Докато светът фокусира вниманието си върху движението на терористи и оръжия от Иран в новоосвободения Ирак, движението в обратна посока на идеи и на хората, които ги проповядват, може да има далеч по-трайни последици. Идеите идват от Наджаф - прашен и зле устроен град в Южен Ирак, който се възражда като един от главните центрове на шиитския ислям след повече от три десетилетия пауза. Хората, които пренасят неговите идеи в Иран, са ирански и иракски духовници, които вярват, че хомейнизмът - официалната религия на Ислямската република в Техеран - представлява предателство спрямо тяхната вяра.

Човекът, от чието име се отправя предизвикателството към хомейнизма, е 73-годишният велик аятолах Али-Мохамед Хюсеин Систани, първият измежду равните сред шиитските теолози в Наджаф. До освобождаването на Ирак през 2003 година аятолах Систани трябваше да се съобразява с ограниченията, наложени от Саддам Хюсеин и не можеше да комуникира с родния си Иран. През последните години на Саддамовия режим на великия аятолах не беше позволено дори да преподава.

През последните 15 месеца обаче аятолах Систани възстанови контактите с шиитските общности по света, първата от които е в Иран. В края на юни той определи свои представители на 67 ирански селца и градове, включително столицата Техеран. В същото време в кирпичената му къща в покрайнините на Наджаф той приема несекващ поток от посетители, много от които духовници, а страницата му в интернет на персийски език всеки месец привлича повече от 3 млн. посетители от Иран. "Днес Систани е вероятно най-влиятелният шиитски лидер в света. Много иракчани виждат в него възраждането на ортодоксалната шиитска теология", твърди Сабах Зангенех, бивш посланик на Техеран в Организацията Ислямска конференция.

Много духовници са съгласни с това: "За повечето шиити в момента е ясно, че хомейнизмът е политическа идеология и отклонение от вярата", подкрепя тезата аятолах Махмуд Куми Табатаби. "Онези, които представляват автентичният шиизъм, не могат да говорят в Иран и това е причината наджафското духовенство и по специално Систани да привличат все повече иранци."

По какво систанизмът - ако можем да употребим това понятие - се различава от хомейнизма? Някои светски шиитски интелектуалци смятат, че разлика няма. "Моллата си е молла под каквото и да било прикритие", обяснява социологът Насър Замани. "Всички молли искат власт. Някои като Хомейни я превземат директно, други като Систани я упражняват непряко." Точно това обаче прави систанистката версия на шиизма привлекателна за мнозина. В шиизма цялата власт принадлежи на Бог и се упражнява от 12-те "безупречни" имами, последният от които изчезва в Ирак през IX век. В отсъствието на имама общността се управлява сяма. Задачите на правителството са ограничени до това да създава правила и да следи за спазването им, като защитава общността от нападение и поддържа минимална администрация. Вярващите могат да се консултират с духовенството по въпроси, които не могат да разрешат сами. Тук обаче има свободен пазар на идеи, в смисъл че вярващият може да избере с кого да се посъветва и дали да приеме, или да отхвърли възгледите на духовника.

Хомейнизмът е тоталитарна идеология, където духовенството има монопол върху властта. Те посочват един от тях за факих ал-уали (теологически съдник) и му предоставят абсолютна власт до живот. Определението за теологически съдник може дори да промени основните правила на исляма. Хомейнизмът описва хората като мустазафийн (непросветлените), които са неспособни да различат доброто от лошото сами. Въпреки че хомейнизмът използва част от шиитската митология, религиозен речник и иконография, трябва да бъде разглеждан като отделна доктрина. Ключовите лозунги на хомейнизма демонстрират това: навсякъде в Иран могат да се прочетат гигантски плакати с надпис "Бог, Коран, Хомейни!"

Ортодоксалните шиити, както и останалите мюсюлмани смятат тези лозунги за куфир ("гяурски, невернически"), защото асоциират един смъртен, в случая Хомейни, с Господ, без да споменават Мохамед, Пророка на исляма. По подобие на севернокорейския и маоисткия модел образи на Хомейни се дълбаят в скалите или се оформят от специални горички, видими от птичи поглед. Това е култ към личността, граничещ с идолопоклонство. Хомейнизмът е коктейл, в който шиизмът е почти случайна съставка. Основната му съставка е омразата към Запада, и най-вече към САЩ. Той е повлиян и от марксизма чрез идеи като контрол върху мисленето, еднопартнийното управление и управляваната от държавата икономика.

Контрастът между версиите на Хомейни и на Систани за шиизма беше демонстрират наскоро от дебата за това дали пушенето се допуска от исляма. Асоциацията на иранските студенти отправи въпроса към Систани и към духовниците на Хомейни в Кум. Отговорът на Кум беше, че пушенето трябва да бъде забранено от правителството, а пушачите - да бъдат наказани с публично бичуване. Отговорът на аятолах Систани беше, че решението трябва да бъде взето от всеки човек поотделно и с пълна осведоменост за последните медицински изследвания. Това беше начин да бъде разобличен хомейнисткият режим, който настоява да контролира всеки аспект на живота. (Има хомейнистки правила за облеклото на жените, брадите на мъжете, ориентацията на тоалетната чиния и количеството алкохол, разрешено за употреба при почистване на рана.)

Праволинейният шиизъм, представляван от аятолах Систани, беше развит през ХХ век от аятоласи като Казем Ширази и Абу ал Хасан Исфахани. Това, което прави аятолах Систани, е да предложи на шиитите възможност да практикуват вярата си по начина, по който са го правили, преди Хомейни да завземе властта през 1979 г. А това от политическа гледна точка е най-сериозното предизвикателство, което управляващите в Иран молли са получавали през последния четвърт век.