Една бойна жена и 50 часа тайни записи, осъществени от бивш близък съветник, може да сложат край на авторитарното управление на израелския премиер Ариел Шарон. Макар и той да се хвали, че ще остане на власт до 2007 г., авторитетни политически анализатори в Израел предричат, че ще бъде отстранен до седмици. Той може да се окаже и първият израелски министър-председател, изправен на съд по време на мандата си по обвинение в корупция.

На 5 февруари той беше разпитван в продължение на два часа и половина в официална му резиденция в Ерусалим за схемите на финансиране на партията му "Ликуд". Бизнесменът Давид Апел, дългогодишен приятел на Шарон, вече беше обвинен в опит да подкупи Шарон, за да получи подкрепата му за туристически проект на гръцки остров през 90-те. Според обвинението Апел е платил стотици хиляди американски долари на сина на Шарон, Гилад, за да бъде консултант по проекта, въпреки че не е имал нужните професионални умения за тази работа.

Шарон твърди, че не знае нищо за сделката, но разрастващият се скандал вече сериозно е подкопал позициите на премиера. Политическите му врагове посочват, че решението му ден преди да бъде разпитван, да оповести план за евакуиране на 17 еврейски селища от ивицата Газа е опит за отклоняване на общественото внимание от нарастващите му проблеми със закона. Министърът на туризма Бенямин Елтон, чиято ултранационалистическа партия е част от управляващата коалиция, смята, че Шарон вече е "твърде слаб, за да взима важни решения". А зад кулисите чака Бенямин Нетаняху, бивш премиер и изявен хардлайнер, който според мнозина е призван да го замести. По ирония на съдбата ментор на Биби беше именно Шарон.

Всяка сутрин Шарон се събужда в очакване на последните новини от тези, който се готвят да го унищожат. Те са водени от видния адвокат Лиора Глат-Беркович, бивш висш прокурор, водила тайно разследване за финансовите връзки на Шарон с британския милиардер от ЮАР Сирил Керн, но отстранена след ответно разследване от страна на "Шинбет". Предполага се, че лично Шарон го е изискал. Тя планира да разкрие твърде смущаващи подробности за финансовите дела на Шарон в разрастващия се скандал.

Глат-Беркович ще бъде подкрепена от показанията на бившия съветник на премиера Давид Спектор, който ръководи частна охранителна фирма в Ор Йехуда, един от сателитните градове на Тел Авив. С най-модерна техника за наблюдение - подобна на използваната от "Мосад", Спектор е записал 50 часа "експлозивни разговори" между Шарон и синовете му - Гилад и Омри. Записите разкриват именно онова, върху което е работила Глат-Беркович - съществуването на компании, които Шарон е използвал за изпирането на незаконни пари от чужбина за предизборната си кампания.

Сумите са огромни за израелските стандарти. В една от транзакциите Шарон е прехвърлил 1.5 млн. долара в сметката на по-малкия си син Гилад. Записите на Спектор разкриват още, че дългогодишният приятел на премиера Керн, му е "дал назаем" 1 млн. долара за последната му кампания. Спектор помогна много на Шарон да стане лидер на "Ликуд" през 1999 г. Разривът между двамата е все още обгърнат в мистерия. Тази седмица обаче Спектор обеща, че "скоро пълната картина ще се изясни. Записаните разговори показват, че Шарон е знаел всичко. Не му е убягнал и най-малкият детайл. Той е в голяма беда".

Името на Шарон присъства и в повдигнатото обвинение миналия месец срещу друг от близките бизнес партньори на премиера - Давид Апел, важен фактор в партията "Ликуд". Той е обвинен, че е използвал 700 хил. долара от партийните фондове, за да ремонтира ранчото си. Обвинението твърди още, че Гилад Шарон е бил посредник в други сделки и е получил солиден хонорар за ролята си в сделка с имоти на егейски остров. Обвиненията са в резултат на двегодишни скандали, които вече оплетоха Шарон и могат да доведат до затвор не само за него, но и за заместника му Ехуд Олмерт.

