Етническата мозайка в Ирак създава сериозни проблеми не само за властите в Багдад, но и за всички държави, които имат роля в региона. Най-тежък изглежда кюрдският въпрос, в който са вплетени интересите на всички съседи на Ирак, на САЩ, а и на всички, за които петролът е важен. Намесата на Турция в населените с кюрди райони в Северен Ирак е на път да придаде особено опасна окраска на конфликта. Няколко месеца Анкара и Вашингтон се опитваха да договорят турското участие в конфликта. САЩ обещаваха помощ, достигаща 30 млрд. долара, под формата на безвъзмездни помощи, заеми, търговски преференции и др. Турция искаше сериозна роля в постсаддамов Ирак и до окончателно споразумение в първоначално обсъждания вариант така и не се стигна. Анкара не разреши на Вашингтон да разположи войски на нейна територия, но за сметка на това не се отказа от плановете си да вкара собствената си армия в населените с кюрди райони в Северен Ирак. Анализаторите продължават да гадаят защо Турция се отказа с лека ръка от така необходимата й финансова помощ, когато споразумението изглеждаше почти сключено. Запознати твърдят, че очевидно в преговорите не е ставало дума само за пари. И ако Вашингтон е бил склонен да отстъпи пред финансовите искания на Анкара, очевидно същото не би могло да се каже за претенциите й към контрол върху населените с кюрди райони в Северен Ирак, които освен всичко друго са богати и на петрол. Това е най-вероятната причина да не се стигне до сделка, а отношенията между иначе близките съюзници да стигнат до кота нула, макар и емоциите да не избиват на повърхността.

Експерти посочват, че администрацията на Буш е направила серия грешки при преговорите с Турция. Вашингтон просто е искал твърде много от все още крехкото и младо правителство в Анкара и е изхождал от презумпцията, че то не може да не даде. Според други грешката се състои в постоянното отлагане на посочване на краен срок за вземане на решение. Фактор вероятно е и вътрешната ситуация в Турция. Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която е на власт от само три месеца, не беше склонна да рискува популярността си, като подкрепи непопулярната в страната военна кампания. Отказът на Турция да окаже пряка подкрепа на САЩ във войната срещу Ирак може да влоши за години напред отношенията между двете страни, коментира Ройтерс. Американски висши представители и експерти посочват, че до сегашната криза се е стигнало след серия от грешки от страна и на Вашингтон, и на Анкара, но главната вина пада върху турските военни, казва експертът по турските въпроси в университета "Лихай" Хенри Барки. “Турските военни стоят зад тази твърдолинейна политика и флиртуват с опасността.” Те смятат, че евентуалното американско навлизане в Северен Ирак ще даде криле на кюрдите там и те ще обявят независимост, което пък ще подтикне кюрдите в Турция към подобни действия. “Турците си мислеха, че няма да можем да минем без тяхната помощ. Те не разбираха, че имаме и план Б”, казва Барки, който е бивш служител на Държавния департамент.

Анкара очевидно не е била съгласна с настояването на Вашингтон да не предприема едностранни действия в Северен Ирак и да ограничи броя войските си там до съществуващите се минимални нива, посочва Ройтерс. Нещо повече, още в петък се появиха противоречиви сведения, че турски войски вече навлизат в кюрдските райони. А това изглежда като миникошмар за Вашингтон, който се страхува, че евентуалното избухване на турско-кюрдски конфликт ще попречи на реализацията на една от целите на САЩ в Ирак, а именно да запази целостта на държавата. Турция обаче изглежда твърдо е решила да установи контрол върху поне част от Северен Ирак. Правителството вече поиска разрешението на парламента да изпрати 20 000 войници в района. Част от тези бойци, въоръжени с танкове, са разположени в зоната за сигурност по границата с Ирак и чакат заповед за настъпление. Ситуацията изглежда взривоопасна. Миналия месец Масуд Барзани, лидер на Кюрдската демократическа партия (КДП), която е една от двете фракции, управляващи иракски Кюрдистан, предупреди, че кюрдите ще се противопоставят с оръжие в ръка на турско навлизане в района. По време на срещата на иракски опозиционни лидери в Анкара миналата седмица пак стана ясно, че при подобно действие Турция може да срещне не само кюрдската, но и американската съпротива. “Турците трябва да разберат, че тяхното присъствие ще бъде катастрофа не само за нас, но и за тях”, заяви Нехирван Барзани, вторият човек в КДП. Американците също имат проблеми с кюрдите, писа сп. “Економист”. Те едва ги убедиха да не се опитват да сложат ръка върху петролните полета в Киркук и Мосул, които граничат с обитаваните от кюрди райони, както и да поставят 60 000 пешмерги (кюрдски бойци) под американско командване. Турците обаче са убедени, че когато Саддам падне, кюрдите ще опитат да обявят независимост и се опитват да предотвратят подобно действие, като вкарат войските си в района. Преди срещата в Анкара кюрдите се опитваха да убедят Америка, Иран, Сирия, Египет и Саудитска Арабия, че исканията им са скромни. “Ще се придържаме към това, което вече имаме”, каза Бархам Салех, премиер в правителството на другата кюрдска фракция Патриотичен съюз на Кюрдистан на Джалал Талабани. “Турската намеса обаче ще усложни нещата. Ако един от съседите влезе в Ирак, вероятно ще го направят и други и ще настане хаос.” Салех визираше Иран. Техеран, както и Анкара също има опасения за кюрдски сепаратизъм, коментира "Економист".

