В Анкара отново се заговори за обявяване на мораториум по външния дълг заради сериозно подкопаното доверие на кредиторите към страната. В столицата се обсъжда дали сегашната политическа структура може да се справи със ситуацията и дали да не се търсят нови форми, включително технократско правителство, оглавено от реформатора Кемал Дервиш. Консервативни анализатори във Вашингтон открито заявиха в сряда, че в Турция правителството се е показало неопитно в геополитическата игра около Ирак и е изгубило десетки милиарди долари помощ от САЩ.

Белият дом предложи в сряда 8.5 млрд. долара във вид на гаранции по кредити, но офертата може да бъде спряна от американския Конгрес, където има много разочаровани от действията на Турция около Ирак. Предложеният ден преди това от президента Буш грант от 1 млрд. долара също е обвързан с условие той да бъде замразен. Много по-вероятно е парите да бъдат канализирани през програмата на МВФ, изискваща сурови реформи и фискална дисциплина в Турция. Страната вече е получила от фонда пет пъти повече от средствата, които при нормални условия може да й се отпускат. Една от малкото добри новини за Турция бе предложението на Европейската комисия от тази седмица да увеличи почти двойно предприсъединителната подкрепа до 1 млрд. евро за следващите три години.

Международната рейтингова агенция "Стандарт енд Пуърс" предупреди в четвъртък, че банковата система на страната е под много висок риск, което бе разчетено от пазарите като поредния сигнал, че Турция може и да не се измъкне скоро от най-дълбоката си рецесия от Втората световна война насам. През седмицата агенция "Фич" понижи рейтинга на Турция шест стъпки под инвестиционно ниво, т.е. до това на Молдова. Месечните лихви са от порядъка на 60-70 процента, а плащанията по достигналия 90 млрд. долара вътрешен дълг са достигнали 5.6 млрд. долара в периода януари-април. Заедно с външния дълг (голямата част от него е деноминирана в долари) Анкара дължи около 160 млрд. долара, което е почти равно на годишния БВП на страната.

Конкурентността на българските стоки и плащанията по износа за Турция могат да се окажат сериозно застрашени заради икономическата криза в южната ни съседка. От началото на годината допреди няколко дни лирата загуби 6.6% от стойността си спрямо долара и 9.3% спрямо еврото (лева). Така обезценяването на местната валута вече оскъпи износа ни на стоки към Турция, който за миналата година възлиза на 530 млн. долара.

Освен девалвиращата лира и кошмара на скъпите левови разходи и поевтиняващи доларови приходи износителите може да се наложи да посрещнат и по-високия риск на търговските си партньори. В подобна ситуация много от турските фирми вероятно ще бъдат силно затруднени да получат банкови акредитиви и ще опитат да финансират сделките с България за сметка на нарастване на търговския кредит към нашите фирми.

Евентуално влошаване на икономическите условия в страната става още по-вероятно, ако конфликтът на югозападната й граница се проточи във времето. Страни като Сирия и Иран са основни търговски партньори на Турция, така че финансовата криза в Близкия изток със сигурност ще се отрази и на съседната на България държава. При такова развитие турските търговци може да не са в състояние да плащат сметките си.

Преди ден работодателските сдружения у нас поискаха от правителството, преговаряйки за подкрепа със САЩ, да постави въпроса за застраховането на износа към рисковите региони. Поемането на поне част от този риск може да се окаже най-добрата "въздушна възглавница" за експортно ориентирания бизнес в очертаващите се дълги военни времена.

На срещата между вицепремиера Николай Василев и американския посланик Джеймс Пардю е била обсъдена възможността американската агенция OPIC и Ексимбанк да поемат гаранциите по износа за Ирак, обясниха вчера от икономическото министерство. От ведомството не обясниха защо не е поставен въпросът за износа към другите рискови страни, нито посочиха каква е възможността да бъде постигнато подобно споразумение.

"Няма да има проблеми в търговията и в банковите разплащания между двете страни", твърди турският търговски представител в София Ендер Йончу. Според него дори повечето от тамошните фирми се насочват към България заради кризата по източните граници. "Българският експорт пък се увеличава стабилно, допълни Йончу. Курсът на лирата се колебае в зависимост от напредъка на преговорите между Турция и САЩ, а не от икономическата ситуация, както беше през 2001 и 2002 г.", каза търговският представител. Така че държавата е далеч от банкова криза.

