Два долара за галон бензин? Свиквайте! Високите цени на бензина едва ли ще тръгнат надолу в близко бъдеще, тъй като отникъде не се вижда надежда под формата на приток на нови количества петрол. Повечето държави петролопроизводители и големите петролни компании вече са достигнали капацитета на производствените си възможности. Малките компании пък отварят някои доскоро затворени кладенци, но това едва ли ще повлияе на глобалния обем на производството. Малкото останали свободни мощности се намират в Саудитска Арабия, която няма нищо против да ги запълни, но помпаният от нея петрол е твърде богат на сяра и неудобен за големите консуматори.

Световната икономика се научи да се справя с повишаването на цените на петрола, когато то е за кратко. Но според експерти дълго поддържаните високи цени ще подрият тази й способност, а сега се очертава точно такава ситуация. "Уол Март" например миналата седмица обяви, че високите цени на бензина в САЩ измъкват по 7 долара седмично от потребителите и съответно те харчат по-малко в супермаркетите. Продажбите на големи и спортни автомобили, които поглъщат много гориво, спаднаха драстично миналия месец в сравнение със същия период на миналата година. Търговският дефицит на САЩ само през март нарасна с 46 млрд. долара главно от вноса на петрол. Британското правителство пък започна да подготвя планове за справяне с евентуални демонстрации поради високите цени а горивата, писа в петък сп. Platts Oilgram News.

Петролната индустрия продължава да търси нови източници, а при цена от 41.38 долара за барел на Нюйоркската борса в петък, производителите имат сериозен икономически стимул да увеличат добива. Разработването на нови петролни полета обаче изисква време, а енергийните компании нямат необходимите лостове, за да ускоряват проектите, твърдят експерти. Marathon Oil, голяма независима компания със седалище в Хюстън, черпи разработваните от нея полета равномерно - по 365 000 барела дневно едновременно петрол и газ. Това включва и ново поле в Русия, произвеждащо 15 000 барела дневно. Те могат да достигнат капацитет от 45 000 барела, но след пет години разработване и инвестиции, посочва говорителят на компанията Пол Уйдиц. Новите проекти на Marathon в Западна Африка пък ще се нуждаят от още повече време, за да тръгнат. "Компаниите са винаги под натиск да увеличават производството и затова те се стремят да разработват нови кладенци", казва Уйдиц. "Мнозина мислят, че това е като да отвориш крана на чешмата. За съжаление изобщо не е толкова просто."

Големите петролни райони като Северно море и Нигерия, които произвеждат най-желания тип петрол, известен като лек, тъй като е беден на сяра, оперират на ръба на капацитета си. Същото се отнася и за повечето рафинерии, които преобразуват петрола в горива за потребителите. Американските рафинерии работеха през април с 96 процента от капацитета си, съобщава департаментът по енергетиката. В резултат цената на едро на бензина миналата седмица достигна рекордни стойности и това естествено се отрази и на крайните цени, стигащи до потребителя. "Тревожно е, че не се вижда краят на покачването на цените", казва Йън Стюарт, директор на изследователския отдел в областта на енергетиката на Fimat USA, подразделение на "Сосиете женерал". "Каквото и да стои зад покачването, факторите остават без промяна - високо търсене и ограничаване на предлагането само отчасти поради решенията на ОПЕК и бъркотията в Близкия изток."

Ценовите рекорди не са свързани с инфлацията. Няколко пъти през 70-те и 80-те години цените бяха и по-високи, ако бъдат прекарани през днешните пари. Но те бяха предизвикани от нарушения на доставките, предизвикани от арабското петролно ембарго и иранско-иракската война. При високото търсене сега и липсата на свободни мощности за повишаване на производството петролният пазар е твърде зависим от евентуални нови прекъсвания от подобен род. Много търговци на петрол се опасяват, че терористи могат да взривят петролните инсталации и така да изпратят цените към нови висоти, което пък да подрие или дори спре икономическото възстановяване. От възпламеняването на ситуацията в Ирак миналия месец петролът стана главна цел. Атентатори камикадзе се опитаха през април да атакуват крайбрежния иракски петролен терминал, а миналата седмица взривиха главния петролопровод край Басра. Като още по-опасно беше окачествено от експертите убийството на няколко чуждестранни и саудитски петролни работници в Янбу, Саудитска Арабия. "Това беше единствената свободна мощност в света", твърди Фарид Мохамеди, главен икономист на PFC Energy, консултантска фирма със седалище във Вашингтон. "Става опасно, ако се появи дори и намек за срив на доставките."

