Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се закани да прокара в парламента спорния закон за висше образование въпреки съпротивата срещу него от страна на влиятелните военни и светски настроените политици, предаде Ройтерс. Генералният щаб, считащ себе си за основен защитник на светската държава, подкрепян от опозиционни депутати и ректори, счита, че облекчаването на правилата за влизане в университетите на възпитаници на средните религиозни училища ще засили влиянието на исляма в образованието. Правителството отрича законът да заплашва светските устои на държавата и твърди, че има мандат от избирателите да променя структурите на висшето образование, заложени след военния преврат от 1980 г.

"Парламентът ще продължи с процеса на промяна на висшето образование", заяви Ердоган под аплодисментите на депутатите от считаната за проислямистка управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Той даде ясно да се разбере, че Генералният щаб няма право да се бърка във вземането на решения. Очаква се правителството да използва стабилното си мнозинство в парламента, за да прокара закона по-късно тази седмица, коментира Ройтерс. Финансовите пазари в страната обаче реагираха отрицателно на напрежението и възможната пряка конфронтация между премиера и военните. При подобна ситуация през 1997 г. премиерът ислямист Неджметин Ербакан беше принуден да подаде оставка.

Политическите анализатори в Турция очакват спорът да бъде разрешен от президента Ахмед Недждет Сезер с налагане на вето на закона. При подобно развитие най-умната стъпка от страна на Ердоган би било да замрази закона. "Така ПСР ще може да каже на привържениците си - ето, ние опитахме, но светските политици блокираха усилията ни", посочва западен дипломат в Анкара. ЕС няма конкретна позиция по образователните закони в Турция, но всяка произлязла от тях политическа нестабилност би намалила шансовете на Анкара да започне преговори за присъединяване, решението за което се очаква да дойде през декември, коментира Ройтерс.

Напрежението принуди вчера Централната банка на Турция да се намеси на валутния пазар, за да възпре резкия спад на лирата. Тя направи това за втори път след възприемането на плаващия курс през 2001 г. и помогна на лирата да излезе от най-ниското си ниво спрямо долара от година насам. Банката се намеси при ниво от 1 563 000 лири за долар и върна курса от 1 530 000 лири за долар.