Преследвана от убеждението, че непременно трябва да копира американския бизнес модел на безмилостна конкуренция и да преследва бързата печалба, корпоративна Европа едва ли може да сдържи чувството на удовлетворение от продължаващите скандали на Уолстрийт. Сега, когато маститите икономисти си блъскат главата в търсене на по-добър модел от американския капитализъм, се оказва, че Европа през цялото време е имала такава опция под носа си, пише сп."Нюзуик". По целия свят ръководителите на компании преоткриват надеждността на бизнес принципи като избягване на мимолетни консуматорски прищевки, фокусиране върху това, което компанията прави най-добре, и създаването на корпоративна етика, която напътства и вдъхновява. Ако тези качества ви звучат по-скоро като ценности, култивирани в семейството и нямащи нищо общо с лакомията, закопала компании като "Тайко" и "Енрон", тогава може би няма да се изненадате, че семейните компании като цяло се справят по-добре от останалите.

Според забележителните резултати от анализ, поръчан от списанието на "Томсън Файненшъл",

семейните компании се котират по-добре

от конкуренцията на всичките шест основни борси в Европа, като в някои случаи разликата е доста драматична. "Томсън" е създала уникален индекс за семейните и несемейните компании във всяка страна и следи движението му през последните 10 години до 10 декември 2003 г. Анализът също е използван за съставянето на топ 10 на най-бързо развиващите се фамилни компании. В Германия, "семейният" индекс, воден от БМВ, скача с 206 процента срещу само 47 процента за несемейните фирми. "Санофи-Синтелабо", "Л'Ореал" и империята за лукс и елитни напитки "Луи Вюитон Мое Хенеси" (LVMH) вдигат "семейния" индекс във Франция с 203 процента, докато несемейните им конкуренти растат със само 76 процента. Резултатите на корпоративните фамилии в Швейцария, Испания, Великобритания и Италия (дори и след скандалния провал на фамилията Танзи в "Пармалат") също са по-добри от тези на несемейните фирми.

Анализът на "Томсън Файненшъл" противоречи на заглавията на вестниците в последно време, които описват семейните фирми като заговор на мошеници. Частният швейцарски конгломерат "Ерб груп" колабира през декември, когато след смъртта на основателя на фирмата беше разкрита пълна липса на счетоводна отчетност. Инвеститорите не пощадиха Рупърт Мърдок през октомври, когато той назначи сина си Джеймс да управлява листвания канал "БиСкайБи". А фамилията Танзи засрами американските измамници, като пропиля $18 млрд. в "Пармалат". Но дори и с фиаското на "Пармалат" групата на семейни публични италиански компании се справи с 18% по-добре от останалите на миланската борса.

Истината е, че двойните игри са рядко срещано явление в семейните компании. Най-успешните фирми, анализирани от "Томсън Файненшъл", са контролирани от конкретно семейство, но са листвани на борсата, което означава, че трябва да се съобразяват с определени пазарни правила. "В много случаи, публичните семейни компании се възползват от най-доброто и от двата свята," каза за "Нюзуик" Йоахим Швас, шеф на Центъра за семеен бизнес в лозанското бизнес училище IMD.

Общото между всичките фирми, класирали се за "семейния" топ 10 е, че се ръководят от

комбинацията между фамилна сплотеност и пазарна дисциплина

Някои от тях като компанията за биотехнологии "Сероно", швейцарския производител на цифрово оборудване "Куделски" и испанската строителна компания "Аксиона" все още се управляват от семействата, които са ги създали. При други, като БМВ и френския кабелен оператор ТФ-1, членовете на фамилията собственик служат за пример на професионалистите, на които е поверен оперативният мениджмънт. В случая на "Санофи-Синтелабо" и "Л'Ореал" мениджмънтът има малко директни контакти със собствениците, но въпреки това е силно повлиян от тяхното дискретно и неизменно присъствие на заден план.

