Най-удобното оправдание на президента Владимир Путин. Така нарича сп. "Профил" новия премиер на Русия Михаил Фрадков. Причината е, че 53-годишният Михаил Ефремович няма никаква "кръвна връзка" със Санкт Петербург, нито членува в пропрезидентската "Единна Русия", но въпреки това успешно се задържа в администрацията на питерци начело със самия държавен глава.

Наблюдателите определят бившия директор на разформированата преди година данъчна полиция на Русия като типичен представител на чиновничеството със съветска кариера - привидно умерен, комбинативен и вероятно затова вечно оцеляващ.

Пратеникът на Москва в ЕС с ранг на федерален министър не може да се похвали с влиятелни родители и мнозина обвързват постоянния му възход в коридорите на властта с КГБ и приятелството му със собствениците на "Алфа груп" Михаил Фридман и Пьотр Авен.

Роденият в Куйбишевска област Фрадков завършва машиностроителен институт в Москва и веднага заминава за търговското представителство на СССР в Делхи "по разпределение". Подобна екстра в средата на 70-те години се полага само на деца на висшата номенклатура или на хора на КГБ, но за Фрадков няма преки доказателства в тази посока. Лубянка все пак плътно е следила какво прави най-малкото защото експресните езикови курсове по английски на практика са били организирани от спецслужбите.

Постоянната смяна на работни места е "запазена марка" на бъдещия премиер с витиевата кариера из външнотърговските ведомства на СССР и Русия. През 1993 г. той е назначен за заместник на министъра на външната търговия Пьотр Авен в правителството на Егор Гайдар.

Близкото им приятелство продължава и след излизането на Авен от кабинета в посока "Алфа банк". Доказателство за това са поредицата от успешни сделки, които сключва дъщерната на "Алфа" търговска компания "Алфа еко" за внос на индийска и кубинска захар и алкохол от страните от ОНД през годините на Фрадков във властта. В краткото си отсъствие от Министерския съвет през 1998 г., когато воденото вече от него министерство на външната търговия е разформировано, Фрадков оглавява съвета на директорите на гиганта "Ингосстрах". Само година след напускането на кабинета отново е там - вече като министър на търговията при Сергей Степашин. Твърди се, че дължи завръщането си на "Алфа банк", която във времето на голямата криза от 1998 г. е единствената стабилна финансова институция в страната.

Истинският скандал с името на "тефлоновия" Фрадков обаче е един. През 1995 г. в. "Известия" съобщава, че той и министърът на външноикономическите връзки Олег Давидов са присвоили голяма част от нецелесъобразно похарчените от ведомството 4.9 млрд. рубли. Според изданието около 150 млн. от тях са били за вилата на Фрадков. Той и Давидов са подведени под съдебна отговорност, но делото е прекратено заради смъртта на главния свидетел и внезапен пожар в прокуратурата, при който са унищожени всички доказателства по делото. През 1999 г. става министър на търговията, но ведомството е закрито само година по-късно. На фона на линеещия президент Елцин обаче премиерът Путин продължава да го издига - през май 2000г. е назачен за зам.-председател на Съвета за национална сигурност, институция, оценявана по това време като мозъчен център на властта, където се кадруват най-висшите й етажи.

През 2001 г. Фрадков поема данъчната полиция заради уменията си, както твърдят медиите, да държи еднакво далеч от Кремъл различните групировки на олигарсите. С помощта на заместника си от "органите" Сергей Веревкин-Рохалски той тушира прочутите акции на "данъчни с качулки" от времето на Елцин. В същото време се твърди, че точно тогава е събрал данните за делото срещу ЮКОС от 2003 г. и в рамките на което организира няколко "силови" акции за разкриване на данъчни измами.

Твърди се, че с този си пост той постига най-много в кариерата си, макар да признава, че 40% от компаниите в страната не плащат данъци.