С превземането на Багдад и големите иракски градове на дневния ред на световната общественост излезе въпросът за следвоенното устройство на страната. По проблемите около "новия Ирак" и въздействието на войната върху международните отношения потърсихме за коментар Клаус Бехер, старши анализатор по европейска сигурност в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон (IISS). Преди да постъпи на работа в IISS, Клаус Бехер е заемал различни функции в едни от най-влиятелните анализаторски центрове в Германия - бил е в изследователския институт на Германското дружество по външна политика (DGAP), редактор на годишника Jahrbuch Internationale Politik, секретар на International Security Study Group (1988-97 година), старши изследовател в Германския институт за международна политика и сигурност (SWP) и други. Работи по проектите "Форум за европейска сигурност" в Брюксел, "Регионална стабилизация в Югоизточна Европа", Adelphi Paper project и други.

------------

В: Господин Бехер, как оценявате развоя на войната? Можем ли вече да говорим за нейния успешен край или още е твърде рано?

- За съжаление беше необходимо до последно да подлагаме на съмнение високото военно превъзходство, решителност и способността за издържане докрай във войната. Режимът на Саддам извърши последното си престъпление с това, че не се отказа своевременно от борбата. Това сега забавя и усложнява изграждането на новия Ирак. Изключително умелото и успешно провеждане на войната обаче създава респект от американската и британската военна мощ и за в бъдеще. Това ще засили възпирането от насилие и мира из целия регион.

В: "Войната е по-лесната част от решението на иракския проблем. Много по-трудно е да се намери устойчив нов ред", беше казал йорданският крал Абдулла през октомври м.г. Кои са по-трудните и важни въпроси в следвоенното развитие?

- Най-голямото предизвикателство е от интелектуално естество. Мнозина не могат и не искат да си представят, че справедливостта и човешкото достойнство може да прилягат така добре и в ислямско обкръжение, както навсякъде другаде. Важно е, че се потиска митът за културната борба между Ориента и Запада. Разочарованата и амбицирана младеж в Ирак и в другите страни ще улови шанса за мирно и справедливо развитие, когато този шанс се представи по един благонадежден начин.

В: Какви странични въздействия и ефекти в региона очаквате от войната?

- Насилственото налагане от САЩ и Великобритания на игнорираните от режима на Саддам санкции на ООН ще засили натиска и върху страни като Иран и Сирия да спазват внимателно международните норми, особено за оръжията за масово унищожение и тероризма. За Израел подобреното състояние на сигурност създава нови пространства за действия, насочени към мирни споразумения. За арабските правителства ще бъде по-лесно да представят прозападните национални интереси на собствената си публика и така да придвижват контролирано напред стабилния преход към широка самоотговорност на обществото.

В: Кюрдите ли са първите печеливши и смятате ли, че решението на кюрдския проблем не трябва да се ограничава само в рамките на Ирак?

- Иракските кюрди разбраха, че целостта на Ирак трябва да бъде запазена. В момента те са в добра изходна позциция, за да заявят интересите си в новото демократично устройство на страната. Цел за кюрдите и в съседните държави е да успеят да постигнат това и там.

В: Какво мислите за "мечтата за новия световен ред" на администрацията на Джордж У. Буш?

- От 11 септември насам САЩ изразяват готовност за един дълготраен ангажимент в развитието на Близкия изток, подобно на този, който осигуриха на Европа след 1941 година. Това е голям шанс за преодоляване на виталната заплаха за нашия световен ред от негативната динамика в региона, което може да стане както чрез интеграция и мирна трансформация, така и чрез военна защита срещу тиранията и терора там, където е необходимо.

В: Кой е най-лошият кошмар и коя е най-красивата фантазия на Европа за бъдещия Ирак?

- Нужни са дългосрочни и общи усилия, които да подкрепят и направляват огромната обществена динамика в региона в такава насока, че да станат възможни мирната интеграция и стабилното благосъстояние на една широка основа. В това, разбира се, могат да се допуснат много грешки. Най-лошото би било, ако САЩ се оттеглят от отговорността, както в Европа през 1918 г.

В: Какво си пожелава Германия в следвоенното развитие - поръчки за изграждането, вътрешнополитическа сигурност или окопаване в приятелски връзки?

- Два въпроса стоят на преден план и пред Германия: трайно мирно устройство в Близкия изток и създаване на силни и надеждни мултинационални институции, които ефективно да свързват общите ресурси за решаване на проблемите.

В: "Колапсът на отношенията (между САЩ и Европа) е само въпрос на време. Краят на старото атлантическсо общество настъпи", оповести наскоро в статия за "Велт ам зонтаг" професор Вернер Вайденфелд. Съгласен ли сте с него?

- Абсолютно не. Всички индикации показват непрекъснато и ускоряващо се засилване на интеграцията между двята бряга на Атлантика. Интензивните разправии за структурите и съдържанията обаче са белег не на разпад, а на транснационална партийна политика в открити, демократични общества. Европейците наистина се оплакват от зависимост от САЩ; мисля обаче, че с умел и активен подход те могат да засилят влиянието си и общите си институции.

В: Професор Вайденфелд направи още едно фунадаментално изявление: "Четирите партньора - Франция, Германия, Русия и Китай - по различни причини преследват общ интерес и той е откъсването от гравитационното поле на последната световна сила. Хегемонът трябва да бъде обуздан чрез създаването на насрещна сила." Как виждате този съюз на насрещната сила, който трябва да обуздае хегемона?

- Подобни изявления са израз на стремежа една ориентирана към статуквото и старееща Европа да се изолира чрез релативизъм и протекционизъм от динамиката на глобализацията и активното съучастие в решаването на световните проблеми на сигурността и структурите. В него липсва и разбирането за икономическите обвързаности и очакването на гражданите, че правителствата подобряват благополучието на хората, вместо само да наблягат на обичайното. Тези две неща изискват засилено сътрудничество със САЩ, за да подобрим общата способност за действие и да постигнем успехи. Опитът за създаване на насрещна сила поражда слабост вместо сила.