Семейното влияние е различно в различните сектори на икономиката. "Нюзуик" цитира изследване на френското бизнес училище INSEAD, направено през 1998 г., което установява, че сред 120-те най-големи публични френски компании фамилна собственост се среща най-често в медиите, големите вериги магазини, луксозните стоки и в автомобилната индустрия, но е изключение в сектори като застраховане и енергетика, където се изисква много капитал. Изследването на "Нюзуик" потвърждава тази тенденция с високите позиции в класацията (виж карето) на луксозни марки като БВМ, "Л'Ореал", LVMH и PPR.

Семейните компании са особено много във Франция

Седемнайсет от фирмите, включени в индекса CAC на 40-те най-големи френски компании, се контролират от фамилии, включително "Данон", "Карфур", "Мишлен" и "Пежо". Проучване на UBS от октомври 2003 г. показва, че френските семейни фирми не само се котират по-високо на борсата, но имат и по-добър мениджмънт. Една от причините е, че приватизираните компании набират корпоративни таланти сред сравнително ограничения брой възпитаници на елитните училища, докато семейните фирми привличат професионални мениджъри от цял свят.

Класическата презумпция е, че семейните собственици създават проблеми, защото не допускат хора с мнение, различно от тяхното, до управлението на компанията си, каза за списанието авторът на UBS доклада Филип Тиби. Но в действителност те действат като мощни и независими членове на борда, които контролират изкъсо склонността към пакостливо поведение, като това, предизвикало скандалите в "Енрон" и "Ахолд". В много по-голяма степен от американците европейците приемат като невероятен провал, ако при предаването на бизнес щафетата компанията струва по-малко от момента, когато са я наследили.

Но и в САЩ семейният бизнес е в подем. "Нюзуик" изчислява, че 90 процента от всички американски фирми (около 25 млн.) са семейни.

В Европа БМВ се цитира като пример на продуктивен

баланс между семейството собственик и професионалните мениджъри

През 1959 г. богатият бизнесмен Херберт Квант спасява губещото предприятие от плановете на мениджмънта да го продаде на "Даймлер Бенц" и фамилията Квант все още притежава 47 процента от БМВ. От самото начало се сработва с профсъюзите и до днес поддържа една от най-гъвкавите системи от трудови правила в Германия. В новия завод на БМВ в Лайпциг ще има персонал между 60 и 140 часа седмично в зависимост от натовареността на производството, а всяка обява за свободно работно място в компанията привлича средно по 20 000 кандидати само в Германия. И двете деца на Херберт Квант имат икономическо образование и места в борда на компанията: това са Щефан (37) и Сузане (41), която среща бъдещия си съпруг, докато работи за БМВ под псевдоним. "Тяхното присъствие е източник на стабилност, защото семейство Квант винаги е твърдяло, че имат емоционална връзка с фирмата," казва за "Нюзуик" шефът на автомобилната компания Хелмут Панке.

Семейство Квант, които странят от всякаква публичност след неуспешния опит за отвличане на децата им през 70-те години, не дават интервюта. Но Щефан споделя на списанието чрез говорител на семейството, че Квант се възприемат като предприемчиви акционери, за които дяловото участие в БМВ е дългосрочна инвестиция. Докато мениджмънтът е основната движеща сила на успеха на компанията, Щефан и Сузане Квант направляват посоката й на развитие от позицията на фамилния си мандат, казва говорителят. Днес БМВ процъфтява като една от малкото независими фирми в бранша и като една от най-печелившите, а Щефан, Сузане и майка им Йохана са в топ 30 на европейските милиардери.

За Бернар Арно, превърнал семейния бизнес с недвижими имоти в империята LVMH, е още по-лесно да дирижира мениджмънта на компанията, в която притежава 59 процента, и да не се поддава на мимолетни тенденции. Той си спомня как преди десетилетие някакъв надъхан младок с бизнес диплома го съветвал да продаде дъщерните компании за вино и алкохол и да се концентрира върху дизайнерските марки, защото те са по-доходни. На Арно му се сторило глупаво да се пренебрегва силата на марки като "Дом Периньон". Днес бизнесът с шампанско е един от най-печелившите за LVMH. Въпреки че невинаги се е разбирал с Уолстрийт, Арно настоява, че е по-добре компанията да остане публична дори и ако не се нуждае от набиране на още капитал: "Публичният статус дава на групата LVMH ясни правила, по които да оперира."

