Решете уравнението: Корумпиран диктатор плюс съмнителни пари е равно на...? Исторически погледнато, отговорът щеше да гласи: сметка в швейцарска банка. През последните няколко години обаче Швейцария със своите 350 банки и вложените в тях в частни 2.3 трилиона долара се опитва да убеди света, че времето на подмолните сделки с натъпканите с кеш куфарчета и номерираните банкови сметки е приключило. Наскоро базираната в Берлин организация за борба с корупцията "Трансперънси интернешънъл" представи списък на най-високопоставените клептократи в света. Стана ясно, че горният въпрос вече не е същият. В наше време е по-правилно да се пита: Къде едно лошо момче може да скъта националното богатство?

"Оставам с впечатление, че това е вид борса", твърди Саймън Тейлър, директор на британската организация "Глоубъл уитнес", чиято цел е са открива следите на милиардите липсващи долари, присвоени от политиците в Ангола, Казахстан, Екваториална Гвинея и други държави. Чрез компании паравани, твърди Тейлър, откраднатите пари могат да се пласират почти навсякъде по света.

Глобалната финансова система все още не е готова да се справи с новото предизвикателство. Гледката на озъртащ се агент с куфарче кеш в ръката, минаващ през входа на швейцарска банка, наистина все още създава едно бегло клоунско впечатление. Реалността обаче е убийствено сериозна. Терористи, наркопласьори, въоръжени водачи и политически лидери източват имуществото на гладни граждани и се нуждаят от място, където да ги укрият. На карта е самото оцеляване на обществата, ограбвани от безскрупулни спекуланти.

В скорошен доклад "Глоубъл уитнес" твърди, че само в Ангола например от 1996 г. насам всяка година са изчезвали от сметките по 1 млрд. долара - една четвърт от бюджетните приходи на държавата -, докато 1 млн. души живеят от подаянията на чуждестранни хуманитарни донори. Швейцарски доклад от 2000 г. пък отчете, че 550 млн. долара от депозити, свързани с бившия нигерийски президент Сани Абача, са били замразени в банките на страната.

В списъка на "Трансперънси интернешънъл" за корумпираните политици по света влизат личности като бившия индонезийски президент Сухарто (той разполага с между 15 и 35 млн. долара в тайни сметки) и бившият президент на Заир, сега Конго, Мобуту Сесе Секо (неговите авоари възлизат на около 5 млн. долара).

Подробности като тези излизат на бял свят едва сега, когато броят на възможните финансови убежища по света започна да намалява в частност и заради войната срещу тероризма, във връзка с която върху финансовите институции се упражнява по-голям натиск.

Според доклад от март 2004 г. на базираната в Париж и подкрепяна от 32 държави Financial Action Task Force on Money Laundering (FATF) само седем юрисдикции - островите Кук, Гватемала, Индонезия, Бирма, Науру, Нигерия и Филипините - сега се квалифицират като "несътрудничещи" на международните усилия за спиране потока на нелегалните пари. Преди по-малко от 4 години същият списък съдържаше 15 държави, сред тях много карибски, но те вече са синхронизирали действията си с изискванията за финансова хигиена. (Впрочем развиващите се страни нямат монопол върху злоупотребите - нека припомним, че някои банки в Лондон се свързват с разследването на незаконното богатство на Сани Абача.) Не е изненадващо, че Швейцария не желае да бъде асоциирана с позорната листа, а нейните банкери твърдят, че затягат контрола върху клиентите си още от 1977 г. Това обаче не променя факта, че швейцарското законодателство за банковата тайна, датиращо от 1934 г., налага далеч по-малки задължения за отчитане произхода на парите, отколкото законодателството в другите страни.

Естествено винаги е бил налице един парадокс около големите швейцарски банки с офиси по продължение на Банхофщрасе в Цюрих. От една страна, това е държава на акуратността и пейзажите като от обвивка на шоколад, валутата й е стабилна, а репутацията на финансистите й не подлежи на съмнение. Това вероятно е причината Швейцарската банкова асоциация да отчете 2.3 трилиона долара вложения в местни банки. Сумата е около една четвърт от всички световни депозити на частни лица. Петдесет процента от тях принадлежат на чуждестранни клиенти. Съществува обаче и обратна страна на медала, която влезе във фокуса на вниманието през 90-те години. Тогава се разбра, че швейцарските банки са отказали достъп до влоговете на оцелелите от холокоста. Швейцарската национална банка беше принудена да признае, че е приела депозити в злато и от нацистите през Втората световна война. Тези разкрития подкопаха повече от всичко останало репутацията на швейцарската банкова система и убедиха банкерите, че трябва да излъскат имиджа си, за да защитят бизнеса и служителите си. Банковият сектор дава работа на 110 000 души и произвежда 11% от националната печалба.

"Няма съмнение, че ситуацията е конфузна", твърди Джеймс Нейсън, говорител на Асоциацията на швейцарските банкери. Последното нещо, от което сега се нуждае Швейцария, е ново опетняване на репутацията на своите финансови услуги заради нелегални пари. Според него откакто започна прилагането на правилата срещу незаконно придобитите средства, швейцарските банки сътрудничат много по-охотно на международните разследвания. След 11 септември 2001 г. например властите в страната замразиха 26 млн. долара в 82 сметки, за които се смята, че са свързани с "Ал Каида" или талибаните.

*Заглавие на "Дневник"