"Източният дял е отцепен, западната част е отписана"
Из рубриката "САКАМ ДА КАЖАМ" на македонския вестник "Вест"
Македонската държава е слаба, а нейните граждани - македонци и албанци - не вярват, че институциите й са в състояние да защитят ефективно правата им. Това най-вероятно е изначалното обяснение защо македонците, макар и бавно отначало, но все по-интензивно (и агресивно) протестират срещу закона за децентрализацията на страната. За обикновения македонец от общините, където след децентрализацията и след местните избори наесен общинските власти ще бъдат преобладаващо албански, резултатът е един - той и семейството му ще остават "под албанско".
В някакъв смисъл за македонците, пък и за албанците, това, което се случва в последните седмици в страната им, е продължение на военните действия от 2001 г. Тогава войната не беше "довършена" от гледна точка на мира и бъдещото устройство на държавата. Така и мирът остана недовършен и зареден с конфликти.
Балканските лидери често пъти дават обещания, дори подписват договори с ясното съзнание, че нямат намерението да ги изпълнят, пише в книгата си "Моята Балканска одисея" лорд Дейвид Оуен. Не е много ясно дали македонските политици, когато са подписвали договора от Охрид, са имали честното намерение, куража и потенциала да извършат тази кардинална реформа в държавата. Ясно е, че тогава те нямаха друг избор.
През трите години след военния конфликт македонските политици не направиха нищо, за да реализират плавния преход към прилагането на договора, нито пък да информират гражданите си дали неговото прилагане ги застрашава, какви гаранции ще даде държавата срещу всеки опит децентрализацията да се превърне в кантонизация или етническа подялба. За обикновения македонец това е не само поредната унизителна отстъпка от позицията на по-слабия пред исканията на албанците. За обикновения македонец това е началото на етническо прочистване и евентуално поделяне на държавата.
Цървенковски: Подялбата е и на етническа основа
Етническият критерий е включен в предложения закон за териториалната организация и е безсмислено правителството да отрича този факт. Това изненадващо признание дойде не от кого да е, а от президента Бранко Цървенковски. Според Цървенковски отношението към законите за децентрализацията е тест за междуетническите отношения. "През 2001 г. имахме етнически конфликт и той трябваше да бъде решен с Охридския договор. Децентрализацията е ключов сегмент от договора. Затова трябваше да се откажем от класическия експертен подход при създаването на законите. Това е договор, изграден върху взаимен компромис и консенсус. Това, което се случва сега, е опит да бъде "напуснат" Охридският договор от политическите сили и лидерите, които сложиха подписите под неговите текстове", коментира Цървенковски. Президентът признава, че агресивните реакции в обществото наистина се дължат освен на тежките икономически и социални условия и на факта, че три години след военния конфликт "нищо не е решено". Легитимното несъгласие и протести на македонските граждани според него се използват и подклаждат от силите, които и през 2001 г. предпочитаха Македония да бъде поделена, вместо да бъде запазена като държава. Тези сили никога не са подкрепяли Охридския договор и предпочитат да се върне 2001 г., за да реализират тогавашните си проекти, каза Цървенковски.
Така, без да назовава имена и партии, посочи с пръст бившия премиер Люпчо Георгиевски и ВМРО-ДПМНЕ и ги обвини в опит да върнат Македония към етническия конфликт. Като в добре обмислена PR кампания дойде и признанието на бившия бунтовник Али Ахмети, че през 2001 г. наистина му е предлаган вариант за териториална подялба на Македония срещу прекратяване на военните действия.
Решението е политическо и етническо, не административно
Това се вижда с простото проследяване на линията, с която се определят териториите (или общините) с доминантно албанско население. Тя започва от Куманово, през Арачиново, по течението на Вардар, обхваща Тетово, Гостивар, Кичево и завършва при Струга. В рамката на тази компактна територия остават само няколко "анклава" с етнически македонци. Според противниците на проекта те ще бъдат поставени под етнически натиск и са осъдени да изчезнат в близките години. Според тях проектът се вписва в предвиденото за следващата година окончателно решение за бъдещето на Косово. И тук естествено се стига до твърдението, че децентрализацията на Македония е част от проекта "Велика Албания". Създаването на "двуезично" Скопие според противниците на закона за децентрализацията не е нищо друго освен начало на федерализирането на Македония. С равнопоставеното използване на албанския, което предвижда двуезичност на улиците, училищата, болниците, административните и съдебните услуги, според тях ще бъде унищожен македонският национален идентитет. Според критиците "сегрегацията" ще продължи до пълното изолиране на двете "монокултури", което ще бъде последвано от формирането на региони, за чиято автономия ще се преговаря. Така според тях ще бъде завършен процесът на изолация на двете етнически общности, макар и в рамките на формално унитарната държава. Затова трябва да бъде чуто мнението на всички граждани, по-точно на македонския народ, който е мнозинство в държавата, настояват от коалицията "Цяла Македония за цялостна Македония", която обединява практически всички македонски партии освен управляващата СДСМ. Според обръщението на коалицията "тъкмо македонският народ трябва да каже дали иска федерална общност, поделена държава, или ще каже "не" на подялбата, при това без да нарушава правата на албанците и другите етнически общности".
