Представете си, че с трите болни пръста на едната си ръка държите готова да гръмне граната, а няколко души отстрани непрекъснато ви блъскат - това дава известна представка за ситуацията в Кавказ, писа "Икономист". Хората отстрани са Русия, Европа и САЩ, за които местоположението и енергийните резерви на региона добиват все по-голямо значение. Експлозивът е вътрешното етническо и политическо напрежение, което може да се взриви всеки момент, а трите болни пръста са лидерите, които досега държаха под контрол кавказките държави.

Два от тези пръсти внезапно отслабнаха. В Азербайджан се наложи да заместят болния президент Гейдар Алиев със сина му Илхам, а в Грузия парламентарните избори показаха, че подкрепата към президента Едуард Шеварднадзе е чувствително намаляла. Развоят на нещата вещае несигурност, смята "Икономист".

Изданието цитира оптимистите в Баку, според които, въпреки че получи властта по династически път, Илхам Алиев ще се справи с упражняването й, защото е образован и прогресивен и разполага със съмишленици. Критиците, от друга страна, твърдят, че той е разглезен плейбой и изтъкват, че обикновено идва на работа по обед и си тръгва рано следобед. Истинският тест за качествата на новия президент ще бъде начинът, по който той ще се отнесе към 15-годишния конфликт с Армения за Нагорни Карабах, смята "Икономист". Изданието обаче посочва, че засега признаци за спиране на огъня няма нито откъм Баку, нито откъм Ереван, където тазгодишните избори показаха на президента Роберт Кочарян, че също не бива да прави компромис с Карабах.

В Грузия въпросът е дали Едуард Шеварднадзе, който трябва да се пенсионира през 2005 г., ще се оттегли мирно, ще се опита сам да определи наследника си или ще се бори за трети мандат. Официалният резултат от изборите там даде преднина на проправителствените партии, но опозицията вече цяла седмица настоява най-малкото за ново преброяване на гласовете. Ако на президентските избори през 2005 г. се получи същото противопоставяне, победителят, който и да е той, няма да разполага с голяма подкрепа, прогнозира "Икономист". Изданието допълва, че ако наследникът на Шеварднадзе не бъде избран честно, ще бъде уязвим и по външнополитическа линия най-напред от Русия с апетита й към полуавтономните републики Абхазия и Южна Осетия. В Азербайджан британското списание вижда друга все още не напълно разкрила се опасност: тази на радикализирането. Колкото и неприятно да е, в страната трябва да се признае дори надигането на все още откъслечен, но въпреки това плашещ религиозен фундаментализъм, предупреждава "Икономист". Миналата година забраната на един директор ученичките да идват на занятия със забрадки предизвика масови протести срещу всички възможни неправди.

Всичко това може би е нормално за Кавказ и вероятно не би предизвиквало тревога, ако не беше петролът. "Енергийният коридор", който ще свърже региона със Средиземноморието (петролопроводите до Джейхан и Ерзурум) ще донесе пари в региона, но и ще предизвика усложнения, смята "Икономист". Единият риск е с парите да бъде злоупотребено, като те бъдат насочени не към образование и развитие, а към други проекти. Вторият риск е Русия, която след като опита със сила да възстанови влиянието си в Кавказ, сега ще опита да го завладее икономически. Тя вече подписа споразумение за доставка на газ в Грузия, което й дава възможност да спира кранчето, когато пожелае, и засилва интереса й от поддържането на слабо правителство там.

"Икономист" заключава, че тъкмо затова кавказките държави имат нужда от лидери, които хората наистина подкрепят. Авторитетното издание обаче отправя препоръка регионът да престане да разчита на помощта отвън и представителите на опозиционните му партии да предприемат повече самостоятелни действия. Ако самите кавказци не знаят как да установят демокрация в страните си, никой не би могъл да им помогне, приключва материалът на "Икономист".