Петролни търговци смятат, че напрежението в Близкия изток е прибавило към цената на петрола т.нар. рискова премия от 4 до 8 долара за барел. Дори и без него обаче цената би била по-висока от предишните години поради силното търсене, твърдят експерти. Неочаквано резкият скок до над 40 долара за барел от под 30 преди година и половина засега не е забавил видимо икономическото възстановяване в развития свят. Повечето отрасли намериха начини през последните две десетилетия да подобрят ефикасността, да произвеждат повече стоки със същото количество енергия, а САЩ осъществиха голям преход от енергоемко производство към сектора на услугите.

Въпреки това световният апетит за петрол расте най-бързо за последните 16 години, сочат анализи на Международната агенция по енергетика, наблюдаваща петролния пазар и запасите на индустриалните държави. Тя прогнозира, че тази година светът ще консумира 2 млн. барела дневно повече, отколкото през 2003 г., или общо 80.6 млн. барела дневно. Зад този растеж стои главно икономическият бум в Китай, който едва ли ще отслабне скоро, смята Лорънс Голдстийн, президент на Фондацията за изследване на петролната индустрия в Ню Йорк.

Растящото търсене бързо изяжда петролните запаси. Въпреки ниските официални квоти почти всички членове на ОПЕК произвеждат толкова петрол, колкото е капацитетът на мощностите им, за да се възползват от високите цени, а същото правят и страните, нечленуващи в картела. Русия е донякъде изключение от тази тенденция, но тя е ограничена във възможностите си за износ по петролопроводи, терминали и жп линии. Теоретично Венецуела, членка на ОПЕК, може да произвежда повече петрол, но държавната петролна компания беше осакатена миналата година след голяма стачка и неуспешен опит да бъде свален президентът Уго Чавес и все още не се е възстановила напълно. Според анализатори 2-2.5 млн. барела дневно свободни мощности биха могли да попълнят производството всеки момент и те като цяло се намират в Саудитска Арабия и отчасти в Кувейт и Обединените арабски емирства.

От години насам, когато пазарът имаше нужда от повече петрол, саудитското кралство го осигуряваше. От края на 90-те години обаче страната се опитва да води по-независима петролна политика. За да увеличи приходите си от черното злато и да си остане щедра социална държава, Саудитска Арабия избра да задържи част от мощностите си свободни и да остави цените да се качват, посочва Леонидас Дролас, главен икономист на британската консултантска компания "Център за глобални енергийни проучвания". ОПЕК като цяло, воден от Рияд, се опита да ограничи производството и да не допусне рафинериите да трупат запаси, което пък вдигна цените.

При цена от над 40 долара за барел саудитците са склонни да продават повече, посочва Голдстийн, но намират малко купувачи, тъй като петролът им е богат на сяра и труден за преработка. Вместо това китайските и американските рафинерии наддават за ограничените количества лек петрол. Според Голдстийн обаче свободни мощности за добив на такъв петрол няма. Големите петролни компании не залагат на нови кладенци, за да се възползват от високите цени, посочва Ан-Луис Хитл, шеф в шотландската консултантска компания Wood Mackenzie. Опарила се в миналото от кратките ценови скокове, петролната индустрия избягва да залага на кладенци, които не биха били печеливши при ниски цени.

За съжаление най-добрите перспективи за нови полета са извън обсега на големите компании, смята Едуард Потър, мениджър в Американския петролен институт, лобистка група във Вашингтон. Докато добивът в Северно море продължава да спада, обещаващите полета са в Близкия изток. Компаниите обаче се отказаха да гледат към Ирак и околността с надежда, тъй като напрежението там едва ли ще спадне скоро. Те продължават да търсят, но повишаването на петролния приток към пазара едва ли ще бъде реализирано в близките години, единодушни са източници от петролната индустрия.