Точно както селските къщи, където се снимат историческите им драми, обществените електронни медии дълго изглеждаха като нещо неизменно в медийния пейзаж на Европа и много хора смятаха програмите им за част от своята културна идентичност. Напоследък обаче обществените електронни корпорации в Европа попаднаха в рязката светлина на собствените си прожектори благодарение на журналистически грешки, политическа намеса, технологични промени и оплаквания от страна на частния сектор.

Проблемите идват в особено лош момент, когато законодателите се стягат да направят по-обстоен оглед на дейността на обществената телевизия и изразходването на близо 20-те милиарда евро публични средства за нейната издръжка.

И макар че европейските обществени телевизия и радио вероятно ще продължат да съществуват в сегашния си вид, вече никой не ги приема за авторитета, какъвто бяха досега.

"Обществените медийни услуги имат проблем със запазването на авторитета си", призна пожелал анонимност служител на една от най-големите в Европа публични електронни компании.

"Те ще живеят или ще загинат в зависимост от това, доколко хората им вярват". Според някои експерти липсата на доверие е изиграла роля за скорошните скандали в емисиите на британската Би Би Си и френския канал France 2.

Миналата седмица, тъкмо когато страстите около критичния доклад по адрес на Би Би Си за отразяването на събитията около войната в Ирак бяха започнали да се уталожват, директорът на новините във France 2 беше принуден да подаде оставка и един популярен водещ на новините беше свален от екран.

Оказа се, че те погрешно са съобщили, че бившият премиер Ален Жупе възнамерява да се оттегли от многобройните си политически постове вследствие на получената присъда за корупция.

Точно по време на тяхната емисия Жупе обявяваше по конкурентния частен канал TF1, че възнамерява да остане в политиката. Някои журналисти във France 2. твърдят, че виждат признаците на заговор на клонящото надясно правителство на президента Жак Ширак за дискредитиране на обществените електронни медии. Последните наистина никога не са се радвали на особена популярност сред консерваторите. Други обаче смятат, че грешката по-скоро се дължи на отчаяния стремеж на France 2. да се конкурира с TF1 въпреки очевидното изоставане на ресурсите и кредитния си рейтинг.

Трудностите при намиране на

баланс между качеството и комерсиалния успех стават все по-общоразпространено оплакване от страна на много обществени медии в Европа.

"От нас се очаква да правим качествени програми от ранга на канала "Арте" (обществено финансиран френско-германски канал с културни програми - б.р.) казва Албан Микоши, водещ редактор във France 2. В същото време, твърди той, ни притискат да имаме рейтинг, съизмерим с този на TF1. "Притиснати сме по средата и правим най-доброто, което можем."

Политическата намеса е най-откровена в Италия, където обществената корпорация RAI се управлява от съвет, доминиран от политически назначени и лоялни на премиера Силвио Берлускони членове. Анализаторите цитират множество случаи, в които премиерът е използвал влиянието си, за да предотврати излъчването на критични към него или правителството му програми.

Би Би Си открай време е била златният стандарт за независимост сред обществено финансираните медии. Сега обаче нейни служители се опасяват, че тя може да попадне под все по-нарастващ политически контрол и това в резултат на външен доклад, който категорично се произнесе срещу твърденията на репортера, дръзнал да заяви, че правителството на Тони Блеър е преувеличило опасността от предполагаемите иракски оръжия за масово унищожаване.

Британските законотворци започнаха мащабна ревизия на работата на публичните медии с преразглеждане на хартата на медията, чиито резултати трябва да излязат през 2006 г. Дискусионният документ за това ще бъде публикуван през април.

Предвид политическата обремененост на инициативата Би Би Си се готви да парира посегателствата върху лицензионните си такси, от които годишно си осигурява 4.6 млрд. долара, или лъвския пай от общата събрана сума. Всеки британец, който иска да гледа телевизия, в момента плаща по 112 лири годишна такса.

Финансирането и структурата на обществените електронни медии се различават чувствително в Европа, но почти навсякъде се налагат телевизионни такси. Някои медии се финансират почти изцяло по този начин; други като британския държавно-доминиран Channel 4 разчитат изцяло на търговско финансиране. Трети пък, предимно в Южна Европа, са хибриди, получаващи финансиране едновременно от двата източника. Германия е държавата, която предоставя най-голяма сума за обществените електронни медии. През 2003 година държавният бюджет на ARD и ZDF беше 6.6 млрд. евро, при това двата канала си осигуряват допълнителни суми от реклама.

За някои честни конкуренти, които се състезават за място под медийното слънце с публичните компании, това твърде много напомня на

нечестна конкуренция

През 2003 година, след като пое контрола над каналите ProSieben и Sat1, американският предприемач (и втори в бранша на Германия след "Бертелсман" с неговия RTL) Хаим Шабан критикува съществуващата система в интервю за пресата. "Има нещо, което не разбирам", каза Шабан, "Как може публичните корпорации, които получават милиони и милиони евро приходи от такси, да имат право и да излъчват комерсиални реклами и така да отклоняват годишно по 400-500 млн. евро приходи на частните компании в бранша?"

Все пак с повече от 40% пазарен дял обществената телевизия остава популярна в Германия и предложенията за радикални промени в системата не са стигнали далече, освен ако не се вземат предвид опитите за леко подкастряне по краищата.

Във Франция обаче спектърът на приватизацията изгря над France 2 и държавното радио Radio France, където след петседмична стачка за заплати журналистите се върнаха на работа едва този уикенд. Те имаха примера на TV1, която правителството продаде през 1987 г. и по този начин доста напред в състезанието за рейтинг France 2. Както и във Великобритания, френските законотворци се подготвят през лятото да изследват потребителските нагласи към обществените електронни медии.

Интересът на регулаторните органи в Европейски съюз също се събужда.

Брюксел, който възприе категорична позиция против държавното субсидиране в други сектори, се въздържаше да се набърква в публичното финансиране на медиите заради политическата и културната деликатност на въпроса. Лобистите на обществените корпорации в бранша обаче частно изразяват безпокойство, че последните развития ще окуражат законотворците да се вслушат по-внимателно в гласовете, които ги съветват да премахнат този тип финансиране.

Доскоро много наблюдатели даваха Би Би Си като добър пример за това как една обществена медия би могла да се адаптира към по-комерсиално устройство. Корпорацията поддържа огромен щат за продукции, дава работа на десетки хиляди британци и предлага успешна алтернатива на американските програмни буламачи. Предишното ръководство на медията дори успя да експандира към области като предаванията за деца, дигиталните услуги и предлагането на интернет.

Критиците на Би Би Си обаче си зададоха и въпроса дали не тъкмо новият пазарен фокус на корпорацията стана причина тя да отиде прекалено далеч и да излъчи скандалния репортаж за войната в Ирак и Тони Блеър.

Комерсиалният натиск ще нарасне през следващите години, докато правителствата се опитват да осъществят прехода от аналогово към дигитално излъчване. Милиони европейци вече се абонират за дигиталните сателитни програми и по всичко личи, че наземната дигитална технология ще измести аналоговата. Това ще означава по-голям зрителски избор и ще направи по-предизвикателна работата на обществените медии. Освен ако те сами не си създадат проблеми с грешки и неправилни стратегии.