Четири дни след унищожителните атентати в Мадрид, отнели живота на 200 души, Испания осъмна различна. За изненада на мнозина социалистите на 43-годишния Хосе Луис Родригес Сапатеро спечелиха проведените в неделя парламентарни избори и се върнаха на власт след осем дълги години в политическия килер. Малко очакваната победа, дължима в по-голяма степен на външната политика на консерваторите на Хосе Мария Аснар, неодобрявана от 90 процента от испанците, отколкото на личните качества на Сапатеро и партийните достойнства на социалистите, сега обаче трябва да се превърне в политически капитал.

Новият премиер обаче има малко време да докаже, че е достоен наследник на своя идол - дългогодишния премиер социалист Фелипе Гонсалес.

Липсата на абсолютно мнозинство ще го застави да се коалира с някои от малките партии в Кортесите, за да състави кабинет. Той трябва да заложи или на регионалните, или на другите леви партии, влезли в парламента. Хладният му ум и премереното му поведение в този аспект могат да се окажат безценни, след като той през последните месеци беше нападан от съпартийците си за липсата си на агресивност в предизборната борба, а и като цяло за четирите години, откакто е лидер на социалистите.

Пред Сапатеро, чийто политически опит изобщо не е богат, стоят действително тежки задачи. Той трябва да се справи с обещанието си да изведе испанските войски от Ирак, без да наруши твърде много близките отношения с Вашингтон, установени по времето на Аснар.

Сапатеро беше заложил изтеглянето на 1300-та испанци от Ирак като един от приоритетите си в предизборната си програма и сега е длъжен да угоди на подкрепилото го обществено мнение. Не по-малко трудно е урегулирането на отношенията с мощните каталански и баски националисти, които ще се стремят да си издействат още повече права от централната власт. И всичко това трябва да бъде съчетано с укротяване на регионалните организации на социалистите, командвани от бойци от старата гвардия, както и на влиятелните синдикати.

Сравняван често с британския премиер Тони Блеър, той също е привърженик на т. нар. трети път в развитието на левите идеи и предпочита "меката промяна" вместо рязкото скъсване със старата школа. Мнозина го сочат като повече социалдемократ, отколкото социалист. "Той е боец на дългия бой, има проблеми през първите четири рунда, а после постепенно се връща в играта", казва Мануел Гарсия, негов професор по право, пред в. "Ел Паис".

За разлика от известните с буйния си нрав сънародници Сапатеро е донякъде странен с хладния си темперамент, а колегите му твърдят, че никога не са го виждали ядосан. Той се гордее с вежливостта си, но за повечето свои колеги и опоненти е просто скучен. "Той е един много скромен човек, който прие новината за резултата от изборите учудващо спокойно", заяви високопоставен политик от социалистическата партия.

Сапатеро научава, че политиката е в кръвта му, когато е едва 16-годишен. Тогава баща му му прочита предсмъртното писмо на дядо му, социалист и офицер от републиканската армия по време на Гражданската война в Испания през 30-те години, разстрелян от националистите малко сред началото й през 1936 г. "В предсмъртния си час дядо ми Хосе Родригес Лосано е написал - "Умирам невинен и прощавам", припомня си Сапатеро. Биографията ми започна, когато чух тези думи."

През 1977 г., все още тийнейджър, Сапатеро се озовава на първия си политически митинг. В Хихон, провинция Астурия, преди първите демократични избори след смъртта на диктатора Франко говори младият и пламенен Фелипе Гонсалес.

Сапатеро е омагьосан и още на следващата година влиза в редовете на социалистите. Той бързо се изкачва по партийната стълбица, след като през 1982 г. партията, водена от харизматичния си лидер, поема властта. През 1986 г. Сапатеро влиза в парламента едва 26-годишен и е най-младият депутат в испанската история. Самият Гонсалес е един от кумирите за младия Сапатеро. Историята обаче обича да си прави шеги и Гонсалес, който е на власт цели 14 години, преди да бъде победен от Аснар през 1996 г. след поредица от корупционни скандали, се оказва един от най-яростните критици на младия лидер, поел през юли 2000 г. социалистите, ненавършил 40 години.

Когато това става, Социалистическата партия е отслабена от вътрешни крамоли, а корупционните скандали я преследват вече четири години. Рейтингът й е крайно нисък след втори поред загубени парламентарни избори. Сапатеро пък е третият й лидер за последните три години. В битката за лидерството той печели трудните вътрешни избори срещу Хосе Боно, влиятелният губернатор на провинция Кастиля-Ла Манча, считан за един от най-силните му противници. Отношенията между тях днес обаче са добри и Боно, както и Мигел Себастиян, бивш икономист от втората по големина испанска банка Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, ще бъдат сред най-важните му министри. Към тях ще се присъедини и Хесус Калдера, говорител на партията в парламента и дългогодишен съветник на Сапатеро.

Именно умереността му гневи членовете на левицата, свикнали на "пускане на кръв". Той почти предизвика вътрешен бунт в партията, когато предложи пакт на Народната партия срещу ЕТА, но не отстъпи от позициите си и в края на краищата спечели. Вътрешнопартийните му критици посочват, че му липсва "инстинктът на убиеца" и затова е пропуснал да натрупа капитал за партията върху непопулярните стъпки на Народната партия - спорната трудова реформа, петролният разлив край западните испански брегове и най-вече войната в Ирак. За някои липсата на агресия у Сапатеро е станала очевидна в едно от последните му телевизионни интервюта, когато на въпрос как би реагирал, ако срещне лидер на ЕТА на улицата, социалистът отговаря: "Няма да го погледна в очите."

Сапатеро има и други нетипични за едни испанец черти - той яде само за да се нахрани и не е истински горд с богатата испанска кухня, а отгоре на всичко и не пие. Той предпочита да се отдава на риболов из бързите реки на родната си провинция Леон и започва деня с кратък джогинг в близкия парк. Роден на 4 август 1960 г. в семейство от средната класа в град Валядолид, Сапатеро е женен и има две дъщери. Високият и синеок политик дори получи прозвището Бамби в един коментар в пресата - "невинно и идеалистично еленче". То обаче вече си показа рогата.

При първата си поява пред ликуващите си привърженици, след като резултатите от неделните избори бяха обявени, той ги помоли да спрат тържествата и да почетат с минута мълчание паметта на жертвите от кървавата баня в Мадрид в четвъртък. С това поведение той недвусмислено показа, че започва да променя стила на управление, наследен от Аснар. Докато последните четири години засилиха разделението на испанците на леви и десни, на мадридчани, баски, каталани и др, Сапатеро обеща диалог, дебат и помирение на всички нива. Как обаче той ще постигне това, без да даде на регионите още привилегии, за които те постоянно настояват, засега не е ясно. Сериозен минус за Сапатеро е липсата на какъвто и да било управленски опит, както и това, че е практически непознат извън страната.