Проснал се в равнината, пресечена от кафявите води на река Тигър, Багдад е град, който трудно може да бъде защитен от нападение. Иракската столица е ставала плячка на монголи, перси, турци и британци, а сега в нея почти безпрепятствено навлязоха и американските танкове. Американците настъпват към центъра на града, използвайки стратегията на всички предишни нашественици: притискайки го от две страни към мостовете и вътре в серпантините на Тигър, отбеляза вестник "Чикаго трибюн". И въпреки че за пръв път в историята на Багдад чужденците идват окичени с лаврите на освободители вместо с триумфа на завоеватели историците и археолозите не пропуснаха да им припомнят, че освен столица на тираничен режим Багдад е и град с 12-вековна история, пълен с културни съкровища и безценни архитектурни паметници. Ако някой от тях - особено от ислямския период - бъде увреден или разрушен, целият мюсюлмански свят ще се вдигне, предупредиха и американските стратези.

Исторически факт е, че Багдад е бил построен за четири години между 762 и 766 г. по заповед на втория халиф от Абасидската династия Абу Джафар ал Мансур (750 - 775 г.). Легендата разказва, че Мансур не харесвал великолепния дворец на река Ефрат, построен от неговия предшественик Абдул Абас и започнал да търси по-подходящо място, откъдето да управлява империята. Плодородната равнина на Тигър се сторила на Мансур прекрасно място за столица и той заповядал там да се издигне град, който да не прилича на никой друг. Сто хиляди архитекти и строители, събрани от целия ислямски свят, изпълнили владетелското желание - градът бил опасан с три реда стени в кръг, а от центъра му, където се намирал увенчаният със зелен купол царски дворец, тръгвали четири пътища в четирите посоки на света. Халифът нарекъл своя град Медина ас Салям (Град на мира), но поданиците му предпочитали да го наричат просто Кръглия град. Името Багдад е комбинация от две персийски думи, означаващи Основан от Бог.

От великолепието на Абасидския Багдад днес е останало малко. През 1258 г. монголите, предвождани от внука на Чингис хан Хулагу, сринали почти със земята столицата от "Хиляда и една нощ" и издигнали планина от черепите на неговите аристократи и учени. От крепостните стени днес е оцеляла само "Средната порта", запазена е и резиденцията на халифите от ХІІІ век. За времената на Мансур напомня само гробницата на имама Абу Ханифа в историческия център. За разрушаването на Багдад допринесли последвалите войни, в които монголи, перси и турци спорели за контрола над града, а през 1497 г. той западнал и като търговски център заради откриването на морския път между Европа и Индия. В Града на мира настъпило относително спокойствие едва след като през 1638 г. той станал част от Османската империя. Близо 300 години по-късно - през 1917 г., той бил превзет от британците, които през 1920 г. го направили административен център на подмандатната територия Ирак. Багдад станал столица на независимата държава Ирак през 1932 г.

Въпреки пораженията от завоеванията Багдад остава един от най-богатите културно-исторически центрове на Близкия изток. Откритите от археолозите клинописни плочки с печати на вавилонския цар Навуходоносор свидетелстват, че градът е и една от люлките на човешката цивилизация. Непосредствено преди началото на войната Американският археологически институт призова изрично да се спазва Хагската конвенция за защита на културните паметници при въоръжен конфликт от 1954 г., а Пентагонът поръча на екип от експерти да изготвят карта с историческите ценности в иракската столица. Колкото и "умни" обаче да са съвременните оръжия, пълна гаранция за съхранението на паметниците на древността няма. "Ройтерс" съобщи, че в неделя е бил бомбардиран университетът "Мустансирия". Основаното през 13 век средище се е славило като един от най-важните образователни центрове на арабския свят. Възстановеният през 1963 г. университет днес е втори по значение в Ирак след Багдадския университет, открит през 1957 г.

На север от някогашните очертания на Кръглия град се намира джамията "Хадимаин" от ХV-ХVІ век. Сред мюсюлманите-шиити значението й е сравнимо с това на катедралата "Свети Петър" в Рим, тъй като се смята, че там са погребани двама от потомците на пророка Мохамед. Въпреки че не беше уцелена пряко при бомбардировките по време на първата война в Залива, джамията беше разклатена и сега лесно може да се срути при сътресенията от въздушните атаки, предупредиха археолози. Същата опасност грози и намиращата се извън очертанията на днешен Багдад "Арка на Ктезифон". Високата 120 стъпки тухлена конструкция се смята за един от архитектурните шедьоври на човечеството. Гигантската арка е част от владетелския дворец в персийския град Ктезифон, съществувал между 100 г. пр. н. е. и 900 г. Днес руините на някогашната зала за аудиенции обграждат непокътнатия при завоеванията величествен вход. Разрушаването на двореца впрочем започнало още по времето на халифа Мансур, понеже той заповядал камъните и тухлите от него да бъдат използвани за строежа на новата столица.

Повечето от архитектурните забележителности на Багдад днес са в плачевно състояние. Липсата на пари за поддържането и възстановяването им вследствие на 12-годишното ембарго направи от иракските археолози и историци най-нещастните хора на света. Те успяха да обявят на света, че в близост до Багдад е открит административен център на предшумерската държава Ешнуна и че там са намерени законодателни плочки, по-древни дори от законите на Хамурапи, както и таблици с математически и геометрични задачи, с които се смяташе, че първи са се занимавали древните гърци. Разкопките в Тел Хармал, древния Шадупум, обаче са замрели заради липса на средства. Същата е съдбата на друго древно селище в покрайнините на Багдад - Акаркуф, където има запазен вавилонски зикурат.

В сравнително добро състояние заради значението си за ислямския свят и помощта на дарители е багдадската джамия-гробница на шейх Абдул Кадир ал Гайлани (1077 - 1166 г.). Шейхът бил потомък на един от братовчедите на пророка Мохамед и се славел като чудотворец и велик учен. След преустройство през ХVІ век джамията се сдобила с най-големия в Ирак купол от тухли и гипс, който обаче не е допълнително укрепяван и също е подложен на риска от срутване при бомбардировките.

Непосредствено преди да започне войната световните медии съобщиха, че гордостта на Багдад - Националният музей на Ирак - е подложен на евакуация и че безценната му колекция от над 10 000 шумерски, вавилонски и асирийски експонати заедно с най-старите писани архиви на света е складирана в тайни подземни скривалища. Музеят, който е събрал над 3% от културното наследство на Ирак, беше достъпен само през 2 от последните 12 години. По време на войната от 1991 г. той беше опразнен по същия начин, както сега, и отвори врати чак през април 2000 г.