Есенна фантазия: 2012 г. е към своя край. В Китай тече с пълна пара подготовката за иногурацията на първия демократично избран президент на страната. Световните лидери се събират в Пекин, за да благодарят на напускащия държавен глава Ху Цзинтао за създаването на основите на демокрацията в страната. Ху си спомня 2003 г. Тогава той смени на поста президента Цзян Цзъмин, Китай изпрати в околоземното пространство първия си астронавт. В същата година Цзинтао за първи път председателства годишното пленарно заседание на Китайската комунистическа партия.

На конгреса, който се проведе между 11 и 14 октомври 2003 г., шестдесетгодишният Ху направи няколко скромни промени, които послужиха за тласък на политически реформи, довели до създаването на пълноценни политически институции.

Звучи неправдоподобно? Разбира се. Но все пак има основания да се предполага, че Ху освобождава сили, които ще доведат до истински реформи в Китай. Както Михаил Горбачов в последните дни на Съветския съюз, така и Ху има малко причини да разрушава системата, която го доведе на власт. Но в същото време по подобие на Горбачов Ху е готов да вземе мерки, необходими за възстановяване на доверието към управляващите комунисти.

И тези мерки могат да доведат до крах на системата. "В китайското общество битува твърдото убеждение, че Китай има нужда от политически промени", казва Давид Цвайг, политолог от Хонконгския технологичен университет. Разбира се, тези, които искаха да видят бързи резултати, останаха разочаровани. В официалното комюнике, разпространено след пленума, няма нищо, което да подсказва за икономически реформи. Ху се обяви за демократични избори, но не направи нищо за разширяване на практиката във вота да участват няколко кандидати.

Това засега са прави само при избиране на ръководители на най-ниско ниво, и то в селските региони. Освен това Ху не прояви особена търпимост към опозиционните възгледи, които се появяваха от време на време в средствата за масова информация. И все пак един оптимист може да забележи няколко признака, които дават надежда. Преди пленума Ху спечели малка победа, като застави Политбюро да се отчита пред Централния комитет. По този начин беше прокарана идеята, че висшите ръководители все пак са длъжни да отговарят пред някого, та било то и пред ръководна група на практически същото ниво. Нововъведението целеше да внуши на ръководството на партията, че не трябва да се самоизолира.

Което е по-важно обаче, Ху подкрепя експериментите в административната област, например шанхайската инициатива, предвиждаща конкуренцията между кандидатите за много от ръководните длъжности. Пленумът призова и към промяна в конституцията, така че да бъде признато правото на частна собственост.

Въпреки че предложението беше насочено към приватизацията на държавните предприятия, то може да даде възможност на все по-многобройната средна класа да изисква политически и законодателни реформи, смята Уинстън Зао, шеф на шанхайския офис на американската юридическа компания Jones Day. "Когато имате собственост, вие искате да бъдете сигурни, че тя е защитена", казва Зао.

Ху може да се съблазни и от желанието да остави нещата на самотек, както вече стана, когато Китай бавеше важни решения по икономически въпроси, например реформата в банковата система. Но политическите промени могат да бъдат провокирани и от външен тласък. Възвръщането на атипичната пневмония или проста епидемия от грип са напълно в състояние да доведат до засилване на недоволството.

Освен това Ху трябва да се бори и с безработицата в градовете, която достига 10% и може да стане предпоставка за народни вълнения. Ако започнат широкомащабни протести, Ху няма да използва армията, както направи Цзян Цзъмин. За това има важна причина - прибягването до силови мерки ще постави под заплаха провеждането на летните олимпийски игри, които трябва да се проведат през 2008 г. в Пекин.

Краят на фантазията може да бъде такъв: през 2007 г. цял Китай е залят от вълна от демонстрации. Вместо да ги потуши, Ху Цзинтао тръгва на компромис с протестиращите. След този преломен момент привържениците на "твърдата ръка" могат само да наблюдават как събитията излизат от техния контрол. Останалото ще бъде разказано от историята.