Дебелият лед, който според мнозина астрономи се крие в някои от дълбоките кратери на Луната, почти сигурно не съществува, сочат данни от последните наблюдения на нашия спътник, извършени от най-големия земен радиотелескоп - "Аресибо", в Пуерто Рико. Чинията с диаметър 300 м е била използвана, за да бъдат насочени радиовълни в тъмните и дълбоки кратери на северния и южния полюс на Луната, до които никога не достигат слънчеви лъчи, за да провери по-ранни данни. Астрономите предположили, че там се крие лед. През 1994 г. сондата "Клементин" засече силно ехо в някои от тях.

През 1998 г. "Лунар проспектър" огледа кратерите с неутронен спектрометър и засече водород.

Данните от "Аресибо" обаче водят до други заключения. Телескопът огледал 20 процента от тъмните региони на Луната и установил, че силно ехо създават не само най-дълбоките кратери, но и частично огряваните от Слънцето. Според учените не лед, а изкривените и начупени стени на кратерите създават ехото. Новите данни все пак не отричат напълно възможността в кратерите да има и лед, но той ще бъде по-тънък от метър, твърди Доналд Кембъл, лидер на екипа, осъществил наблюденията.

При всички случаи това е лоша новина за застъпниците за създаването на база на Луната, коментират експертите.

Наличието на дебел лед би улеснило значително изграждането й. Според новите данни в най-добрия случай за производството на кубически метър вода на Луната ще трябва да се преработи кубически километър лунна почва, което е трудно и скъпо, твърди Кембъл. Той смята, че единственият начин да се разбере със сигурност истината за лунния лед е да се изпрати апарат на повърхността й. Професорът от университета "Корнел" е член на екип, подготвящ т.нар. мисия "Полярна нощ", която ще бъде предложена на НАСА за разработване догодина.