Очевидно поръчковото убийство на американския журналист Пол Хлебников разби илюзиите на мнозина, които споделяха убеждението му, че Русия е оставила зад гърба си времето, когато сметките се уреждаха с куршуми. Според правоохранителните органи почти няма промяна от дните на дивия руски капитализъм в началото и средата на 90-те години. Според Леонид Кондратюк, виден криминолог в изследователския институт на вътрешното министерство на Русия, днес в страната се извършват повече поръчкови убийства, отколкото преди 10 години. "Всяка година стават между 500 и 700 подобни убийства. Но това са убийства, за които със сигурност знаем, че са поръчкови. Действителният брой вероятно е два-три пъти по-голям", казва той. Оценката на Кондратюк обаче е направо скромна в сравнение с тази на Валентин Степанков, който до юни беше заместник-секретар на Съвета за сигурност.

Според него организирани криминални групи са отговорни за 26 000 престъпления през 2003 г. на фона на 3300 през 1999 г. По думите му около 5000 от тях са поръчкови убийства. Според официалните данни през 2003 година са регистрирани по-малко от 100 поръчкови убийства. Истината обаче е, че броят на поръчковите убийства продължава да нараства заради слабата съдебна система и ниския процент на наказуемост на извършителите. Има и излишък на готовите да убият за пари - като се започне от наркомани и се стигне до бивши военни, печелещи от професионализма си. Цената на удара също варира - от няколкостотин до няколко хиляди долара. Най-скъпото убийство си остава това на депутатката Галина Старовойтова през 1998 г. Според Кондратюк бумът на поръчковите убийства се дължи на факта, че съдебното решаване на даден конфликт излиза по-скъпо от физическото елиминиране на противника, а и корупцията в съдебната система не дава гаранции за благоприятен изход на процеса. "Обикновено в този бизнес няма нищо лично", обяснява Яков Костюковски, експерт по организираната престъпност в Руската академия на науките в Санкт Петербург. "За съжаление този Ал Капоне стил продължава да е характерен за справяне с конкуренцията."

Неофициалното разкриване на удара

Също като чикагската полиция по времето на Капоне и руската се ползва със "славата" на хронично неефективна в борбата с организираната престъпност. Според Андрей Константинов, директор на Агенцията за журналистически разследвания в Санкт Петербург и познавач на руския криминален свят, обаче руската полиция не е толкова безпомощна, колкото я представят. "В повечето случаи те знаят кой е организирал удара, казва той. Но не могат да съберат достатъчно информация за присъда." Костюковски очертава друг аспект на следователската работа. Според него убийствата се разкриват на официално и неофициално ниво, като тези на неофициално са много повече. "Ако една група престъпници поръча убийството на член на друга криминална групировка, полицията може да подхвърли на "колегите" на убития кой е организирал премахването му", обяснява той. "Полицията може само да печели от взаимното изтребване на бандитите. Това може да не води до висок процент на разкриваемост, но пък създава по-малко работа на полицията." Пенсиониран инспектор от Санкт Петербург допълва, че този метод се нарича "реализиране на оперативна информация". "В повечето случаи всички разбират, че ако престъплението стигне до съда, ще залежава в папки поне три години и най-накрая ще се окаже, че никой не е виновен. Но ако дадеш информацията на противниковата групировка, проблемът ще бъде решен бързо и радикално."

Цената на удара

Смята се, че убийството на Старовойтова, застреляна на входа на жилището си в Санкт Петербург, е струвало около $150 000 заради големия брой организатори на престъплението - 11. Повечето от тях са от Брянск, а седем са изправени пред съда, като един от тях свидетелства, че убийството е поръчано от бившия депутат от Думата Михаил Глюшченко, смятан за водач на знаменитата Тамбовска група, най-известният санктпетербургски криминален синдикат. Глюшченко е в неизвестност. Според Константинов наемането на извършители от по-бедни райони като Брянск за престъпления в Москва или Питер е традиция. "Можете да наемете някой от Казан да свърши работата бързо и ефективно и да му платите по казански цени", обяснява той. Самата цена скача главно заради посредниците между поръчителя и изпълнителя, които рядко се познават. "Обикновено хващат изпълнителя, а само той си знае за колко пари е свършил работата", казва Константинов. "Убийството може да е поръчано за $20 000, а наемникът да е взел само $5000. Останалото са прибрали посредниците."

Саша Македонски

Повечето професионални убийци са бивши агенти от службите за сигурност, военни и престъпници. Един от най-известните и, разбира се, най-скъпи наемни убийци от 90-те години беше Александър Солоник, бивш войник и милиционер, наричан Саша Македонски заради умението си да стреля едновременно с двете ръце в "македонски стил". Твърди се, че Солоник е продавал услугите си за десетки хиляди долари. Той е и единственият човек в историята, успял да избяга от следствения арест "Матроска тишина" и да остане на свобода до собственото му убийство през 1997 г. край Атина в Гърция. Бил е удушен и увит в найлонови торби. Три месеца по-късно в същия район беше открито разчлененото тяло на приятелката на Солоник, манекенката Светлана Котова. През 2003 г. за двете убийства бяха обвинени петима членове на знаменитата Ореховска групировка и по-конкретно Александър Пустовалов, или Саша Солдат, също известен "професионалист" заради уменията си, придобити в армията.

Наемането

Как всъщност се наемат убийци? "Това беше сериозен проблем за някои бизнесмени през 90-те години", казва Кондратюк. "Те искаха да си поръчат убийството на някого, но не можеха да намерят изпълнител. Това не е като да попиташ някого "Колко ще ми струва да убиеш някого?", а те да си кажат тарифата и ти да отвърнеш: "Съжалявам, много ми е скъпо. Ще потърся друг." Костюковски също смята, че наемането на професионалист изисква известни усилия. "Бизнес общността в Москва и Санкт Петербург не е голяма. Всеки познава всеки", казва той, но допълва, че всеки успешен предприемач познава поне един човек от службите, който да го насочи към правилния наемник. Цената му се определя не само от препоръките, но и от броя на гардовете на потенциалната жертва, финансовата печалба за поръчителя след убийството и начина на изпълнение на убийството. Ако ударът трябва да изглежда като случайност или инцидент, цената е по-висока, отколкото за стандартно "застрелване".