По данни на БНБ стокообменът между двете страни за 2002 г. е 902.6 млн. долара (интересното е, че според Националния статистически институт той е 529.9 млн. долара). От тях българският износ е за 516.1 млн. долара. Най-голям дял от него се пада на продажбите на електроенергия - 135 млн. долара. Количествата всяка година обаче се договарят между правителствата на двете страни и са около 4 млрд. киловатчаса. Разплащанията се извършват в американска валута. Другите основни пера в износа за Турция са метали, химически продукти, руда и строителни материали. Южната ни съседка пък внася в България главно миещи препарати, строителни материали и други.

Вследствие на девалвацията турският износ за България от януари до март 2003 г. бележи увеличение със 72% спрямо същия период на миналата година. Ако тази тенденция се задълбочи, това може да доведе и до "изяждане" на положителното търговско салдо с Турция, което за 2002 г. е около $130 млн.

Част от българските износители вече пострадаха от икономическата нестабилност в Турция. "Обезценяването на лирата възпрепятства износа на клинкер за закупения от нас завод в Мармара", заяви търговският директор на "Девня цимент" Иван Атанасов. Дружеството, както и димитровградският завод "Вулкан" са собственост на международната група "Италчименти". "Заради кризата преориентирахме износа на клинкер към други държави като Италия и Мавритания, а на цимент - към САЩ, Нигерия и Испания", каза Атанасов. Там също има терминали на "Италчименти". Според него сега е по-евтино заводът в Мармара да купува клинкер от други турски предприятия, отколкото да превозва от Девня. Мощностите на "Девня цимент" обаче са запазили натовареността си заради алтернативните пазари. Вероятно миналогодишното производство от общо 1 млн. тона цимент и клинкер ще се запази и през 2003 г. "Девня цимент" се опитва поне за европейските дестинации да договаря търговските си операции в евро, а не в долари, за да ограничи валутния риск.

"Продажбите ни в Турция се договарят в лири, така че следим курса на местната валута ежедневно", каза членът на Съвета на директорите на димитровградския торов завод "Неохим" Тошо Димов. Дружеството едва ли ще има проблеми с разплащанията, тъй като има регистрирана в Турция дъщерна компания, която осъществява продажби от склад срещу незабавно плащане. През януари комбинатът е изнесъл 30-40 хил. тона амониева селитра за тази страна на стойност около 4 млн. долара. Загубите от обезценката на лирата се покриват от лихвите по банковите депозити в Турция, които са 40% на годишна база, допълни Димов. Месечното производство на "Неохим" е 55-60 хил. тона селитра. Освен за Турция заводът изнася продукция още за Франция, Италия, Испания, Великобритания и САЩ. През април ще отплава и първият кораб, натоварен със селитра за Бразилия. Цените на международните пазари са, общо взето, добри - 105-110 долара за тон. Износът поема по-голямата част от производството на "Неохим", тъй като местният пазар тази година е много слаб, каза Димов.

Кризата няма отражение върху цените на черните метали, заяви заместник-председателят на Съвета на директорите на "Стомана индъстри" Людмил Стойков. Комбинатът изнася в евро и долари, а едва 5-6% от месечните му продажби на обща стойност 15 млн. долара са насочени към Турция. Това прави 700-800 хил. долара месечно. Без проблеми с Турция работи и най-големият производител на олово и цинк в България - пловдивският Комбинат за цветни метали, заявиха от пресцентъра на дружеството.

----------------------------

Турция може да не внася ток от България

Турция е изправена пред проблема със свръхпроизводство на електроенергия и природен газ и се готви да прекрати вноса на ток от България. Това пише местният вестник "Стар" в броя си от 7 март, съобщи агенция "Фокус". Турция вече е преустановила вноса на електроенергия и природен газ от Иран и Грузия. Енергийният министър Хилми Гюлер отбелязва, че страната няма да има проблеми с производството на електроенергия до 2006 г. И допълни: “Можем сами да произвеждаме по-евтино електричество, а имаме дори и излишък. Моето намерение е тези споразумения да се прекратят в най-кратък срок.” Той изтъкна, че годишното количество електроенергия, което Турция внася от България, е 2.45 млрд. киловатчаса, допълва турският вестник "Стар".

НЕК изнася ток за Турция по междуправителственото споразумение от 1998 г., което предвижда износът до 2007 г. да достигне 33 млрд. киловатчаса. "Няма официално искане от турската страна за прекратяване на вноса на електроенергия", коментираха от българското енергийно министерство. Оттам обясниха, че междуправителствените споразумения се прекратяват след взаимно съгласие на страните и затова се водят двустранни преговори.