Народ без държава

Кюрдите са най-голямото малцинство в Близкия изток, което няма собствено държавно образувание. Според различни данни броят им е около 22 млн. души, които живеят в рамките на шест държави - Ирак, Иран, Турция, Сирия, Армения, Азербайджан. Те са разделени вече над 80 години, от края на Първата световна война, когато Османската империя се разпада и върху нейните останки се появяват държавите наследници Турция, Ирак и Сирия. Въпреки че в някои от договорите след нейния край и най-вече в Севърския договор се говори за създаване на автономна кюрдска държава, до подобна стъпка така и не се стига. Учените продължават да спорят за произход на кюрдите. Според едни те са наследници на ираноезични племена, преселили се в територията на днешен Кюрдистан от Централна Персия още през VІІ в. пр. Хр. Според други те са автохтонно население, наследници на древните хети, впоследствие възприели език, сроден на иранския. По време на възхода на исляма и създаване на арабския халифат през VІІ-VІІІ в. сл. Хр. кюрдите вече са ясно разграничена етническа общност. Терминът Кюрдистан се появява за пръв път през ХІІ в., когато селджукският султан Санджар създава провинция с това име. По времето на Османската империя провинцията обхваща само малка част от района, населяван от кюрдите. Преживели нашествията на селевкиди, парти, сасаниди, арменци, римляни, византийци, араби, селджуки, монголци и накрая турци, както и последователното влияние на зороастризма, християнството, митраизма и исляма, кюрдите са дали своя принос в развитието на цивилизацията на Близкия изток. Според някои историци един от най-значимите владетели на арабския халифат - Салах уд Дин ал Аюби, известен като Саладин (1139-1193) и кюрд по произход. Новото време ражда и кюрдския национализъм. В началото на ХХ век идеята за кюрдско обособяване си пробива път сред кюрдските интелектуалци, подкрепена и от Младотурската революция през 1908 г. Кюрдски политически клубове са основани в Истанбул, Диарбекир, Мосул и Багдад. Първата световна война дава надежди, че кюрдите могат да получат независимост или поне автономия. Разпадът на империята води до установяване на колониални зони и кюрдските територии са разделени между тях. Първото кюрдско въстание за независимост датира от началото на 20-те години, предвожда се от Шейх Саид и е брутално потушено от войските на Мустафа Кемал Ататюрк. В договора от Лозана през 1923 г., с който Европа признава Турската република, за кюрдите не става дума. През 50-те и 60-те години промените в Близкия изток създават впечатлението, че на кюрдския фронт може да има просветление, но баатиската революция в Сирия и Ирак само потвърждава статуквото. В началото на 80-те идва ред на турските кюрди да надигат глава. Петнадесетгодишната гражданска война в Анадола взема хиляди жертви и приключва със залавянето на лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдулах Йоджалан, без да донесе придобивки за кюрдите. "Пустинна буря" от 1991 г. дава възможност на иракските кюрди да получат автономия, на която се радват и до днес.