В очакване на американско нападение Саддам Хюсеин разпореди разделяне на страната на четири военни окръга. Първата зона - централната - е под командването на по-малкия син на Саддам - Кусай. Тя е концентрирана около Багдад и включва провинциите Салахеддин, Анбар, Диала, Бабел и Уасит. Административен център на Салахеддин е Тикрит, родният град на Саддам Хюсеин. Втората - северна - зона е под командването на Еззат Ибрахим, заместник-председател на Революционния команден съвет и втори човек в йерархията след Саддам. Тя включва провинциите Ниневия, Киркук, Дахук, Ербил и Сюлеймания, като последните три са в Иракски Кюрдистан. Третата - южна - военна зона е възложена на Али Хасан ал Маджид, влиятелен член на Революционния команден съвет и роднина на президента. В състава й влизат провинциите Басра, Зи Кар и Мутана. Районът около Ал Фурат ал Аусат ще бъде командван от друг член на съвета- Мизбан Хаден Кади, и обхваща провинциите Кирбала, Ан Наджаф и Кадисия.

Защитата на така описаните окръзи се гарантира от армията на Саддам, която се състои от редовна войска, Републиканска гвардия, специално подразделение на републиканската армия, народна армия, известна още като милиция, и паравоенни формирования. По неофициални данни служещите в редовната войска са около 375 000 души, но не разполагат с модерно оборудване. Технически най-добре обезпечена в материално и военно отношение е Републиканската гвардия на Ирак. Служещите в нея получават най-високите заплати в армията, както и допълнителни премии под формата на пари, нови автомобили и жилища. Предполага се, че в момента гвардията наброява около 60 000 души. Специалното й подразделение, което се грижи за сигурността на президента Хюсеин и охраната на Багдад, президентските дворци и други стратегически обекти, достига 26 000 души във военно време. В мирна ситуация броят варира между 15 и 16 хиляди. Народната армия се набира основно от доброволци, които се обучават пестеливо и са слабо оборудвани. Мобилизира се само в извънредни ситуации и затова точният брой на членовете й не е известен. Паравоенните формирования включват 15 000 спецвоенни, 9000 гранични патрулиращи и между 18 000 и 40 000 души, служещи като лични гардове или "готови жертви" на Саддам Хюсеин.

До 1990 г. Ирак разполага с най-силния военновъздушен флот в Близкия изток. По време на войната в Залива страната разполага с 500 до 750 бойни самолета, като повече от две трети от тях са изнесени от страната, сочат данните на Международния институт за стратегически проучвания. Освен това 375 от общо 594-те хангара на ВВС в Ирак са били повредени от бомбардировките и така и не са били ремонтирани основно. В иракските ВВС служат около 20 000 души. Още 17 000 работят в щаба на военновъздушните сили, базиран в Багдад. От него се следят установените още през 1991 г. четири военновъздушни сектора, всеки от които се контролира от местен оперативен център.

Що се отнася до иракските военноморски сили, основна част от иракския флот е унищожен през 1991 г. Оцелелите кораби са в тежко състояние, като най-големите от тях отдавна са извадени от оперативна дейност. Най-сериозната заплаха за коалиционните войски идва от факта, че всеки плавателен съд може да бъде пригоден за пренасяне на мини. В момента Ирак разполага с малко повече от 150 малки патрулни катери, които биха могли да се използват за проучвателни мисии и за миниране на морското пространство. Във флота служат не повече от 3000 души.

- --

Вид техника Брой

Танкове 2600

Разузнавателни коли 400

БТР 1200

Механизирана пехота 1800

Стационарна артилерия 1900

Мобилна артилерия 200

Бомбардировачи 6*

Бойни самолети 130

Изтребители 180

Разузнавателни самолети 5*

Танкери 2

Транспортни самолети 41

Тренировъчни самолети 157

Хеликоптери 164

Фрегати 1

Патрулни кораби 5

Други малки лодки 150

Миночистачи 3

Амфибии 1

Поддържаща флота 6

Президентски яхти 1

- - -

*цифрите са приблизителни

Легенда: Данните са от 2002 г.

Източник: GlobalSecurity.org и Американският център за отбранителна информация