Плановете на руския президент Владимир Путин за реформа в държавното управление не срещнаха одобрението на повечето граждани, сочат данните от последните социологически проучвания на фонда "Обществено мнение". Недоволството е насочено основно към решението за отмяна на преките избори за губернатори и налагането на изцяло пропорционални парламентарни избори. Почти половината руснаци заявяват, че вярват на избраните по мажоритарен принцип повече, отколкото на депутатите от партийните листи. Категорично против отмяната на този вариант на вот са 31% от анкетиранетите, а за - 11%. По-красноречиво е несъгласието с идеята за назначаване на губернаторите. Според данните на фонда против идеята са 61% от запитаните. В същото време изследователският холдинг "Ромир" съобщава, че 43 процента от руснаците смятат, че назначаването на губернаторите от централната власт няма да се отрази на нивото на корумпираност на местната власт, а 16 на сто са на мнение, че ще я засили. Според данните на Националния център за изследване на общественото мнение, обнародвани миналия четвъртък, против реформите на Путин са 48% от гражданите. Въпреки данните за рязък спад в доверието към президента и институциите в страната след поредицата кървави атентати социолозите отчитат сериозна подкрепа за по-суровите мерки за борба с тероризма. Цели 84 процента от анкетираните от руския НЦИОМ поддържат идеята за налагане на смъртно наказание за тероризъм, твърдят казионните експерти. Според тях 82 на сто от запитаните поддържат идеята за издирване на терористи и извън пределите на Русия, а 63% са за обединяването на всички спецслужби в едно ведомство. В светлината на потвърдените от парламентарната комисия разкрития, че атентатът в Беслан е дело на освободени криминално проявени лица, 70 на сто от руснаците настояват за установяване на по-голяма прозрачност и обществен контрол върху дейността на властите по отношение на грижата за сигурността.

- - - - - - -

Чеченският лидер Аслан Масхадов отново остро разкритикува действията на полевия командир Шамил Басаев и заплаши, че ще го съди след края на войната в републиката, съобщи в. "КоммерсантЪ". Изданието отбелязва, че ичкерският водач пак е отрекъл да има отношение към събитията в Беслан, но този път е допълнил, че ще привлече Басаев под съдебна отговорност. Той обаче уточни, че това е невъзможно в условията на война, и обеща да изпълни заканата си след прекратяването на бойните действия.