Защитниците на Шарон междувременно прокарват идеята, че евентуалното повдигане на обвинение срещу премиера ще има дестабилизиращ ефект върху тъй или иначе нестабилния мирен процес с палестинците. Шарон обаче ясно показва несъгласието си с "пътната карта", предложена от Джордж Буш. Той смята, че ако успее да протака достатъчно, може би ще успее да постигне визията си за палестинската държава - разпокъсани и разпръснати парченца земя по Западния бряг. Лайтмотивът на Шарон, с който той оправдава собственото си съществуване, е необходимостта "онова малко парче земя, запустяло и негостоприемно, преди да го превърнем в център на региона, да не мине в ръцете на палестинците".

Днес на възраст, когато повечето мъже вече са се пенсионирали, Ариел Шарон продължава да бъде върховен повелител на Израел и да командва всички, които биха посмели да му се противопоставят. Той все още вярва в силата си и притежава вродените качества да създава интриги и да се измъква от чуждите. Шарон се наслаждава на образа, който неговите врагове са му изградили - "чудовище, хладнокръвен и пресметлив убиец", по думите на арабската преса. Всяването на страх е част от стратегията му, признава Шарон.

Той е маниакален в намерението си да отстрани всеки, който посмее да го предизвика. "Това, което за другите изглежда ирационално, за него е напълно нормално, казва анализаторът от Вашингтон Стивън Брукинг. За Шарон някои неща от миналото изобщо не са минало." Това най-ясно личи в хладната хватка, в която държи Ясер Арафат. За Шарон той е събирателен образ на всички терористи, които са му се измъкнали: Абу Нидал (убит в Багдад), Карлос Чакала (гниещ сега във френски затвор) Низар Хиндауи (затворник във Великобритания). "Това бяха терористи, които той се беше зарекъл да убие. Фактът, че ги хванаха други, за него е личен удар", твърди психолог на ЦРУ, изготвил профила му.

"Когато Буш дойде на власт, си мислеше, че ще може да укроти Шарон. Клинтън го беше разпуснал, но когато Буш опита да го спре, не се получи нищо. Шарон просто преряза каишката и тръгна по своя път", казва анализаторът Робърт О'Конър. Това, разбира се, е рискът да работиш с Ариел Шарон. Той е брилянтен в това да действа с абсолютна бруталност. "Той не се интересува от чужди мнения. Всичко, което го интересува, е да държи Израел, но така може да докара страната до собствения й Армагедон", коментира друг американски анализатор - Ал Мартин.

Шарон е обременен от битки, в много отношения той е комарджия. Но и е научил много от всички схватки, в които е участвал. Някои от тях, дори е предизвиквал сам - като скандалната му визита на Храмовия хълм в Ерусалим, станала повод за втората палестинска интифада. Смъртта за него е начин на живот. Безстрашен, той очаква от всички около него да бъдат такива. И това е най-голямата заплаха, която този темпераментен мъж крие. Шарон знае, че може да натисне копчето на ядрения си потенциал - 200 ядрени глави с различен вид и мощност, складирани в бункери в пустинята Негев. Само за минути те могат да стигнат до Сирия и Иран. Точно за толкова до израелските градове пък могат да достигнат сирийските и иранските бойни глави, носещи химическо и биологическо оръжие.

Междувременно натискът върху Шарон ще продължава да се увеличава. Но той никога няма доброволно да се пенсионира, докато вярва, че все още може да се крепи на махалото на политическия живот на Израел. Всичко сочи, че докато Буш се готви за президентските избори в САЩ, лятото на недоволството в Израел ще бъде горещо и "пътната карта" ще дерайлира. А вероятно и самият Ариел Шарон, дори и находчивостта му да продължи да го спасява от това, което записите на Давид Спектор наричат вонята на корупцията.

- - - -

* Със съкращения

Заглавието е на редакцията.