Александър Велики непрекъснато се съмнявал в предаността на войниците си и редовно ги шпионирал. С предателите, които залавял, като четял писмата им, се отнасял безмилостно - или ги обезглавявал, или ги изпращал в наказателен батальон. Пълководецът не се доверявал на военните си съюзници и разполагал с цяла мрежа шпиони. Враговете пък били наблюдавани от хора, наречени продромой - задачите им отговаряли на тези на днешните спецчасти. Македонският завоевател вербувал всякакви хора - благородници, офицери, войници, търговци и дори престъпници.

Историкът от Марбург Волфганг Кригер и 19 негови колеги от цял свят издадоха сборник за разузнаването в древността, съобщи "Шпигел". Изобретателността при предаването на сведения тогава е била почти безгранична. Информациите били изстрелвани със стрели или се предавали чрез сигнални огньове. Едно от най-добрите хрумвания било записването на данни върху гладко обръснатите глави на роби, които тръгвали на път, едва след като косите им пораснат и скрият написаното. Тайните послания се изписвали и върху дъсчици, покривали се с восък и отгоре се записвало някакво безобидно съобщение. Според Херодот изгоненият в Персия спартански цар Демарат тъкмо по този начин предупредил сънародниците си, че персийците смятат да ги нападнат.

Кодирането на секретна информация също е открито през античността. Спартанските владетели изписвали посланието върху тясна кожена лента, увита около дървена пръчка. За незапознатите с шифъра развитата лента изглеждала като безсмислена поредица от букви. Този, за когото била предназначена обаче, успявал да разчете информацията безпогрешно, защото навивал лентата върху пръчка точно със същите размери. За кодиране се използвали и дървени кръгове с дупки, на брой колкото буквите на азбуката. Изпращачът, прокарвал конеца през буквите в последователност, отговаряща на тази в съобщението, а получателят го дешифрирал, като размотавал конеца, само че трябвало да чете буквите в обратен ред.

В древния Рим се изработвали сложни таблици за кодиране, които показвали как буквите от шифрираното послание да бъдат разместени, така че да се получи истинският текст. Обграденият от врагове Цезар използвал този начин за връзка с привържениците си, същото правели ораторът Цицерон и наследникът на Цезар Октавиан Август. В древния Рим държавната кореспонденция по принцип не се поверявала на пощата. Писмата се доставяли от фрументарии - легион от подбрани войници, който бил създаден специално за това. Отрядът, чиито членове се наричали агентес ин ребус, пък съответствал на съвременната тайна полиция.

Още в античността обаче шпионите допускали грешки. При похода си в Италия Ханибал много пъти подмамвал римляните в клопки, понеже разузнавачите му докладвали за техните планове. Накрая римските военачалници се сетили да спуснат информационна завеса сред войската. Шпионите на Александър Македонски също допуснали грешка преди битката при Иса: когато завоевателите атакували мястото, където смятали, че се намират персите, врагът ги нападнал в тил.

------------------------

В Западна Европа през ХVІ век криптографията преживяла истинско възраждане. Монарсите, министрите и посланиците разполагали с лични криптографи за предаване на дипломатическа и военна информация. Редица заговори срещу кралски особи (включително срещу английската кралица Елизабет І) бивали организирани с шифровани послания. Като контрамярка държавният секретар на владетелката лорд Уолсингъм организирал училище за разузнавачи в Лондон. Випускниците се набирали измежду най-добрите възпитаници на Оксфорд и Кеймбридж. Тъкмо възпитаниците на Уолсингъм разкрили серията заговори срещу Елизабет, организирани между 1571 и 1586 г. от нейната съперница за престола Мария Стюарт.

Един от най-великите разбивачи на кодове на всички времена бил Джордж Скоуъл, началник на шифровчиците на херцог Уелингтън. По време на войната с французите в Испания (1808 - 1814 г.) той създал мрежа са събиране на информация, която допринесла за победите на британците при Опорто (1809 г.), Саламанка (1812 г.) и Витория (1813 г.). Скоуъл изобретил прост, но много ефикасен начин за шифроване. В неговата система указанието "56С2" насочвало получателя към страница 56, колона С, втората дума най-отдолу. Трикът бил само да се знае в коя книга се намира нужната страница.