Италианският в. "Стампа" помести в сряда първата от поредица публикации под заглавие "Петте загадки на Агджа - нова серия документи от американските архиви", съобщи в кореспонденция от Рим БТА. Авторите Паоло Мастролили и Маурицио Молинари цитират от Ню Йорк седем доклада на ЦРУ от 1981-1985 г., които се отнасят до атентатора Мехмед Али Агджа, до отношенията на Италия с България и до реакцията на Съветския съюз. Най-много място е отделено на доклада "Процесът срещу заговора за убийство на папата: неубедителни резултати", изготвен на 1 април 1987 г. и подписан от директора по глобалните проблеми на ЦРУ Дейвид Коен. В документа според "Стампа" се казва: "Процесът изведе доказателства, които най-вероятно подсказват някакъв вид конспирация, но не успя да я покаже. Повдигна въпроса дали Агджа е ловък и пресметлив играч, или чисто и просто е луд. Не успя да изясни обстоятелствата около убийството на главния редактор на турски вестник Абди Ипекчи през февруари 1979 г., за което Агджа беше направил признания; бягството на Агджа от турски затвор няколко месеца по-късно; неговата писмена заплаха срещу папата във връзка с планираното през ноември 1979 г. посещение; връзката между тези събития и последвалото нападение срещу папата, ако има такава. Не успя да разкрие естеството на отношенията между Агджа, крайнодясната турска организация "Сивите вълци", мрежата от трафиканти, известна като "Турската мафия", и българските власти. Провали се в усилията си да установи истинските мотиви на Агджа да се опита да убие папата, както и мотивите му да минира процеса", пишело в доклада на ЦРУ. "Стампа" посочва, че той завършва с цитат от документ на съдията Сантиапики, който смята за достоверна хипотезата, че предполагаемите турски конспиратори са били наети от друга групировка, която е искала да прикрие политическите мотиви на деянието. "Коя друга групировка? Служителят (на ЦРУ) не го казва, но в предишните донесения беше споменал възможната роля в атентата на съветския ръководител Андропов. Следователно зад Агджа можеше да се различи сянката на КГБ", заключава вестникът. Редом с тази кореспонденция от Ню Йорк е поместен и разговор със съдията Карло Палермо, водил навремето следствие за международен трафик на оръжие и наркотици, в който бяха замесени турски граждани, имащи връзки с Агджа. "На онзи съдебен процес (за атентата срещу папата - бел. ред.) излязоха наяве множество елементи на отговорност. Едно е обаче да се говори за елементи на наказателна отговорност, които са процесуално доказуеми, друго е да се говори за отговорност в широкия смисъл. Например, когато беше големият шум с "българската следа", а после се усетихме и си дадохме сметка, че това беше една направлявана следа. Така че процесът предизвика нещо повече от съмнения, т.е. предизвика онова, което може да се нарече хипотези за отговорността на американските служби. Може би бях първият, който си даде сметка. Защото разпитах Агджа, който беше подучен да заяви онова, което каза пред д-р Приоре (един от следователите в процеса за атентата срещу папата - бел. ред.).

Разпитах него, разпитах Челенк (обвинен, че е подпомагал финансово Агджа - бел. ред.) и още тогава станаха съвсем ясни връзките между тези персонажи и американските служби", твърди съдията Палермо.