След броени дни в Истанбул ще се проведе срещата на върха на НАТО. Тя идва в края на месец, изпълнен с интензивна дипломация - среща на Г-8, заседание на високо равнище между САЩ и ЕС и чествания на десанта в Нормандия. Успехите на нашия форум не се засенчват, напротив, те са част от цялото. И това е така, защото в днешната обстановка на сигурност НАТО действа заедно с партньорските държави и с другите международни организации. Само заедно можем да решим задачата, която са си поставили всички големи институции - налагането на стабилност, което се превърна в основна предпоставка за трансатлантическата сигурност. Естествено колективната отбрана на нашата територия си остава същността задача за НАТО. Но днес ние не бихме могли да гарантираме сигурността си, ако не се обърнем към рисковете и заплахите, очертаващи се далеч от нашите страни. Тероризмът, разпространението на оръжията за масово поразяване и държавите в хаос са предизвикателства, на които не може да се отговори с чистото "териториално" разбиране за сигурност. Или ще действаме към проблемите там, където възникват, или те рано или късно ще дойдат при нас.

Срещата в Истанбул ще покаже как НАТО създава сигурност чрез активни действия:

- чрез изграждане на отношения с все повече партньорски държави, от Балканите през Кавказ до Централна Азия, към Средиземноморието и оттам към арабския свят

- чрез военни операции, навсякъде, където са необходими, от военни патрули в Средиземно море, през мирозапазващи операции на Балканите, до Хиндукуш

- и чрез модернизиране на нашите процедури за планиране и развитие на въоръжените сили.

Моят първи приоритет, първият приоритет на НАТО, е Афганистан. Значението на Афганистан за нашата сигуронст е ясно. Страната е далеч от нас, но успехът й ни засяга непосредствено. Един провал на политическия процес би я върнал в положението на държава в хаос, която дава почва за тероризъм и други заплахи. По тази причина правителствата на страните от НАТО се обвързаха със стабилизирането на Афганистан. Откакто НАТО пое командването над международните мироопазващи сили (ИСАФ) преди почти година, ситуацията там съществено се подобри. Заради патрулите на ИСАФ Кабул стана много по-сигурен град. НАТО започна да разширява мисията и извън столицата. Пактът подпомага и интегрирането на афганистанските бойци в цивилния живот.

Ние обаче трябва да вършим повече. Заедно с 26-те държавни и правителствени ръководители искам в Истанбул да разясня, че алиансът трябва да продължи с ангажимента с в Афганистан, а именно чрез увеличаване броя на т.нар. екипи за местно възстановяване (PRT). С първите PRT в Кундуз, Германия, извърши важна крачка, която трябва да бъде последвана и от други държави. Едновременно бих искал НАТО да подпомогне и провеждането на изборите, които ООН организира през септември. Истанбул трябва ясно да покаже на президента Хамид Карзай и на афганистанския народ, че НАТО ще им помага по пътя към по-добро бъдеще.

Способността на НАТО да провежда мироопазващи операции като в Афганистан, или военни антитерористични акции като в Средиземноморието, прави алианса неповторим. Но операциите са само политически продукт. Нещо друго са партньорските отношения на НАТО. Тези партньорства през последните години се развиха в стратегически инструмент от първостепенна важност. Нашите партньори изпратиха части за операциите ни в Босна, Косово и Афганистан. Това показва, че проекцията на стабилност все повече се схваща като обща евроатлантическа задача.

Истанбулската среща още повече ще засили нашите партньорства. Ще активизираме сътрудничеството със страните в Кавказ и Централна Азия - региони, които са все по-важни за нашата сигурност. Ще задълбочим и съвместната работа в борбата срещу терора - защото тероризмът като транснационален феномен може да бъде победен само с единни действия на възможно най-много държави.

При посещението ми в Русия в началото на годината поканих президента Владимир Путин да вземе участие в конференцията. Връзките между НАТО и Русия са важен мост на сигурността в Европа. Но независимо дали президентът Путин ще дойде в Истанбул, отношенията НАТО - Русия са успешна история. Нашето сътрудничество започва от борбата с тероризма и стига до ПРО, от морските спасителни операции до планирането на гражданска защита. Тази нова динамика в нашите отношения ще намери признанието си в Истанбул - с ясната декларация, че пътят ще продължи. Украйна също е партньор от геополитическо значение. НАТО подкрепя желанието на Киев да се интегрира в евроатлантическите структури.

