След кървавата баня в Казабланка на 16 май 2003 година в рамките на няколко седмици следователите стесниха обръча около 14 атентатори самоубийци, които при пет едновременни атентата погубиха 31 души. Малко след това стотици предполагаеми техни помощници бяха вкарани зад решетките, през юли вече бяха обявени първите смъртни присъди, последвани от други през август, които от държавническо гледище не бяха изпълнени, за да не се създадат мъченици. През октомври вече имаше 2000 кандидати за процес.

Малко превзетият подход на правосъдието досега обаче изглежда без успех, поне политически.

Двете утвърдени ислямистки групи в Мароко веднага осъдиха атентатите. "Ние винаги сме заклеймявали насилието", каза пред "Ди велт" говорител на забранена група "Ал Адл Уал Ихсан" ("Справедливост и духовност") на застарелия шейх Абдессалам Ясин. "Извършителите трябва да бъдат изправени пред съда, въпреки че присъдите са жестоки и всъщност нищо не променят в същината на проблема", добави той.

Както и досега Ясин и привържениците му отхвърлят религиозното господство на монархията, която се обръща към пророците и рекламира монопол върху джамиите.

Дистанцира се и разрешената партия "Правосъдие и развитие", която в отменените местни избори през септември, където се появи само в някои избирателните окръзи, излезе като скрит победител. "Пресата наистина се опита да ни постави в близост до атентаторите. Но вижте резултатите от 12 септември - хората са на наша страна, изтъква зам. генералният секретар Саадедин ел Отмани. Разследванията, които последваха тв обръщението на крал Мохамед VI за "края на небрежността" срещу всички, "които използват демокрацията, за да налагат омразата, фанатизма и радорите", обаче постигнаха изключително съмнителни резултати.

Мароко, което уж изглежда да държи под контрол симптомите, трябва много повече да се обърне към историята си на борбата с причините.

Някои звена и метастази на насилието, като отговорната за атентатите от 16 май м.г. Салафитска група за борба и молитва влезе в полезрението на властите още при бащата на крал Мохамед, покойния крал Хасан ІІ. След петролната криза и по време на войната в бившата испанска колония Западна Сахара в края на 60-те и началото на 70-те години Рабат получи финансова помощ от Саудитска Арабия.

Срещу нея в Мароко възникнаха многобройни джамии и училища по Корана с радикална насоченост по примера на саудитския уахабизъм, чиито някогашни младежи сега излизат като борци срещу "декадентския и хедонисткия Запад" в нелегалните джамии, които не могат да бъдат контролирани дори от "дворцовото министерство" за религиозни въпроси.

Мохамед VI не успя да раздели ислямистите в "Правосъдие и развитие", "търпимата" група на Ясин и от радикалните членове на движението, макар че се опита да се препоръча като единствения владетел, способен на реформи и гарантиране на сигурността.

Миналата есен със спорната "Муауана", женското право, той вдигна възрастта за брак на момичетата от 15 на 18 години и забрани многоженството с икономически съображения, с което още повече мотивира фундаменталистите.

Междувременно европейските служби разкриват все повече мароканци в терористични клетки в имигрантските общности в Средиземноморието. От средата на 90-те години испанският съдия Балтазар Гарсон преследва подозрителни мароканци и алжирци. Днес вече се знае, че метастазите от Магреба са нараснали значително.