Американската военна технология претърпя съществени изменения от последната война в Персийския залив. Един от най-твърдите радетели за задълбочаването на промяната е министърът на отбраната на Съединените щати Доналд Ръмсфелд, чийто екип подготви новата доктрина за военнотехническото развитие на САЩ - RMA (revolution in military affairs - "революция във военните дела").

Приели и внимателно изучили пропуските от операция "Пустинна буря", стратезите се заеха да ги предотвратят при новата кампания в Ирак. Така например лазерните системи от 1991 г. имаха два основни недостатъка - не можеха да оперират в облачно време и да бъдат насочвани към целта без помощта на въздушен или наземен контрол. Сега тези проблеми са преодолени поне до голяма степен благодарение на пакета JDAM ("joint direct attack munitions").

Той прецизира действието на "глупавите" бомби, като се насочва от сателитната система GPS IIR. Последната предлага изключително прецизна информация за местоположението на целта и на атакуващия с точност до метри, като с новия си софтуер конфигурира и обработва информацията още в спътника. Допълнителните мощности на устройството с единична цена от $40 млн. затрудняват опитите за блокиране на сигналите от сателита към щаба. Системата функционира при всякакви климатични условия и на практика пакетът JDAM излиза 50 пъти по-евтино от една крилата ракета "Томахоук", използвана още в първите часове на въздушната атака в Ирак. Това намаляване на разходите и увеличаване на полезността позволява съкращаване на броя на бомбите, изстрелвани към една и съща цел. В името на по-голямата точност в битката по всяка вероятност ще бъдат включени и някои нововъведения в ударната техника, каквато е така наречената Е-бомба, чиято цел е да блокира командно-компютърната и комуникационна система на противника посредством мощни микровълни. В тази категория попада и "майката на всички бомби" МОАВ (Massive Ordinance Air Blast), която тежи 10.5 тона и заедно с друга мощна авиобомба - BLU-82, тежаща около 5.5 тона, е способна да извършва прецизни удари по укрепени военни инженерни съоръжения, съчетавайки точност и голяма мощ на разрушаване.

Прихващането на ракети във въздуха също е станало по-прецизно. Ракетите "Пейтриът" са значително подобрени, като новото поколение се движи два пъти по-бързо от използваното през 1991 г. и обхватът му е двойно по-голям. Потенциалът на ракетната база се е увеличил и благодарение на факта, че към всяка малка ракета са инсталирани радари, разграничаващи отделните елементи на вражеския обект. Целта е, ако ракетата на противника се разпадне, "Пейтриът" да се насочи не към маловажните фрагменти, а към главата й, при това с висока маневреност. Tактическият високоенергиен лазер не блокира, а "изпържва" противниковите ракети. Устройството засича ракетите с лазерен лъч, който ги нагрява до степен, в която се самоунищожават. По време на изпитанията системата, на стойност $250 млн., е успяла да елиминира по този начин над 25 ракети, приближаващи се със скорост 1500 км/ч.

Поредното предимство на новата американска военна техника е в подобрената версия на безпилотните й самолети. Такъв е "Придейтър", използван за първи път в Афганистан и най-новата му модификация "Придейтър Б", който може да прекарва до шест 250-килограмови "умни" бомби. Една от положителните страни на този тип многоцелеви самолети с единична цена от $7.8 млн. е, че могат да поддържат предварително зададена височина над бойното поле в продължение на поне 24 часа.

Сред другите "бисери" във военновъздушната флотилия на САЩ се забелязва многоцелевият самолет "F/A-22 Раптор". С цена от $100 млн. той представлява стабилна аеродинамична титанова конструкция с два 7-тонни двигателя. Той не може да бъде засечен от радари и побира 6 ракети въздух-въздух "Амраам", които се стартират с хидравлична система, изстрелваща ги за части от секундата. В рубриката на сполучливите изобретателски попадения на Пентагона попада и антиракетният радар JLENS - въздушно високотехнологично устройство с единична цена от $130 млн. Радарът с дължина от 70 м е запълнен с незапалим хелий, разполага се на височина от 5 км и издържа на напора на ветрове със скорост до 160 км/ч. В рамките на военноморския флот, представен в зоната на бойните действия от осем самолетоносача, специалистите говорят с възхищение за системата "Фаланкс MK-15". Тя струва $5 млн. и се използва за защита тип "огнена стена" на флота от бързо движещи се торпеда и самолети. Изчисляването на тяхното движение става след взаимодействието с разузнавателната мрежа на Пентагона, адаптирана в новите условия така, че да доставя адекватна и навременна информация за местоположението на противника. Така например, разузнавателните сателити SBR използват камери с висока резолюция, с помощта на което не само разграничават характеристиките на обекта, но и отчитат дали се движи или не. При обикновените сателитни системи, които струват не повече от $200 млн., последното е невъзможно. С новите системи това става с помощта на система от 24 сателита, които използват радарни импулси, за да засичат движението на обекти по целия свят независимо от климатичните особености. Данните се изпращат директно до командния щаб. Цената на една такава система е $750 млн. Не е за подценяване и програмата JTAV (Joint Total Asset Visibility ), която започна да оперира за първи път преди 3 години. Нейната задача е да извършва така наречената прогностична логистика, като очертава сценариите на предислоциране на вражеските войски и информира своевременно коалиционните сили за тяхното придвижване.

Промяната е особено забележима по отношение на транспортните средства. Транспортният самолет C-17, който влиза в арсенала на САЩ през 1993 г., може да каца на неравни терени, а олекотената му конструкция издържа и на маневри с високи претоварвания. В наземния арсенал се откроява танкът "Страйкър". Той тежи едва 19 тона на фона на 70-те тона за традиционните бойни танкове. Може да превозва 11 тежковъоръжени войници със скорост 100 км/ч. Предлага се в две разновидности - подвижна ударна система със 105-милиметрово оръдие и превозно средство с единична цена от $1.5 млн. Цената на един стратегически товарен кораб T-AKR започва от $200 млн. Може да превозва 50 танка, 900 тежки автомобили, като те се разполагат на седем нива, свързани с рампи и елеватори за по-бързо разтоварване. Изисква се екип най-много от 26 души, тъй като цялата система е компютризирана.

Възможността военната кампания в Ирак да не се изчерпи само с въздушни атаки, а да се стигне до продължителна сухопътна операция, също е предвидена от експертите на Пентагона. По данни на в. "Крисчън сайънс монитър" министерството на отбраната на САЩ предвижда и употребата на неотровни химикали, използвани при борба с безредиците, като сълзотворен и нервопаралитичен газ. Разработени са и устройства, характеристиките на които напомнят за най-добрите образци от поредицата за Джеймс Бонд. Така например бинокълът за нощно виждане излъчва слаби радиоимпулси, които проникват през стени на разстояние от 10 метра. Устройството засича дамаска, дърво, човешка кожа, анализира състава им и прави заключения за обстановката в сградата - брой невъоръжени, наличие на засада и т.н. Апаратът струва $29 500. Джобният компютър с единична цена от $2300 се използва от координаторите на въздушните удари в тила на врага. Устройството е снабдено със специален софтуер, изпълняващ сложни калкулации, с помощта на които се определя точната позиция на целта. Употребата на всички тези технологии в реална ситуация на преки сблъсъци с противника се симулират на комбинирания тактически тренажор. Апаратурата, която заема пространство, равно на две съединени футболни игрища, вече се използва във Великобритания и Германия, като предлага на войниците триизмерни симулации срещу $544 млн. за съоръжение.