Безплатният живот "нашироко"- методът на Дженифър Войтъл
Ангажиментите започват от сутринта. Посетила е магазин за дрехи, ходила е до банката и е взела нужните пари, после е минала през "Сатурн" да види новите автомобили. След голфа отишла до Манхатън да обядва в един от най-добрите италиански ресторанти. Най-хубавото е, че й плащат за всичко това. Всеки ден заработва около $300. "Можете ли да повярвате, че това е работа", пита тя.
Дженифър Войтъл ръководи "Фрийби Иконъми". Преди това работила в инвестиционна банка, но преди две години става жертва на масовите съкращения и намира нова работа в света на обедите, купоните за подаръци и "покупките на сляпо". Компаниите й плащат, за да тества продуктите и услугите им. Плащат й, за да пазарува, да яде в луксозни ресторанти, да пие в барове, да пътешества и дори да играе голф. Само през май направила почти $7000.
В края на годината Войтъл най-вероятно ще установи, че е спечелила повече, отколкото навремето в банката, и към тази констатация няма да прибави безкрайния поток от безплатни блага. Тя ползва безплатен газ, безплатни продукти, безплатни дрехи. Когато й се развали автомобилът, й плащат, за да го закара на ремонт. Тя може да получи $75 долара, за да се повози на "Ленд Роувър", $20 - за да изпие един коктейл в бара, $25 - за да изиграе един покер и печалбата също ще е за нея.
Голфът е новата й страст. Нещо повече, тя не само играе без пари в клубовете в цялата страна, но и получава там безплатна храна, напитки и разни сувенири. Да прекара уикенда на Хавайските острови или в Мексико? "Само понякога ми се случва да плача за храна, за нищо друго", казва тя. Значителна част от работата си върши на безплатен компютър. "Приятелите ми смятат, че е крайно време да си намеря истинска работа", разказва добре сложената блондинка Войтъл, която твърди, че е "отвъд 30-те години". По думите й обаче "почти нито една работа няма икономически смисъл".
Войтъл дори не е мислела, че някога ще има подобна професия. Тя е инженер и финансист, има четири дипломи и афинитет към теорията на числата. В продължение на много години тя се занимава със счетоводството на автомобилните заводи в Детройт. Но мечтата й си остава Уолстрийт. През 2000 г. идва пробивът - започва работа в инвестиционната банка "Лазард Ел Ел Си", където прави анализи за доходността на вторичния пазар на ценни книжа.
Неомъжената Войтъл с годишна заплата от над $100 000 си купува къща с басейн и фитнес зала. В почивните си дни играе голф, пътешества или си играе със своите котки - Континентал и Норт уест.
През есента на 2001 г. обаче Войтъл е освободена от работа. Както и хиляди други съкратени банкови служители, и тя не успява да си намери отново работа във финансовата сфера. Миналото лято остава без пари. Спират й тока и телефона. "Една сутрин се събудих и си казах: "Това е! Трябва да намеря пари където и да е", спомня си тя. В интернет намира обява за "покупки на сляпо". "Помислих си, това е твърде хубаво, за да е истина", разказва Войтъл. Такива купувачи ползват стоки и услуги на определени компании, а после пишат отчети. За самите компании това е популярен начин да проверят качеството на предлаганите от тях стоки и услуги. За Войтъл това е източник на доходи.
Първата й месторабота бил магазинът "Патмарк", където тя получавала безплатни продукти и $10, за да напише отчета си бързо. После работила на бензиностанция, в магазин за дрехи, ресторант. Бързо схваща обаче, че най-добре плащат в банките и автомобилните салони.
Най-важен е обемът на свършената работа. Само в един ден тя пазарува в бензиностанция, в магазин за домашни потреби, посещава голф-клубове, казина, магазини за дрехи, хотели, застрахователни компании и ресторанти. Плащат й дори за това да си купи апартамент или да се яви на интервю за работа. Може да получи до $50, за да подаде молба за работа в голяма компания и да напише отчет за това как се държат хората, които отдават къщи и апартаменти под наем. Единственото условие е, ако някой й предлага работа, тя задължително да отказва. "Имам камара от предложения", споделя тя.
Работата й определено не е лека. По цял ден кръстосва Ню Йорк с кола, пълна догоре с документи и пътни карти. Традиционно се прибира у дома след 11 вечерта. Пише отзиви и отчети до един-два след полунощ. Задължително става в 6:30 сутринта. Мобилният й телефон звъни непрекъснато. Обикновено позвъняванията са от компании, които желаят да я пратят на пазар.
"Голф-клуб на Хавайските острови, отговаря тя в телефонната слушалка. Мисля, че ще мога." Освен покупки, Войтъл събира и сертификати за подаръци, туристически оферти, купони "два на цената на един". Тя анализира сделките по критерия "цена - ефективност". През цялото време се стреми да обединява задачите си, за да спечели повече. Всяка сутрин внимателно планира маршрута, по който ще мине, за да посети възможно най-голямо количество магазини.
Войтъл признава, че единствената й мечта и цел е да се върне на Уолстрийт или да получи работа в голяма финансова структура. Ако не стане, мисли да седне и да напише книга или да започне да води семинари, в които да учи хората как да живеят безплатно.
"Мисля, че това ще помогне на много безработни, твърди тя. Разбира се, не вярвам, че ще са готови да платят за един такъв курс."