Лидерът на партията "Северна лига" Умберто Боси призова за смяна на италианската столица. Това стана в интервю за в. "Ла Падания", в което той предложи Рим да бъде сменен от Милано като централен град. "Правителството трябва да се премести в Милано, а парламентът трябва да бъде между Венеция и Торино или обратното", предложи той и допълни, че не бива да се допуска Рим да управлява всички финансови средства, тъй като "това ще доведе до изпразването на държавната хазна за 24 часа". "Рим е историческата столица на страната", заяви министърът по регионалните въпроси Енрико ла Лоджия, цитиран от агенция AGI.

Той призна логиката на искането на Боси за промяна в управлението на Милано и отдаде вълнението около изказването на излишна драматичност. Карло Джованарди, министър на отношенията с местните парламенти, също призова обществеността да не приема "твърде насериозно" изказванията на Боси. "Когато аз казах, че бих искал Модена да е столица на Италия, го казах, защото съм от Модена, но това не бива да се приема сериозно", коментира Джованарди.

Не толкова спокойно прие идеята на лидера на "Северната лига" кметът на Вечния град. "Боси се е заклел пред италианската конституция, която ясно посочва, че Рим е столица на републиката. Боси предаде конституцията", коментира градоначалникът Уолтер Велтрони и настоя, че премиерът Силвио Берлускони трябва да вземе отношение по въпроса.

Мнозина наблюдатели обаче свързаха изказванията на Боси именно с прокарваната от министър-председателя институционална и административна реформа в страната, предвиждаща даването на Рим на статут на федерална област. Промяната, инициирана от Берлускони, трябва да влезе в сила следващата година. Тя предвижда двете камари на парламента да не бъдат с еднаква тежест. Долната камара ще гласува закони, които ще се прилагат в цялата страна, а Сенатът ще се избира на регионален принцип и ще отговаря за правомощията, които са еднакви при местната и централната власт.

Премиерите, които загубят вот на доверие, да не могат да остават на поста си, предвижда промяната. Те обаче получават правото да разпускат парламента и да поемат министър-председателския пост без формалното одобрение на депутатите.

Причината е, че реформата залага на прекия избор на премиер, а не на назначаването му от президента, който остава само с представителни функции. Освен това промяната ще приложи на практика и схващането за деполитизиране на съдебната система, забранявайки на магистратите да членуват в политически партии в рамките на пет години след изтичане на мандатите им в съдебната система.