Неделните избори в Хърватия потвърдиха една тенденция, откроила се на неуспешния президентски вот в Сърбия седмица по-рано - силното представяне на националистическите партии. Хърватската демократична общност (ХДО), управлявала страната от отделянето й от Югославия до 2000 г. под здравата ръка на покойния Франьо Туджман, безапелационно спечели изборите в Хърватия и отново ще управлява през следващите години.

На проваления президентски вот в Сърбия кандидатът на Сръбската радикална партия Томислав Николич изпревари с повече от 10 пункта кандидата на управляващата ДОС Драголюб Мичунович и всички очакват силно представяне на партията и на парламентарните избори в края на декември.

Ако към това се прибави и силната подкрепа за националистическите партии в Босна - сръбски, хърватски и мюсюлмански, отчетена на парламентарните избори в края на 2002 година, основателно възниква въпросът завръща ли се национализмът на Балканите и толкова лошо ли е това днес.

Най-простият отговор, формално погледнато, е да. Ситуацията на полуострова в началото на ХХІ век обаче по никакъв начин не може да се сравни с тази от 90-те години на ХХ век, когато кървавите конфликти в Хърватия, Босна и Косово върнаха в политическия речник определението "буре с барут". Догодина Словения ще стане реален член на ЕС, България и Румъния се надяват да я последват през 2007 г., Хърватия очаква решението на Еврокомисията за започване на преговори в началото на следващата година, Сърбия афишира подобни амбиции. На този фон войнстващият национализъм от преди 10 години изглежда малко не на място. Факт е, че и ХДО, и босненските националисти драстично са сменили тона си и единствено сръбските радикали на намиращия се в Хага Воислав Шешел запазват реториката от 90-те години.

Лидерът на ХДО Иво Санадер се опитва да трансформира наследената от Туджман партия в стандартна десноцентристка организация, действаща като контрапункт на управляващите досега левоцентристи и умерено експлоатираща преливащия в национализъм патриотизъм. Вода в неговата мелница наливат и извършваните през последните години реформи, засилили социалното недоволство в страната. Повечето наблюдатели оцениха, че промяната в Хърватия се дължи не толкова на възраждането на национализма, колкото именно на социалните последици на реформите. Оттук насетне обаче от тях самите зависи дали ще разсеят съмненията, или над страната отново ще се съберат облаци.

И ако пред Хърватия все пак има сравнително ясна перспектива, която да възпре възхода на радикалния национализъм, ситуацията в Сърбия е малко по-сложна. Страната все още живее в сянката на убийството на премиера Зоран Джинджич през март, а крамолите в управляващата коалиция ДОС през есента стигнаха точката на кипене. От предсрочните парламентарни избори зависи накъде ще поеме Сърбия - към Европа или към балканското националистическо блато. Евентуалната победа на радикалите, дори и без да имат нужното мнозинство, за да управляват, би върнала страната поне три години назад. Партиите, произлезли от ДОС, пък демонстрират, че трудно работят съвместно и това застрашава Сърбия с буксуване на място, което само би засилило социалните проблеми и респективно национализма. Малко вероятно е обаче надвисналият облак да се превърне в буря, а това зависи както от самите сърби, така и от Брюксел.