Вместо това през последните 10 дни, през които напрежението ескалираше, държавата започна арогантна кампания на заплахи и обвинения срещу опозицията и без колебания прибягна до "тоягата" като средство за убеждаване и успокояване на страстите.
Жега и коктейл "Молотов" в Струга
Със сигурност не заради жегата гражданите на Струга се оказаха добре запасени с коктейли "Молотов" при посещението на министъра на отбраната Владо Бучковски. Взаимните обвинения кой кого е провокирал не променят факта, че гражданското неподчинение беше изродено в побои и арести на полицията над гражданите. От сблъсъка между коктейлите в Струга и полицейските палки може наистина да бъдат изгорени не само добрите намерения и на едната, и на другата страна да защитят позициите си, но и мостовете за продължаване по мирен, легитимен път протестите срещу едно решение, явно неприемливо за голяма част от македонците.
Какво искат албанците
Албанските водачи, от високомерие или от нежелание, не правят нищо, за да опровергаят страховете и прогнозите за заговор срещу Македония и македонския народ. Ако парламентът не приеме пакета от закони за децентрализацията и ако македонците успеят да съберат необходимите за референдум 150 000 подписа, албанците ще търсят начин за "организиране". Това са решили двамата "големи" - лидерите на ДПА Арбен Джафери, който формално е в опозиция, и на ДУИ Али Ахмети, който пък е част от властта. Макар и неофициално, но се говори, че ако приемането на законите и работата на парламента бъдат блокирани от протестите, ще бъде формиран координационен съвет на всички политически партии на албанците в Македония, който да изработи обща позиция за действие при евентуален референдум срещу децентрализацията.
С локалния контрол върху училищата и проведената "етническа реформа" на двата албански университета поколенията на младите македонци и албанци ще живеят във все по-отделени общности. Ако се стигне до такава "ментална" подялба, няма да е толкова далеч времето, когато може би ще бъде зададен въпросът защо тя да не се легитимира юридически и географски? По-лесно е едно ментално, културно, езиково и битово поделено общество да бъде подтикнато да потърси съответната "еднаквост". И аргументите на привържениците на унитарна, мултиетническа и мултикултурна Македония ще отслабват и ще губят убедителност.
Къде е средата на пътя
Според предложенията на опозицията има три възможни варианта за изход от кризата. По същество те се свеждат до едно -правителството да отстъпи от настоящите проекти за децентрализация. Първи вариант - депутатите да отхвърлят проекта за нова териториална организация. Втори вариант - решението да бъде взето от гражданите на референдум, като резултатът против е предварително известен. Вариант трети - правителството да поправи грешките в решенията за Скопие, Кичево и Струга, като ги върне в техните стари административни граници.
"Не подкрепям проект, който "спасява" само Кичево или Струга, а проект, който ще спаси цяла Македония", заяви сполучливо, но не и особено убедително за гражданите Бранко Цървенковски. И попита: Защо нямаме проект за Тетово, Гостивар и Дебър? Значи ли това, че вече са "предадени", или критиците на децентрализацията смятат, че там подялбата вече е извършена?
Иска или не, Македония отново е изправена пред критични моменти и тежки решения, пред изпитания за своето съществуване и цялост. За пореден път Македония трябва да потвърди, че необратимо е поела по пътя на демокрацията, в която се зачитат човешките права и върховенството на закона.
Ако не бъде намерен взаимно приемлив начин за диалог между правителството, опозицията, гражданите, албанския фактор, ако решението за децентрализацията на Македония бъде наложено насила и със сила, под заплаха ще бъдат поставени и етническият мир, и модернизирането на Македония, и нейният стремеж за интеграция в ЕС и НАТО. Под заплаха ще бъде поставена отново стабилността на държавата.