Миналата седмица американското правителство въведе новата 20-доларова банкнота. Изработена така, че да бъде една крачка пред фалшификаторите, нейната най-характерна особеност е цветът й - към традиционните зелено и черно на старите банкноти бяха добавени прасковено розовото и синьото. Само този факт (комбиниран с воден знак, специална нишка и мастило) е достатъчен, за да накара повечето дигитални фалшификатори да забавят темповете на работата си. Въоръжени с компютри, скенери и лазерни принтери, те държат около 40% от цялата фалшива валута, конфискувана в Америка.

Повечето хора свързват фалшификацията предимно с валутата. Истината е, че копия има във всички браншове на индустрията. Всеки е виждал имитации на дизайнерски облекла и продукти, пиратски софтуер и дискове. Сега вече измамниците фалшифицират лекарства, мобилни телефони, храни, напитки, автомобилни части и дори цигари. Новите технологии донесоха не само "добрини" на света, но и по-лесен механизъм за фалшифициране на всякакви стоки. Нещо повече, някои от "копията" са с подобрено качество и, което е още по-хубаво, с по-ниска производствена цена. Някога фалшификатите бяха евтини и доста неугледни имитации на оригинала. Днес те са толкова близки до първоизточника (това важи особено за софтуера, дисковете и филмите на DVD), че обикновеният потребител не може да ги разпознае.

Фалшификацията според строгата дефиниция е нещо, което се подправя, копира или имитира без извършителят да има право на това и го прави с цел измама. Производителите защитават правата си с патенти (за изобретения), авторски права (за музика, литература, филми, софтуер), запазени марки (за думи, картинки и символи), индустриални патенти. Фалшификатите имат различни форми и размери. Те зависят от качеството на продукта и степента на измама, варирайки от евтина имитация на "Ролекс" до негодни спирачки за кола.

Глобално фалшифициране

Без съмнение, ако измамата има столица, това е Китай. Най-малко $16 млрд. в стоки, продавани всяка година в страната, са копия. Компанията Procter & Gamble твърди, че губи между 10 и 15% от приходите си заради китайски фалшификати на нейни продукти. Според други данни 90% от музикалното производство е пиратско. Повечето китайски фалшификати остават за вътрешна употреба. Все по-големи количества обаче се отправят към чуждите пазари. Тази международна търговия зависи от сложна мрежа за разпространяване на копията. В повечето случаи тя се ръководи от местни криминални групировки, които на практика използват каналите за трафик на дрога. Разбира се, Китай не е единственият голям износител на фалшификати. В тази категория попадат още над 30 държави, сред които Украйна (оптични дискове), Русия (нелегален софтуер) и Парагвай (фалшиви цигари). Милано пък е сред водещите производители на копия на луксозни стоки, а Флорида е световният рай за фалшиви части за самолети. Около 7-9% от цялата световна търговия е от фалшификати, сочат официалните данни. Истината е далеч по-страшна, защото фалшифицирането също като производството е станало глобално.

Китай прави ментета от XVII век

Фалшифицирането е древно занимание. От стари времена хората са правели имитации на истинските неща. През XVII век един испански свещеник - Доминго Наварете, се оплаква, че "китайците са станали много изкусни в имитирането. Те имитират до съвършенство всичко, което им се донася от Европа". С времето обаче този феномен се пренася към все повече стоки. С навлизането на технологиите в производството той става все по-популярен. Ръчното производство залинява или се премества във все по-бедни държави. Там обаче гигантите пропускат да се погрижат за "интелектуалните си права" и сега си плащат за това. И така, появява се модата на марките. С други думи, една тениска за $10 може да се купи за $100, ако е маркова. Точно този момент - когато марката на стоката става по-важна от качеството й, се използва от фалшификаторите. Те просто слагат обичаната марка с малко по-ниска цена, прибират парите и не носят никаква отговорност за качеството на стоката.

Остава въпросът как измамниците се сдобиват с "щампите" за копията си. Най-често с подкупи на по-дребни служители, които с готовност ги допускат в кухнята на производството. Има и още един вариант - произведен е излишък, който "по-прибраните" работници отнасят у дома и после разпродават на по-ниски цени, прибирайки цялата печалба.

Интернет в услуга на имитаторите

Къде се продават фалшификатите? На улицата, в магазина, вече и в интернет, където клиентът получава детайлна информация за вариантите за копиране при гарантирана анонимност. Сложната схема на продажба на имитации привлича организираната престъпност. Интерпол създаде специален отдел за борба с фалшификаторите. Последните обаче също не изостават. Атаката срещу Световния търговски център беше отчасти финансирана от имитация на тениски с изгледи от Ню Йорк, а ИРА извършваше част от атентатите си с пари от видеопиратство.

