Като мухи на мед
Експертът разкрива пред "Фигаро" механизмите, чрез които "приятелите на Ирак" са помагали на управниците му да заобикалят ембаргото на ООН и да продават петрол на световния пазар. "Всичко е вярно. Повечето от посредниците играеха и ролята на връзка между иракската компания за търговия с петрол SOMO и международните петролни компании благодарение на препоръчително писмо, подписано от Тарик Азиз.
Вицепрезидентът беше ключът за всяка врата, включително и за Франция. Но не беше задължително хората, които афишираха най-близките връзки с режима, да печелят и най-големите пари. Разбира се, има и потвърждение на правилото като случая с Владимир Жириновски. Трябва да се признае, че някои не искаха нищо за подкрепата си за Саддам и сега са подозирани напразно.
Но имаше и хора, които афишираха близостта си с управляващите във Франция и така извличаха огромни печалби. Вършеше работа и твърдението, че си бил някога в системата. Според бизнесмена, за когото "Фигаро" твърди, че познава добре връзките между Франция и режима на Саддам, "Париж знаеше". "Целият малък френско-иракски свят беше информиран за действията на бившия дипломат Бернар Мериме.
Случаят "Паскуа" е по-особен. Може и да става въпрос за друг човек, който се е представял за бивш министър на вътрешните работи." Експертите по Ирак на Саддам са на мнение, че самата длъжност "приятел на Ирак" е изключвала въпросите, особено ако съответната личност е носела значителни приходи. Дали историята ще има продължение? Всичко зависи от произхода на документа - дали той е открит в министерството на петрола или в офисите на SOMO, казва бизнесменът.
Дали изнесеното от иракската медия е вярно или не, всъщност е подробност. Днес никой не се съмнява, че Саддам е натрупал значително състояние от игри на черния петролен пазар и това не е можело да стане без съучастието на "приятели" извън страната. Всъщност Саддам предвижда бъдещето още когато решава да национализира петролната индустрия през 1972 г. Тогава той нарежда 5% от печалбата от продажбата на суровината да бъдат депозирани в чуждестранни сметки, поставени под личния му надзор. "Баас ще има с какво да управлява страната триста години, а в случай на държавен преврат партията трябва да има пари извън Ирак", си спомня думите на Саддам Хуад Хашем, министър на планирането в началото на 70-те години. През 1998-1999 г. Саддам разбира, че ембаргото никога няма да бъде вдигнато, и изработва алтернативна стратегия за заобикалянето му. В голямата си част тя е основана на трафик на петрол. Тук се включват международните посредници. Те осигуряват на Саддам 2-3 млрд. лични пари, дори и след като той се отплаща щедро за услугите им. Част от парите идва от контрабанда през Йордания, откъдето се препродава в чужбина. В тази посока действа офшорна англо-нормандска фирма. Йордански банкер казва пред "Фигаро": "В края на 90-те години ме посетиха иракчани, които носеха пълни куфари с пари. Вътре имаше най-малко 2-3 млн. долара в брой. Открих им сметки, без да задавам въпроси за призхода на парите." Централната банка в Аман започва да задава въпроси чак през 2002 г., когато САЩ заплашиха с война. Другите пари тръгва по посока на Сирия. Тук в банките са депозирани около 3 млрд. долара. Разликата може да се търси в Ливан. Бейрут обеща в най-скоро време да върне в Багдад 500 млн. долара. В края на 2002 г. са били засечени трансфери и към Швейцария. Това със сигурност е известно, тъй като децата на личния банкер на Саддам - Ибрахим Барзан, живеят в алпийската държава и наскоро са поискали достъп до сметките, замразени от началото на войната.
В годините на ембарго Саддам имаше нужда от пари в брой, за да може да управлява. Дори в последните години чуждите компании, които печелеха договорите по програмата "Петрол срещу храни", бяха принуждавани да плащат в брой, като сумата достигаше до 10% от стойността на договора. Тези пари бяха превеждани по йорданските или ливанските сметки в полза на иракското правителство. За тамошните банкери Саддам е бил истински Дядо Коледа. През 70-80 години куфарите с долари са циркулирали по целия свят, особено към Близкия изток, Африка и Европа. През 90-те години системата се усложнява и вече се базира на купони, продавани на международния пазар. Близките на Саддам от режима като Тарик Азиз и Таха Ясин Рамадан обаче са имали правото да отдават на преференциални цени товари с петрол от няколко стотици милиона барела на чуждестранни "приятели на Ирак". Щастливците са били политици, бизнесмени, журналисти. Те купували партидите си суров петрол в Ирак, например за 13 долара, и го препродавали за 28 долара за барел на световните пазари.
Разликата се изчислявала на десетки милиони евро. "Приятелите на Ирак" са натрупали прилично богатство в замяна на проиракското си лобиране. До последния момент Саддам давал пари на старите си приятели. "Фигаро" твърди, че бившият президент на Замбия Кенет Каунда през февруари 2003 г., точно преди войната, отишъл при Саддам, за да се оплаче от трудното си положение на бивш държавен глава. "Колко са му дали последния път", попитал Саддам според преводача му, който присъствал на сцената. Казали му, че през ноември 2002 г. Каунда е получил 200 хиляди долара. "Този път му дайте 100 хиляди долара", отсякъл Саддам Хюсеин.
Не може да се отрече, че проиракското лоби е направило прилично богатство. За посредничеството си "приятелскитe" на режима фирми са си слагали по 20-70 цента комисиона върху стойността на един барел петрол, когато експортът ставаше по програмата на ООН "Петрол срещу продоволствие". Тези пари отиваха в швейцарски и йордански сметки. Ценността на тези компании обаче беше възможността им да организират контрабанден износ на суровина към Йордания, Сирия, Кюрдистан, Турция и Иран. В добавка към тази дейност багдадската Al-Hodar, Global Trading International в Ливан и Al-Dahma'a в Йордания организираха нелегален внос на коли, цигари и луксозни стоки в Ирак. В доклада си от май 2002 г. експертите от Генералния счетоводен офис към американския Счетоводен съд изчислиха, че само от петрол Саддам и близките му са прибрали 6.6 милиарда долара.
Никой не знае къде са тези пари. Предполага се, че част от тях са отишли за нелегално купуване на оръжие. Други са били похарчени за обзавеждане на дворците, за покупка на луксозни коли и яхти. В един от дворците в Багдад съюзническите войски откриха 650 милиона долара в брой. Изглежда, са принадлежали на Удай Хюсеин, известен с любовта си към луксозния живот и жълтото си ферари. Основната част от откраднатите пари обаче са скрити в банковите сейфове или в сметки под фалшива самоличност по целия свят. Твърди се, че Саддам лично е разпоредил създаването на стотици фирми в офшорни зони. Според анкета, проведена през 1991 г. от американската детективска агенция "Крол", изнесените от Ирак фондове възлизат на десет милиарда долара. Шестдесет и пет тона злато стоят блокирани в Швейцария. Режимът имал акции в групи като Daimler-Benz или Hachette.