И сега Ирак трябва да бъде възстановен. Повечето коментари по този повод се концентрираха в три основни насоки - нуждата от хуманитарна помощ, кой ще получи поръчките за реконструкция и кой ще контролира петрола. Разбира се, тези въпроси са с огромно значение, но отвъд тях лежи по-голямата тема - създаването на стабилна и просперираща иракска икономика. И това е напълно постижимо. В момента годишният доход на глава от населението в Ирак се оценява на $3600. Приблизително същите показатели се наблюдават в Египет и Мароко. Няма обаче причина да не очакваме, че иракчаните могат да имат и три-четири пъти по-високи от тези доходи. Ирак би могъл да се превърне в една от най-богатите държави в Близкия изток. Въпросът е как да стигнем дотам.

На първия етап задължително трябва да се възроди общественият сектор. Това може да стане с незабавна хуманитарна помощ и достатъчно инвестиции за възстановяване на нанесените от войната щети. Тяхното разпределение пък трябва да се контролира от гражданска администрация, която да гарантира реда и законността в страната. Колкото по-бързо се възстанови редът, толкова по-скоро ще се подобри положението на иракчаните. Вторият етап е по-труден, защото предвижда установяването на целия институционален механизъм на една модерна държава. Необходимо е наличието на функционираща и приемлива валута, на ефективна данъчна система, на добре структуриран бюджет, на полиция и т.н. Бихме могли да се поучим от опита си в Босна и Косово, макар че Ирак е по-различен от всичко, видяно досега. От една страна, ще бъде по-лесно, защото новото правителство бързо ще получи достъп до приходите от търговията с петрол и така ще утвърди властта си. От друга обаче, ще бъде по-трудно, защото временната администрация няма да е достатъчно компетентна в икономически аспект и достатъчно легитимна в политически. Но предвид историята на Близкия изток, можем да заключим, че без първото всяка наложена отвън администрация не може да постигне второто.

Идва ред на третата фаза - изграждането на устойчива модерна икономика. Това вече не може да се наложи отвън. Опитът показва, че успехът идва само когато обществата сами контролират делата си, сами взимат решения и сами определят съдбата си. Една от ключовите характеристики на успешното икономическо развитие е свързана с наличието на чуждестранни инвестиции. Тук не става дума само за пари, а за ноу-хау и достъп до международните пазари. Инвестиции обаче се правят само в политически стабилни държави. Не е задължително те да са западни демокрации - достатъчно е да погледнем към Китай - но те трябва да дадат прилични гаранции за защита на инвеститорите.

Тук не става въпрос само за петрол. Повечето нефтени компании имат богат опит в работата с нестабилни режими. В интерес на истината петролът все се появява на "неудобни" места. И още - компаниите имат опит в работата в Ирак, където между другото бяха открити първите сериозни залежи в Близкия изток. Във финансов аспект приходите от петрол може да се окажат много полезни. Ирак официално държи 10% от световните резерви на суровината, а неофициално може би има малко по-малко от Саудитска Арабия. С повече инвестиции Багдад може да удвои сегашния си добив от 2.6 млн. барела дневно до пет години. Ефектът от петролния бизнес върху стандарта на живот е достатъчно видим в Саудитска Арабия. Тя има 21 млн. души население, приблизително същото като Ирак - населяван от 24 млн. души, произвежда около 9 млн. барела дневно и има брутен вътрешен продукт на глава от населението от $12 000. Защо Ирак да не последва примера на Саудитска Арабия, разчитайки само на петрола си? Ирак може и повече от това. За разлика от Саудитска Арабия той може да се самоизхранва благодарение на легендарното плодородие на земите по поречието на Тигър и Ефрат. Ирак има добре образовано население. Още по-добре образовани са близо 2 млн. иракски емигранти, които живеят в Европа и Северна Америка. Страната може да се гордее и с историческите си забележителности във Вавилон, Ниневия, Ур, Нимруд и т.н. Достатъчно е да има стабилност в региона и Ирак може да се превърне в следващата атрактивна дестинация за културен туризъм.

Ако една държава има само петрол и почти нищо друго, това може да се окаже най-голямото й проклятие. Тя се превръща в икономика на един продукт, от чиято успешна продажба зависи цялото й бъдеще. Това обаче не е иракският случай. Икономиката му, макар и спъвана досега от санкциите на ООН и от неадекватната политика на режима на Саддам Хюсеин, е многопосочна. Достатъчна й е една добра и последователна политическа програма, за да се превърне в символ на просперитета за целия арабски свят. Може да прозвучи странно, но въпреки войната Ирак е може би най-истинският и реален шанс за икономически успех в региона. Той разполага с икономическата широта на страни като Мароко и Египет, има петрол, съпоставим с резервите на Саудитска Арабия. Ирак спокойно може да се окаже новото икономическо чудо, от което между другото има нужда целият свят.