Кои са основните политически партии на изборите в Гърция

Кои са основните политически партии на изборите в Гърция

Двадесет и две политически формации ще се състезават за 300 депутатски мандата на изборите в Гърция тази неделя. Прагът за влизане в парламента е три процента.

Избирателните секции отварят врати в 7 ч. и затварят в 19 ч. Първите предварителни резултати се очакват до три часа след затварянето на избирателните бюра, а окончателните - в ранните сутрешни часове в понеделник.

Гласуването в Гърция е задължително за всички граждани от 18 до 70-годишна възраст. Регистрираните гласоподаватели са 9,79 милиона от общо 10,96 милиона души население. В избирателните списъци са вписани близо 500 000 граждани на

Гърция, живеещи в чужбина.

Двете основни политически партии, които ще си оспорват следващия управленски мандат, са управлявалата през последните десет години лявоцентристка формация Общогръцко социалистическо движение /ПАСОК/ и опозиционната дясноцентристка Нова демокрация.

В предизборните програми на двете главни политически партии преобладават икономическите и социалните въпроси - бърз икономически растеж и ограничаване на безработицата до 8,9 процента. Във външнополитически план и ПАСОК, и Нова демокрация се обявяват за подобряване на отношенията с Турция и в подкрепа

на плана на ООН за обединение на Кипър.

Шансове да преминат трипроцентовия изборен праг имат още Гръцката комунистическа партия, Коалицията на левите и прогресивни сили, Демократичното социално движение /ДИККИ/ и националистическата партия ЛАОС.

- - -

Общогръцкото социалистическо движение /ПАСОК/ е една от двете големи партии, които доминират на гръцката политическа сцена от падането на военната диктатура през 1974 г.

Партията е основана на 3 септември 1974 г. от членове на Общогръцкото демократично движение, борещо се против военната хунта, и бивши кадри на формацията Съюз на центъра начело с Андреас Папандреу, който е избран за председател.

Съгласно учредителната декларация от 3 септември основните цели на ПАСОК са националната независимост, народният суверенитет и укрепването на демокрацията в страната.

Подкрепата за социалистическата партия нараства прогресивно през годините - от 13,6 процента на изборите през ноември 1974 г. до 24 процента през 1977 г. На парламентарните избори през октомври 1981 г. и през юни 1985 г. ПАСОК печели два последователни управленски мандата и сформира правителства

начело с Андреас Папандреу. През осемгодишното си управление партията предприема важни стъпки като въвеждането на граждански брак и приемане на законодателство за равенство между половете.

През периода 1989 - 1993 г. ПАСОК е в опозиция. От 1993 г. социалистическата партия печели три последователни мандата и управлява страната в продължение на десет години. Първият кабинет на ПАСОК е с премиер Андреас Папандреу, а от 1996 г. начело на партията и правителството е Костас Симитис.

Големите успехи на осемгодишното управление на Симитис са икономическото стабилизиране на страната, приемането на Гърция в Европейския валутен съюз /ЕВС/ през 2000 г., нормализирането на отношенията с Турция и присъединяването на Кипър към ЕС.

В началото на 2004 г. Костас Симитис подаде оставка от лидерския пост на ПАСОК. На извънреден конгрес на партията през февруари за нов председател бе избран Георгиос Папандреу, външен министър в последния кабинет на Симитис.

- - -

Нова демокрация е основана на 1 октомври 1974 г. от Константинос Караманлис. Съгласно учредителната декларация главна цел на формацията е "свободното функциониране на държавния механизъм".

Идеологическата ориентация на партията е радикалният либерализъм. От 1977 г. Нова демокрация се превръща в партия с модерна структура, включваща централно ръководство, местни и областни организации. Създадена е и Младежката организация на Нова демокрация.

Консервативната партия печели изборите през 1974 и 1977 г. През 1981 и 1985 г. е първа опозиционна сила. Победител е на изборите през 1989 и 1990 г. На последните три вота през 1993, 1996 и 2000 г. Нова демокрация губи от ПАСОК.

Председател на партията от 21 март 1997 г. е Костас Караманлис, който наследява на поста Милтиадис Еверт. Секретар на парламентарната група на Нова демокрация е Димитрис Сиуфас.

Лидери на Нова демокрация освен основателя й Константинос Караманлис са били още Георгиос Ралис /1980 -1981/, Евангелос Авероф /1981-1984/ и Константинос Мицотакис /1984 - 1993/.

- - -

Гръцката комунистическа партия /ГКП/ е най-старата обществена организация в

Гърция. Наследник е на Социалистическата работническа партия на Гърция, основана през 1918 г. Участва в създаването на съпротивителното движение по време на германската окупация /1941-1944 г./ След гражданската война в страната е поставена извън закона и мнозинството от ръководните й кадри търсят

убежище в страните от социалистическия блок.

След падането на военната хунта през 1974 г. партията е легализирана и оттогава участва във всички парламентарни избори. Идеологическата й ориентация е основана на принципите на марксизма и ленинизма.

През 1989 г. ГКП участва в учредяването на Коалицията на левите и прогресивни сили, от която се отцепва през 1991 г.

Генерален секретар на ЦК на ГКП от февруари 1991 г. е Алека Папарига.

- - -

Коалицията на левите и прогресивни сили /СИНАСПИЗМОС/ е основана е през февруари 1989 г. Обединява Гръцка левица (ЕА), дисиденти от ПАСОК, Социалистическия съюз и Движението за демократично и социално образование.

Председател на партията от декември 1993 г. е Никос Констандопулос.

- - -

Демократично социално движение /ДИККИ/ е основано е на 20 декември 1995 г. от отцепилия се от ПАСОК Димитрис Цоволас. Той е бивш министър на финансите в кабинета на социалистите от 1985 -1989 г.

ДИККИ е първата партия, учредена след отцепване на кадри от ПАСОК, която успява да влезе в парламента. На изборите през 1996 г., девет месеца след основаването си, формацията печели 4,4 процента от гласовете и девет депутатски мандата. На

изборите за Европейски парламент през 1999 г. ДИККИ печели 6,8 процента и излъчва двама евродепутати.

Председател на партията е Димитрис Цоволас.

- - -

Народен православен събор /ЛАОС/ е крайнодясна партия, основана на 14 септември 2000 г. от Йоргос Карадзаферис - бивш депутат от Нова демокрация, отцепил се от партията слез изборите през 2000 г.

Съгласно учредителната декларация главната цел на партията е "промяна на корумпирания политически климат и възраждане на идеалите на вярата, религията и семейството, застрашени от феномена на глобализацията".

"ЛАОС се стреми към държавно управление, основано на либерализъм от народняшки тип, правова държава, социален мир и благоденствие, и същевременно към защита на гръцката православна християнска култура", се посочва още в учредителната декларация.

Националистическата партия ще участва за пръв път на парламентарни избори. На местните избори през 2002 г. като претендент за префектурата Атина - Пирея лидерът й Йоргос Карадзаферис спечели 13 процента от гласовете, нареждайки се

веднага след кандидатите на ПАСОК и Нова демокрация.