се изразил Тони Блеър, смятат за "морално правилно". И Буш, и Липонен ни показват, че не е достатъчно да се избират лидери. Не е достатъчно също така да съществува една международна "общност", основана на международното междуправителствено сътрудничество. Това, с което трябва да се заемем, е установяването на демократични структури, включително на транснационално ниво. Съставянето и съгласуването на устави на международни организации е необходима, но не достатъчна стъпка. Сега има нужда от една наистина реформирана ООН, където малките и големите държави да имат еднакво право на глас и където хората по света са представени в директно избрана асамблея. Дни или дори часове преди новата "война на Буш" всички тези цели изглеждат отдалечени на светлинни години. И все пак все още е възможно, докато малцинството опитва да накара мнозинството да последва неговата воля, мнозинството да не се подчини и да откаже да се подчинява занапред. Промените днес настъпват по-бързо, отколкото очакваме. За да сме готови за отварянето на нови възможности в транснационалната политика, трябва да сме готови да погледнем отвъд повърхността на политиката, която ни предлагат "нашите лидери", политическите партии и повечето от медиите. Това, което предлагат и осъществяват политици като Буш, Блеър или дори Липонен не е достатъчно и дори нерядко е контрапродуктивно. Време е да започнем сами да "произвеждаме" политика.

- - -* Бруно Кауфман е радиожурналист и председател на Initiative & Referendum Institute Europe в Амстердам. Занимава се с изследване на конфликтите и мира.