Легитимните предприемачи губят от продажбите заради конкуренцията с измамниците. Ако тяхната марка загуби от стойността си, това може да се превърне в траен феномен. Ако пък компаниите решат да защитят стоките си от измама, те трябва да хвърлят огромни суми за целта. Компанията Procter & Gamble например твърди, че харчи $3 млн. годишно за борба с имитаторите. Другото главоболие идва от съдебните искове срещу оригиналните продукти. Миналата година двама американци съдиха швейцарската компания Serono за това, че продуктът им за мускулна маса Serostim бил фалшив, а компанията не била направила достатъчно, за да предотврати появата на имитации на пазара.

Проучване от 2000 г. на Центъра за икономика и бизнес проучвания сочи, че фалшификациите на дрехи, козметика, играчки, спортно оборудване и медикаменти в рамките на ЕС струва на съюза 17 120 работни места и БВП с 8 млрд. евро по-малко годишно. Измамниците, разбира се, рядко плащат данъци и мита, а правителствата често губят пари.

Измамниците би трябвало да се наказват

Държавите, които се затварят очите пред имитациите, може да останат и без чуждестранни инвестиции. Така например "Сони" прекрати дейността си в Унгария заради пиратски дискове. Парадоксът е, че Китай никога не е споделял тази съдба.

Истината е, че колкото и да се вълнува големият бизнес, клиентите рядко се впечатляват от проблема с фалшификатите. Някои от тях дори казват, че така е справедливо - дори бедният човек да може да си купи нещо "марково" на ниска цена. Понякога измамниците дори карат производителите на оригинали да подобрят стоките си. Така направи "Ямаха", като представи нов модел мотор на цената на фалшификата, но с гаранционна карта.

Ментетата могат да убиват

И все пак цената на измамата надхвърля неколкократно ползата от нея. Според Световната здравна организация 5-7% от медикаментите в света са фалшиви - с малко активни съставки, с много канцерогени или с изтекъл срок на годност. Проблемът е особено тежък в развиващите се страни, но се срещат и в САЩ, и Европа. Почти толкова опасни са копията на авточасти, които според изследване от 1999 г. покриват 10% от европейския пазар. Още по-притеснителна е ширещата се продажба на самолетни части, снабдени като оригиналите със сертификати и печати за автентичност. Тези части убиват. През 1989 г. самолет на норвежката авиокомпания "Партнеър" се разби, когато опашната му част падна. Причината беше, че болтовете, задържащи опашката за тялото, били фалшиви.

Стикери и кодове за защита

Един от похватите, използвани от големите компании, е снабдяването на продуктите със специфични характеристики, предотвратяващи фалшифицирането. Някои от тях са заимствани от паричните знаци. Те са видими за клиента и целта им е от пръв поглед да се разпознава оригиналът. Друг подход е отбелязването на всяка стока с уникален 16- или 21-цифров код. Клиентът може да се увери, че продуктът е истински, като се обади на компанията и продиктува кода. Холограмите също са вариант, но те са твърде лесни за подправяне със съвременните технологии.

Някои компании поставят на стоките си нещо като ДНК, с което проследяват пътя им до пазара и с което ги различават от фалшификатите. Истината е, че колкото по-сложен е механизмът за защита, толкова повече средства излиза. А при сегашния икономически климат не всяка компания може да си го позволи.

Остава предприемачите да разчитат на закона. В повечето държави обаче полицията и митническите служби са по-заинтересувани от борбата с големи престъпления като убийства или трафик на наркотици, отколкото с фалшификатите. Остава и проблемът с работните места - в повечето бедни страни подправянето е най-голямата индустрия, а местната полиция е по-склонна да се грижи за хората там, отколкото за гигантите отвъд океана.

Разбира се, законодателството не бива да се подценява. Към 2006 г. всички членове на Световната търговска организация трябва да са приели и въвели на практика нормите на интелектуалното право. В Америка осъдените за фалшификация трябва да платят глоба до $2 млн. или да излежат 10 години ефективна присъда при първо провинение. В Китай обаче измамниците все още се разминават с глоба от $1000. В Европа Европейската комисия подготвя нови разпоредби за борба с фалшификацията, с които ще се хармонизира законодателството на страните членки в частта за интелектуалното право. Бизнесът също работи в тази посока. Групата Quality Brands Protection Committee постоянно набира данни за подправените стоки по света и провежда курсове за полицаи и митнически служители за борба с измамниците.

В крайна сметка най-добрият изход е в националните открития и ръст. През 60-те години Япония беше царството на фалшификатите, през 70-те - Хонконг, през 80-те -Тайван и Южна Корея. Днес е Китай. Всяка от тези страни разви собствена индустрия, прие съответстващото законодателство за интелектуалните права. Рано или късно и Китай ще стори същото. Но нека бъдем честни, с фалшификацията - най-опасният комплимент за една компания, няма да се свърши, докато има пазарно търсене.