Търпението да се създаде една успешна търговска марка

е една от причините за водещата позиция на европейските фирми на пазара за луксозни стоки. Проучване на "Бостън кънсалтинг груп" установява, че все повече хора пазаруват основни стоки от "Уолмарт" и "Алди", но в същото време са готови да платят до 200 процента надценка за продукт на нова технология или марка с функционалност и емоционален чар. Европа произвежда една трета от стоките, попадащи в тези три категории, и техният брой постоянно се увеличава, защото все повече американци откриват европейски продукти като високо технологичните прахосмукачки на шведската компания "Валенберг" и зехтина на испанско индустриално семейство "Нуньес де Прадо".

Интересът към феномена на европейските фамилни империи се засилва, особено след публикуването на изследвания през 2003 г., които показват, че подобни компании заемат една трета от класацията "Форчън 500" и обикновено имат по-добри печалби и продуктивност от конкуренцията.

Проучването на "Томсън файненшъл" за "Нюзуик" е първото, което потвърждава, че семейните фирми се справят по-добре от останалите в цяла Европа. Анализаторският интерес към това явление скоро ще произведе още подобни изследвания. Във Финландия, която според много проучвания има най-конкурентната икономика в света, се подготвят 10 доктората за семейния бизнес. В стремежа си да открие тайната на корпоративния успех Европа трябва само да погледне под фамилното дърво.

- - - - - - - - -

Класация на семейните фирми според растежа на борсовите им котировки (1993-2003 г.):

1. "Куделски" (Швейцария), +3727 процента: Семейство Куделски притежава 34 процента от най-големия в Европа производител на технологии за дигитално кодиране на платени телевизионни канали.

2. Sanofi-Synthelabo (Франция), +576%: Семейство Бетънкорт подкрепя опита за поглъщане на конкурента Aventis.

3. Acciona (Испания), +373%: Фамилията Ентреканелес е собственик на 60% от втората по големина испанска строителна фирма. Трето поколение мениджър от семейството ще поеме управлението й през този месец.

4. Adecco (Швейцария), +323%: Милиардерът Клаус Якобс има влиятелно дялово участие в бързоразвиващата се компания за предоставяне на временна работна ръка.

5. Serono (Швейцария), +320%: Фамилията Бертарели контролира 59%. Ернесто Бертарели, внук на основателя на компанията и победител в престижното яхтено състезание America’s Cup, поема компанията през 1996 г. и я трансформира от тясно специализиран ирач на пазара за лекарства против безплодие в една от най-големите фирми за биотехнологии

6. TF1 (Франция), +270%: 41% от кабелния оператор се притежава от семейство Буиг, които си сътрудничат с шефа на компанията Патрик де Лей. Чрез премерено навлизане в сателитната телевизия и други бизнес сфери TF1 успя да избегне манията за корпоративни сливания и поглъщания през 90-те.

7. "Л'Ореал" (Франция), +259%: Лилиан Бетънкорт, член на фирмения борд, е източник на стабилна подкрепа за най-големия в света козметичен конгломерат.

8. BMW (Германия), +235%: Семейство Квант притежава 47% от производителя на луксозни автомобили. Мениджмънтът и работниците са създали атмосфера на сътрудничество помежду си. Двамата членове на фамилията от фирмения борд се намесват само в кризисни ситуации.

9. LVMH (Франция), +207%: Милиардерът Бернар Арно контролира 59% от компанията за луксозни стоки и наскоро намери място в борда за 28-годишната си дъщеря. Решенията за развитието на автоимперията са оставени на професионален мениджър.

10. PPR (Франция), +175%: Основателят на фирмата Франсоа Пино държи 57%. Колекцията от търговски марки на PPR включва магазините Printemps и "Гучи груп", която трябва да се справи с напускането на топ мениджъра Доменико де Сол и дизайнера Том Форд.