Нови връзки искаме да изградим и с държавите от Средиземноморието и от т.нар. Голям Близък изток. Никой не може да постави под съмнение значението на този регион. Заради това ние се насочихме и към нови форми на сътрудничество. Искаме да гарантираме, че сътрудничеството ще се превърне в предимство и за двете страни. Искаме освен това страните от региона да се разглеждат като равностойни партньори в един съвместен проект.

Знаем, че това е амбициозно намерение. Наясно сме и с мнението на някои наблюдатели, които казват, че моментът в Близкия изток е неподходящ за нови интервенции. Аз обаче смятам, че не можем повече да губим време. Така смятат и страните от Г-8 и ЕС, които развиват нови инициативи. Успеем ли да съчетаем тези инициативи, така че те взаимно да се допълват, ще направим голяма крачка напред. Смятам, че е дошло времето да построим нови мостове към региона. И кой град е по-подходящ за този сигнал от Истанбул - градът, който сам представлява мост между два континента?

И няколко думи за Ирак. Истанбулската среща ще се проведе само два дни преди предаването на властта в ръцете на преходното правителство. Няма смисъл да спекулираме как ще изглеждат отношенията в края на юни. Има твърде много вариации, например решенията на Съвета за сигурност на ООН, самото положение в Ирак и естествено характерът на бъдещото иракско правителство. Мнозина от нашите съюзници в НАТО имат войски в Ирак и естестевно НАТО ще продължи да подпомага водената от Полша многонационална дивизия. Но да спекулираме сега за евентуалните решения би било безотговорно.

Срещата в Истанбул ще подчертае и стратегическата стойност на тясното сътрудничество между НАТО и ЕС. Трансформацията на НАТО, от една страна, и превръщането на ЕС в главен актьор в политиката за сигурност, от друга, пораждат необходимостта от още по-тесни връзки между двете организации. Немалко хора изпитват съмнение към стратегическото значение на тези връзки. Само заедно обаче НАТО и ЕС биха имали пълния спектър от средства за опазване на сигурността в XXI век. И само заедно двете организации биха постигнали това, което желаем от десетилетия - честно трансатлантическо разпределяне на тежестта в сигурността.

Очаквам в Истанбул да решим до края на годината успешно да завършим мисията си в Босна - ЕСФОР. ЕС вече оповести готовността си за собствена мисия там - с пълното одобрение и подкрепа на НАТО на базата на механизма "Берлин плюс". Тази операция ще бъде следващата стъпка към сътрудничество, характеризиращо се с прагматизъм, взаимни консултации и прозрачност. Тя ще способства и за разпростиране на сътрудничеството НАТО-ЕС и в други важни области - борбата с тероризма, неразпространението на оръжията за масово поразяване и не на последно място засилването на военните ни способности.

Предстоящото поемане от ЕС на мисията в Босна накара някои наблюдатели да сметнат, че НАТО загърбва Босна и Херцеговина. Това впечатление е погрешно. И след прехвърлянето на отговорността за сигурността в страната НАТО ще продължи да присъства там. Ние ще продължим например да подпомагаме реформата на отбранителния сектор. Непоклатимо остава и задължението ни спрямо Косово. Избухването на насилието през март не сломи решимостта ни да се справим с предизвикателството. Напротив, бяхме в състояние бързо да прекратим безредиците чрез подсилване на военния контингент.

Истанбулската среща ще докаже освен всичко, че военната трансформация на НАТО е постигнала резултат. Силите за реагиране на НАТО (NRF) достигнаха първата степен на оперативна готовност. Много инициативи, започнати на срещата в Прага през 2002 г., ще бъдат завършени в Истанбул, като например подобряването на военновъздушния и военноморския транспорт, ПРО, както и пакет от мерки за борбата срещу тероризма. Чрез редица обхватни решения срещата в Истанбул ще подкове амбицията на НАТО да отговори на предизвикателствата на XXI век. Преди всичко обаче Истанбул ще напомни, че новата НАТО е пакт, който действа от Балканите до Хиндукуш. Защото само чрез активни действия - проекцията на стабилност - може да се гарантира сигурността в XXI век.