Ислямизмът не настъпва към Западна Европа, той вече е там
В неделя "Велт ам зонтаг" писа, че според поверителен доклад на Федералната криминална служба IBDA-C присъства в Западна Европа от 1995 г. Авторът Удо Улфкоте, експерт по тероризма и преподавател по контрашпионаж в Университета в Люнебург, твърди, че в Германия организацията може да мобилизира до 500-600 активисти. Фронтът разполагал с близо 40 свои членове в Германия, Франция, Холандия, Швейцария и Швеция. IBDA-C има ядра в осем германски града, писа и в. "Зюддойче цайтунг". Германските криминалисти оценявали организацията като "особено склонна към насилие", финансираща се от продажба на книги, дарителски акции, както и от трансфер на нелегални пари чрез турските финансови холдинги в Европа.
Улфкоте посочва, че през 1996 г. IBDA-C извършва първия си терористичен акт в Германия - на 22 ноември е подпален турски културен институт в Хановер. През април 2001 г. членове на фронта хвърлят граната и по турското генерално консулство в Дюселдорф. Оттогава насам IBDA-C многократно е заплашвал с нови атентати във федералната република.
Смята се, че IBDA-C e създадена през 1984 г. като алтернатива на ислямистката Партия на благоденствието на бившия премиер Неджметин Ербакан, когото радикалните ислямисти в Турция често критикуват като "твърде пасивен". Бойците за Великия ислямски изток не приемат същността на модерната турска държава, създадена през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк. Според Улфкоте основен белег на групировката е нейната разпокъсаност - моногобройните й подгрупи предприемат самостоятелни акции. Тяхна цел са предимно немюсюлмански общности в Турция, медии, кръчми, магазини за тютюн, банки, както и статуи на Ататюрк. Немската криминална служба предполага, че фронтът е в тесни връзки и с други ислямистки групи - алжирската "Въоръжена ислямска група" (GIA), както и с палестинската "Хамас". Според Улфкоте IBDA-C завързва краткотрайни стратегически връзки и с кюрдските партизани от ПКК и с марксистката революционна партия DHKP-C. През 1998 г. на турските власти им се удава да арестуват един от командирите на IBDA-C - Салих Иззет Ердиш (активен член на младежкото крило на Партията на благоденствието през 70-те), който бе осъден на смърт, но по-късно наказанието бе заменено с доживотен затвор.
Не сме защитени въобще от нищо. Наблюдаваме как се оформя ислямистки потенциал в Европа, който може да бъде активизиран по всяко време, изтъкна пред "Зюддойче" Херберт Мюлер, експерт по исляма към Федералната служба за защита на конституцията в Баден-Вюртемберг. Специалистът всъщност изрича една истина, която отдавна е известна на службите и която все по-директно се доказва след 11 септември - радикалните ислямистки групи са проникнали навсякъде в Европа и няма страна, която да не е потенциална цел за техните атаки.
По данни от годишния доклад за 2002 г. на немското контраразузнаване (www.verfassungsschutz.de) ислямистките организации, представени в Европа, се фокусират основно върху борбата срещу прозападните режими в Близкия изток и заместването им с държава на шериата. Освен широко известните "Арабски муджахидини" и "Ал Каида" в Западна Европа, и в частност Германия, живеят членове и поддръжници на египетските ислямистки групи "Ал Гамаа ал-Ислямия" (GI) и "Джихад Ислами" (JI), на алжирския "Ислямски фронт за освобождение" (FIS) и "Въоръжената ислямска група" (GIA), на "Мюсюлманското братство" (MB), "Хамас", ливанската "Партия на Аллах" (Хизбула), йорданската "Хизб ут-Тахрир ал-Ислями" (HuT), турската "Държафа на Халифата" със седалище в Кьолн (която вътрешният министър Ото Шили забрани през декември 2001 г., а след това наложи и арест на лидера й Метин Каплан), "Ислямското общество Мили Гьорюш" и т.н.
През юни 2003 г. контраразузнаването публикува междинен доклад за екстремизма, в който говори за засилена активност на няколко фундаментални групи, породена от войната в Ирак и ескалацията на напрежението в Близкия изток. Сред членовете на "Хизбула" (800 в Германия) и "Хамас" (250) се наблюдава радикалиция и по-остра агитация срещу Израел, както и сред палестинските имигрантски групи, пише докладът. Посочват се и наложените от Шили забрани на благотворителното дружество "Ал Акса" (финансирало "Хамас"), "Хизб ут-Тахрир ал-Ислями" (150 поддръжници в Германия) и "Държавата на Калифата", която наброява близо 1100 членове. "Ислямското общество Мили Гьорюш", в което официално членуват близо 27500 души, е изразител на интересите на големи части от близо тримилионната турска общност в страната. Някои подобни групи обаче настояват за нуждата от замяна на властовите отношения в родните им страни с ислямска държава, но същевременно се стремят и към поле за развитие на ислямистки позиции в Германия, изтъква документът. "Зюддойче" допълва списъка и с кюрдско-ислямисткия конгломерат "Ансар ал-Ислям", който е считан от службите като особено опасен. Групата организира набиране на доброволци за Ирак, а духовният й водач - Мулла Крекар, живеещ в изгнание в Осло, призовава за джихад.
След атентатите от Истанбул и Лондон допълни списъка си с терористични групи. На интернет страницата на вътрешното министерство (www.homeoffice.gov.uk/terrorism/threat/groups/index.html) могат да се видят групировките, които са извън британските закони. Ислямистките са: палестинската "Абу Нидал", филипинската "Абу Саяф", египетските "Ал Гамаа ал-Ислямия" и "Ислямски джихад", "Ал Каида", алжирските GIA и GSPC, ливанскате "Асбат ал-Ансар", въоръженото крило на "Хизбула", палестинските "Хамас" и "Ислямски джихад", сикхските движения "Бабар Халза" и "Международна младежка сикхска федерация" (които искат автономен Халистан в Пенджаб, Индия), кашмирските "Харакат Муджахидин", "Джаиш е Мохеммед" и "Лашкар е Таяба", йеменската "Ислямска армия на Аден", "Ислямското движение на Узбекистан", "Джемаа Исламия" (която се бори за ислямска държава в Сингапур, Малайзия, Индонезия и южните Филипини) и иранската дисиденска група в Ирак "Муджахидин Халк".